desisi6

Извадка от статия : Според наличните национални статистики за насилие над жени над 70 процента от жените са били подложени на физическо или сексуално насилие от мъже. Това се случва навсякъде - у дома и на работното място, на улицата и в училище, в мирно време и във война, съобщава Фондът за развитие на жените на ООН. Беше 06.30 часа /сутринта на 27.11.2009 год. / , когато телефонът ми звънна . Докато се отправя към него, той замлъкна , което за миг ме смути. На екрана се изписа „1 неприет разговор от Х.Д.”. Изтръпнах. Това беше моя приятелка и колежка, която наскоро сподели с мен, че се притеснява за живота си. Толкова отчаяно звучеше през последните изминали седмици, че в момента си казах „ нещо се е случило” . Веднага се опитах да се свържа с нея, но уви. Сигналът даваше свободно и всеки следващ тон ми казваше „ ... тръгвай не се бави „ . Опитах се да изтрия всички мрачни помисли в момента от съзнанието си и започнах да се обличам. Само си казвах „ дано не е късно„ . Бяха ми необходими около 45 мин. път, докато стигна до нея , тъй като живеем в различни градове. Тези 45 мин. ми се струваха години. На път , телефонът ми отново звънна . Погледнах с надежда да е тя, но този път беше нейната майка. Силно обезпокоена и плачейки ме умоляваше да отида в апартамента на дъщеря и / майка и живее в друг град / . Тревогите и бяха продиктувани от среднощен звън. Разказа ми как бившият приятел на дъщеря и се е обадил , за да и обясни колко неблагодарна и долна е нейната наследница, колко много неща е правил за нея и колко използван се чувствал . Обяснил и също ,че Х.Д. никога няма да избяга от него, ще я преследвал до края на живота си и ако се опилата да избяга от града, ще я обяви за национално издирване. Майчицата и ридаеше ли ридаеше. Опитах се да я успокоя , макар че болката в сърчицето и беше толкова раздираща, че усилията ми бяха почти напразни. Пътувах и си мислех. Всичко ми се преплъзна в съзнанието, като на филмова лента . Върнах се две години назад и си казах „ Боже, какво ли ни и се струпа на плещите и „. И все пак последната година беше успешна за нея . Дипломира се , завърши „ Право „ . Хранеше се рядко, лишаваше се от всичко, за да заделя пари и да се дипломира . Устоя достойно на нападките Му / мъжът с който имаше интимна връзка / , че е неспособна и че само си въобразява ,че ще завърши . Всъщност с каквото и да се захванеше тя, той вместо да се радва , тотално я сриваше и се опитваше да откърши и последното и изградено достойнство . Делеше я от всичко и от всички . Опита се да я изолира от заобикалящата я среда. Наричаше я “ мръсница” ако има за приятели други мъже и се съмняваше за приятелките и. Всички ние бяхме „ кучките „ / разговор проведен само между тях, иначе беше способен да ми се усмихва лицемерно и да ми казва „ Здравей приятелче” / . Той разчиташе на това, че когато остане тя сама , ще бъде единственият владетел на тялото и душата и. Несигурността и желанието му за притежание , отприщваше ревност, която не бих описала и не бих свързала със силата на любовта. Всяка негова проверка по телефона и съпътстващите въпроси „ Къде си , с кого си и какво правиш „ ги обясняваше със загриженост за безопасността на партньорката си , за това тя да използва пълноценно времето си или да взема правилни решения. В същия момент след несполуките му , настъпваха други обвинения , че го разстройва и му пречи да се съсредоточи в работата си. Голямото напрежение я принуди да сложи край на връзката. Не беше категорична в изказа си , но в последните месеци му показа с действията си ,че всичко е приключило. Не смееше да бъде крайна в думите си. Страхът надделяваше в един момент. Предполагаше, че времето през което са разделени , ще му помогне да осъзнае краят на отношенията им. Да, ама не. Наближавах блока в който живееше приятелката ми. Качвайки се по стълбището нагоре , се молех да е жива. Когато доближих до вратата, ми направи впечатление, че тя зее . Вероятно някой се бе опитал да влезе там неканен. Започнах да звъня настойчиво. Опитах се да отворя и в един момент успях. Бравата не беше достатъчно устойчива и влязох. Гледката ме смрази. В първият момент си помислих за най - лошото. Едно отпаднало и изтощено тяло лежеше на дивана . Нямаше сили да отвори очи и се опитваше да поеме глътка въздух, но и беше трудно. И въпреки всичко , когато ме видя се съвзе и ми каза „ Благодаря ти, че дойде „ . Но болката толкова беше силна в гръдтта и ... едва шепнеше. Опитваше се да ми каже нещо . Улових името на насилника / бившият и приятел / . Обадих се веднага на близък до нейното обкръжение. Имах нужда от мъжка опора. В същият момент се сетих за една прокурорка, която бе позната на жертвата и я помолих за съвет. Облякох я , оставих я малко да се свести, обадих се на майка и да и кажа ,че поне е жива и оставаше да я заведем в болница. Опитахме се да не даваме гласност за случилото се, макар че така ми се искаше да изкрещя и да го посоча с пръст , за да може бъде съден за деянията си. Първо, трябавше да потърсим съдебен лекар . Поизчакахме го два часа. Поогледа я , не че взе някакво отношение, но поне се съгласи с мен, че трябва да и се направи рентгенова снимка. Докторът – рентгенолог разчете снимакта и каза, че спешно трябва да се оперира. Веднага ни препрати в спешно отделение / защото бяхме без направление за хоспитализация / . След направен преглед, лекарите констатираха ,че нараняванията са вследствие нанесен побой . Дойде полиция . Взеха сведения , като оправдателно ни предопредиха, че е възможно да няма развитие по случая, тъй като тя е била длъжна да звънне още тогава , когато насилникът е бил там . Обърнах се към единият следовател и и се опитах да му обясня , че една жена, претърпяла такова насилие , изпада в шок и не знае кое редно и кое не е . Нима той щеше да и позволи ? Няма да влизам в подробности , защото съм възмутена от законови норми и какво ли още не, които май не работят в името да защитят пострадалия. Сега приятелката ми лежи в интензивно отделение , с дренаж в белия дроб, защото в следствие на три счупени ребра е направила „ пневмоторекс „ . Лявата част на дроба според лекарите е била колабирала. Хубавото от цялата тази история е , че поне един живот вече е извън обасност. Лошото е , че е наранена една психика . Още по лошо е , че имам усещането ,че насилникът ще остане ненаказан . Той е бивш офицер, сега е охрана и работи в сградата в която и ние работим с приятелката ми. Всъщност в момента той се явява заплаха и за нас. Апелирам : Жени не мълчете ! Защото проявата на насилие винаги ще следва друга проява на насилие. Винаги има мирен начин , но е нужно да се търси баланс. И то всеки да го търси в себе си и да го открие. Така да се възпитаваме, че да израстваме съзнателни, отговорни за себе си и за всички други. Грижата за човека трябва да е винаги на първо място. ************************************************************* Ще добавя още нещо свързано с фактологията на планираното деяние. Вероятно предварително замислено, насилието е извършено в ноща , когато насилникът трябваше да бъде на работа. И си беше на работа поне до 18,00 часа. Смяната , която застъпва той е от 08,00 ч. сутринта до 08,00 ч. сутрин на другият ден. Всъщност това може да му послужи за оправдание, че не е извършителят той , тъй като е бил на работа . Безочието му прехвърля граница, когато я пребива , после я взима на ръце, пренася я на дивана и дори я завива / по разкази на потърпевшата / . Приятелката ми не помни ,кога е излязал от апартамента . На сутринта в мое присъствие продължаваше да и звъни , но тъй като преценихме да не му отговаряме, той и изпрати смс със съдържание „ Притеснявам се, че ще закъснееш за работа . Събуди се „ .