Премини към съдържанието

poisonn

Потребител
  • Публикации

    161
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

12 Добра репутация

Всичко за poisonn

  • Титла
    Почетен потребител

Информация

  • Пол
    Неопределен
  1. Погледни Джуд Деверо - Принцесата.
  2. Сигурно няма да ми повярваш, че го четох това и няколко пъти го правих, включително изтрих всички други файлове /.dat, .old и т.н./ от въпросната папка и пействах файла и рестартвах, но не ставаше, но току-що пейстнах отново файла за 2.0.1 от Замундата и се получи. Много ти благодаря!
  3. Въпрос за utorrent, версия 2.0.2, Windows 7. Без да искам чукнах актуализация, после правих възстановяване до предишна точка /налагаше се по друг повод/. Оттогава част от настройките ми са на английски, независимо от това, че съм свалила езиковия пакет и го сложих в директорията на програмата и настройката е за български. Свалих езиковите пакети за 2.0.1 и 2.0.2 от замунда, както и езиковия пакет от официалния сайт и замених файла, отмених възстановяването на системата, но положението е същото.Не искам да актуализирам - тази версия ми е удобна, просто искам да ми се оправят настройките. Нямам спомен преди възстановяването на системата 2.0.1 ли беше или 2.0.2 /инсталационният ми файл е за 2.0.1/.Някакви идеи как да го оправя? Благодаря предварително!
  4. Съчувствам ти. Откакто така ми прекъсна връзката по средата на една книга и се наложи да я издирвам по торентите, почнах да отварям цялата и така да чета.
  5. Да пуска някой друг, че да върви играта, че не се сещам за нищо.
  6. Моля, някой друг да пусне цитат, в момента не мога, съжалявам.
  7. Кейт Уокър - Напълно непознати
  8. Исторически е. ХХХ се вторачи в жената пред себе си и за миг краката му отказаха да му се подчиняват. През последните няколко месеца най-сетне бе започнал да се примирява с факта, че никога няма да я види отново. А сега тя беше тук — стоеше пред масивната камина, сякаш никога не си е отивала, стройна и хубава, каквато я помнеше. Само косата й изглеждаше по-тъмна, а очите й — по-наситено зелени. Погледът му се плъзна от лицето й към малкото вързопче, което държеше в ръцете си. Видя, че това е увито в одеяло детенце, и изведнъж се почувства объркан. — Радвам се да те видя, УУУ… Тя навлажни устните си. Очевидно беше напрегната, тялото й едва видимо потрепваше. Дали детето беше негово или от друг мъж? Затова ли го беше напуснала? Беше ли се случило нещо, за което той да не знае? Това бебе негово ли беше — или на другиго? При последната мисъл ХХХ почувства горчив вкус в устата си. — Сигурно ти е студено — промълви той. — Нека ти донеса чашка бренди… — Не, моля те, добре съм. — УУУ посегна да го задържи, преди да е стигнал до бюфета. — Извинявай, че не те предупредих за пристигането си — изрече тя на един дъх. — Зная, че не ме очакваш… и как би могъл? Нямаше ме цяла година. Нямах намерение изобщо да се връщам, но… — Думите застинаха на устните й. Тя погледна надолу към бебето и ХХХ почувства ледена топка в стомаха си. — Детето… твое ли е? — попита я меко той, сякаш търсеше правилните думи. Боеше се да не каже нещо погрешно, боеше се от онова, което УУУ щеше да му отговори. — Наше е — отвърна едва чуто тя. Очите му се притвориха от болка. — ДЕТЕТО е причината да дойда тук. — ДЕТЕТО? — повтори той, и тази единствена дума се откъсна с усилие от устните му. — ИМЕНАТА НА ДЕТЕТО. Когато заминах, вече знаех, че нося дете, но предполагах, че това не би променило нещата. След смъртта на вуйчо ми… ХХХ поклати глава. — ЛОШИЯ не е мъртъв. Няма защо да се боиш от властите. Вече не те издирват. От раменете й сякаш се смъкна някакъв товар. Изглеждаше толкова бледа, толкова нещастна. Едва се сдържаше да не я приближи, да не я притисне в обятията си. ХХХ си наложи да остане на мястото си. Боеше се, че тя отново ще избяга. — Не съм се опитала да го отровя. Маркизът преглътна мъчително. — Зная, че не си. Все още не е известно кой точно го е направил, но съм сигурен, че ти не си способна на такова нещо. Тя го изучаваше напрегнато известно време, сякаш се питаше дали да му повярва. После отново погледна детето, което се бе събудило. Беше негово, несъмнено — с черната коса и тъмни очи на рода Монтен. За миг нещо болезнено стегна гърлото му и не му позволи да проговори. Когато УУУ отново го погледна, очите й плуваха в сълзи. — Трябваше да дойда — каза тя. — Не можех повече да го държа далеч от теб. Исках да го отгледам сама. Бог ми е свидетел, че исках. Но ДЕТЕТО заслужава онова, което му се полага по рождение. Освен това знам, че ти ще го обичаш точно толкова, колкото го обичам и аз. В думите й сякаш се съдържаше и още нещо, нещо, което му се изплъзваше. Гласът му се изтръгна с усилие от устните му. — Много е хубав. — Той е много кротко бебе. Рядко плаче през нощта и има най-сладкия смях на света. Когато ме погледне, винаги се сещам за теб и… — Тя не довърши. Лицето й се обля в сълзи. — Искаш ли да го подържиш? Ръцете му трепереха. Много внимателно, той посегна и пое в ръце малкото вързопче. Детето отново се бе унесло. — Има нужда от гледачка — продължи УУУ. — Доведох една жена от село, мисис Босуърт. Тя е с нас почти от самото начало. Чака отвън, в каретата. Ще я пратя веднага щом си тръгна. Най-после — излезе наяве истината, която досега не бе споменала или просто той бе отказал да чуе. Нещо проблесна в очите му. Нали тя не смяташе да се откаже от собственото си дете? Сигурно я бе разбрал погрешно. УУУ избърса сълзите от лицето си. — Сутрин ДЕТЕТО обича слънчевите лъчи да галят люлката му. Това винаги го кара да се усмихва. — Тя протегна разтрепераната си ръка и придърпа одеялцето под брадичката му. — Понякога има колики, но мисис Босуърт знае какво да прави. Направих списък на нещата, от които ще имаш нужда. Ще го оставя на масата. ХХХ се вторачи в красивото, сгърчено от болка лице на жената, която обичаше, и за миг си помисли, че сърцето му ще се пръсне. — Не разбирам ти за какъв човек ме смяташ.
  9. Рейд и Грейс - големи сладури. Виолетов огън - Бренда Джойс.
  10. Ха, и тази я знам, ама хайде да се включи и още някой, че иначе ще стане много скучно.
  11. Ти също си много бърза.Давай!
  12. Защото много харесвам авторката. Ревът на мотора се приближи и надви пукота на пламъците. После рязко спря и гумите изсвистяха по каменната настилка пред къщата. ХХХ скочи от машината и се затича към входната врата. Зад него моторът продължи да се движи по инерция и най-накрая падна на земята сред рой искри. На петдесет метра от тях се срути покривът на съседната къща. — Басейнът! — изкрещя УУУ. Но мъжът не я чу. Бе все още с шлем на главата и спуснат черен предпазител, обгорен от огъня. Грабна Надж с едната си ръка, УУУ с другата и се втурна през двора. Изведнъж въздухът се изпълни с горещ дъжд от светещи пръски. Блузата на УУУ изсъхна в миг и тя усети как огънят ги следва по петите. ХХХ ритна входната врата от червеникав кедър и двамата заслизаха по каменните стълби през гъстия дим, в който едва дишаха. Не дочака да стигнат нивото на басейна, просто хвърли УУУ през водопада във водата, после скочи, здраво стиснал в ръце извиващото се тяло на котката. Водната маса ги спаси и погълна първия, смъртоносен изблик на пожара, развихрил се на двора и в къщата. УУУ инстинктивно заплува под вода към каменната стена на басейна и прикритието на водопада. До нея ХХХ пореше водата с мощни движения, независимо от тежестта на кожените дрехи, ботушите, шлема и полудялата котка в ръка. Младата жена предпазливо се показа на повърхността. Водопадът приличаше на кипяща, прозрачна оранжева стена, щит, предпазващ я от целия останал свят. Въздухът бе влажен и горещ, но можеше да се диша. Пожарът бушуваше над тях. ХХХ остави прогизналата котка върху каменния бордюр. Надж се огледа с полудели очи, с прилепнала козина и уши, после отстъпи назад и оголи зъби като диво животно, каквото всъщност си беше. Лапата й се стрелна към мъжа, но той вече бе успял да прибере ръката си, облечена в кожена ръкавица, опря се на ръба на басейна и се зае да разкопчава шлема. Най-после успя, хвърли го встрани и сграбчи УУУ. Тя се притисна в тялото му, неспособна да говори, с ръце, сключени около врата му. — Не знам дали да те целуна, или да те удуша — дрезгаво каза той. — Ако още веднъж направиш нещо толкова глупаво, обещавам ти, че ще те убия със собствените си ръце. Преди да дочака отговора, устата му притисна нейната и тя разбра, че е искала тази целувка повече от всичко на света. Той беше жив. Тя също. И това бе достатъчно, след като беше видяла мотора му да изчезва в огнения капан. ХХХ вдигна глава и УУУ се опита да заговори. Всичко, което излезе от устата й, бе суха кашлица. Димът проникваше въпреки водната преграда. Ръката му се спусна към яката на блузата й и раздра плата с едно-единствено движение. Направи превръзка от мократа тъкан и я завърза около устата и носа й. После съблече коженото яке и ръкавици, по които личаха следи от огъня и ноктите на Надж. Разкашля се и УУУ веднага раздра блузата си за втора превръзка. Тъкмо приключваше, и водата се озари в яркооранжево — покривът на къщата бе рухнал и огненият дъжд заля басейна. Светът отново се разпадна. «Всичко, за което мечтах и сътворих, след като навърших деветнайсет години, вече не съществува.» А беше дала толкова много от себе си, бе се отказала дори от мъжа, когото обичаше. А сега бе изгубила дома си и едва не бе убила ХХХ и себе си. Въздъхна тежко, затвори очи, не искаше да види как домът й бавно загива. ХХХ се пресегна, взе я в ръцете си и я държа, докато детската й мечта се изпепели и изчезна в небитието. С ужасяваща грация последните пламъци паднаха във водата, изсъскаха и замряха. Той все още държеше потръпващото в безмълвни ридания тяло, а очите му неотлъчно следяха всяка промяна в отвъдния ад. Когато усети, че очите повече не го смъдят, ХХХ махна предпазните превръзки от лицата им, целуна я по челото и я подтикна към ръба на басейна. — Можеш ли да постоиш сама за малко? Тя само кимна. ХХХ пое дълбоко дъх и излезе от водата. Знаеше какво го очаква и въпреки това потръпна при вида на унищожената къща. Нищо не бе останало от нея, с изключение на полуразрушените стени и бетонната основа. Другото се бе превърнало в пепел, понесена от вятъра незнайно къде. Мъжът се намръщи сурово и се върна при водопада. — Всичко свърши — каза той, след като изплува при УУУ. — Няма какво повече да гори. Тя прехапа долната си устна и кимна. Страхуваше се да излезе от прикритието на водата и да види само руини и пепел. «Толкова много красота, събрана на едно място като в райска градина, и сега… само спомен.» Сълзите потекоха по лицето й, треперещите й пръсти безпомощно докоснаха бузата. — Ще ти го построя отново — каза той. — Всеки камък, всяка дървена греда, всяка керемида ще си бъдат на предишното място. Ще имаш твоя дом дори ако това е последното нещо, което мога да направя в живота си. Обещавам ти. Ще го имаш отново! Риданията разтърсиха тялото й и тя се обърна към него: — Прегърни ме, просто ме прегърни!
  13. Линда Хауърд - Скандална тайна.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...