Не веднъж ме е връхлетявало вдъхновение да започна да пиша нещо, просто ей-така и за съжаление обаче истината е че единственото ми написано ..нещо е доста "тъмно", но... Ще се радвам да споделя!
И ето ме тук, в празната бяла стая...
Без прозорец,
държа в ръката си последна цигара,
без никотин
допивам и студеното си кафе
почти без кофеин
Стени без да са сигурност,
врата без да е изход,
замъгляващ не погледа,
а съзнанието дим
правят на идния ден смисъла едва уловим...
А как ми се иска да летя!
Агата Иванова