The Marquess

Точно тя е, браво! Давай ти си сега !

– Предполагам, че мога да се върна у дома и да се омъжа за някой от тамошните арендатори. Какво значение има за кого се омъжвам?Важното е да го направя. Той усещаше как се проваля и последното му усилие да я отклониот брака. – По дяволите, не можеш… Тя все още си мислеше за няколкото останали избраници. – Това трябваше да направя в самото начало. В края на краищата ще знам какво получавам. Хвана я за раменете и я принуди да го слуша: – Няма да позволя да се хвърлиш на врата на някой мръсен фермер!– Преди дори да осъзнае какво ще каже, думите сами се изплъзнаха от устата му. – Ще се омъжиш за мен! Смехът на Главната изведнъж секна. Осъзна, че това, което й се струва толкова забавно, за Главния е голяма обида. Очите й се бяха насълзили от смях. Той се бе отдалечил от нея. Тя го загледа – седнал на леглото, небрежно облегнат на единия си лакът.Той не изглеждаше обиден. Беше прекалено зает с мисълта, която неволно се бе изплъзнала от устните му. Добре поне че глупавият й смях не го разсърди. Всъщност тя изобщо не би го обвинила, ако се беше разсърдил. Всичко беше толкова нелепо. Да се омъжи за него.Наистина. Най-прославеният женкар в Лондон. Вероятно той се е объркал.Смехът й подейства добре. Мислеше какво все още й пред стои. С небрежна усмивка се приближи към него, наклони глава и се опита да привлече вниманието му. – Имаш рядък талант да повдигаш настроението на хората. Никой не може да каже, че ти липсва чар. Но е ясно, че не умееш да правиш предложения за женитба. Мисля, че думите ти трябваше да прозвучат като молба, а не като заповед. Знаеш ли, че твоето предложение звучи абсурдно? Той нищо не каза. Повдигна очи и срещна погледа й. Тя се почувства неудобно. – Ти си права, скъпа моя. Мисля, че съм загубил ума си. Но аз рядко постъпвам по установения ред. – Е… – тя придърпа обшитата си с хермелин наметка и се загърна изцяло с нея. Този жест издаваше нервността й. – Достатъчно време ти отнех. Той седна и положи ръце на коленете си. – Все още няма да ходиш никъде. Не и преди да ми отговориш. – Да отговоря на какво? – Ще се омъжиш ли за мен? Зададен по всички правила на етикета, този въпрос не звучеше толкова абсурдно. – Но ти се шегуваше – каза тя с почуда. – Боя се, че не се шегувам, скъпа. Аз самият съм изненадан не по-малко от теб, но съм съвсем сериозен. Главната стисна устни. Това изобщо не беше забавно. – Този въпрос не подлежи на обсъждане. Аз не мога да се омъжа за теб, така както не мога да се омъжа и за Подлия Братовчед. Смехът й можеше да бъде разбран. Реакцията на искането му да се омъжи за него беше твърде безобидна в сравнение с неговата собствена изненада. Въпреки че не беше обмислял тези думи, Главния изведнъж осъзна, че мисълта за брак, която досега го беше ужасявала, сега вече му се струваше привлекателна.Може би той нямаше да произнесе тези думи, ако не я виждаше пред себе си толкова прелестна и привлекателна. В своите тридесет и две години беше живял без нужда от съпруга, а със сигурност и сега не изпитваше нужда от такава. И какво по дяволите правеше, като настояваше, че е сериозен, когато тя се съмняваше.Бедата беше в това, че той не обичаше да го притискат в ъгъла. Заплахата й да се омъжи за когото й да било значеше точно това. Изобщо не му харесваше да се изплъзне така лесно. А тя заплашваше да го направи. Последното нещо, което искаше, беше тя да напусне тази стая. Тя беше тук. И той нямаше да я пусне ей така.

Кет Мартин-Коприна и стомана

Крадец на сърца на Тереза Медейрос http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай ти си !

Главната се плъзна безшумно напред, сграбчи ножчето в двете си ръце и замахна право към сърцето му.Но не улучи. В краткия момент на тишина, който отдели едното му безгрижно вдишване от следващото, тя насочи острието към рамото му.Главния пое въздух през здраво стиснати зъби. Останала с празни ръце, Главната посмя да го погледне, но видя само стоманено святкащи очи,които я гледаха невярващо. – Коварна малка вещица! Как само ме нападна в гръб! Той измъкна ножчето от рамото си, сграбчи я с другата си ръка за гърлото, притисна я към мачтата и я задържа със силното си коляно.Пръстите му напипаха с безпогрешна точност мястото, където лудо биеше пулсът й.Главната бе допуснала грешка. Този мъж нямаше да я прати на небето,а лично щеше да я придружи до ада. Окървавеното острие в ръката му улови промъкнал се през мрака лунен лъч.Нали казаха, че белязвал жертвите си със своя дяволски знак!Уверена, че острието ей сега ще се забие в нежната й буза, тя все пак успя да преглътне страха си и се извърна. Главният я хвана за косата и обърна лицето й към своето. Гласът му се давеше. – Знаете ли, всъщност би трябвало да ви… Без предупреждение устата му завладя устните й. Езикът му нахлув чистата й уста с целувка, тъмна и толкова силна, че коленете й омекнаха. Тя се вкопчи в ризата му и буквално увисна на него в безпомощната си капитулация. В съзнанието й остана само забраненият вкус на езика му, който опустошаваше устата й. Силният му мъжки аромат разшири ноздрите й, безмилостният натиск на коляното му между бедрата йзапали огън в тялото й, от който я заболя. Тя усети тръпки по онези места, които досега се беше срамувала да назове. Топлата му кръв напои тънката материя на корсажа й. Някъде от небето прозвуча безтелесен глас: – „Аргонавт“ приближава, сър. Нямаме много време. Главния изпъшка болезнено и се откъсна от нея. Преди Главната да е осъзнала какво става, той дръпна ръцете й от ризата си и я избута към средата на палубата. Залитайки като пиян, той я последва с ножчето записма в ръка.

Войнствена любима-Тамара Лий

Войнствена любима браво на NELG

НЕ

не е непокорна страст

ето и следващия роман: покорна безразлична

Отдай ми любов

Последният магнат?

Правилно Ти се на ред

Мирния ангел

"Паднали ангели"