Премини към съдържанието

galileo414

Потребител
  • Публикации

    103
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

57 Много добра репутация

1 Последовател

Всичко за galileo414

  • Титла
    Редовен потребител

Информация

  • Пол
    Жена

Контакти

  • Skype
    galileo414
  1. Джеймс Ролинс пише наистина много увлекателно. Изчела съм доста книги и не съм останала разочарована нито веднъж. Сега съм подхванала Дан Браун. Колебаех се дали да започвам Ад (чух противоречиви отзиви), но останах приятно изненадана.
  2. $$$$$ бе изминал целия път обратно към дома, стараейки се да предпазва от дъжда с мушамяното си моряшко наметало както малкия си син, когото носеше на ръце, така и голямата кошница с храна, която бе преметнал през лакът. Това намерение като че ли не го напусна и след влизането му в къщата. Без да обръща почти никакво внимание на #####, която побърза да се върне при огъня, той затвори с рамо вратата, стовари кошницата върху една грубо издялана маса до входа и едва тогава отметна наметалото от сина си. Когато момчето съзря непознатата жена, то смутено се притисна към рамото на баща си, сякаш за да подири сигурност и подкрепа. Но ароматът, изпълващ къщата, бързо прикова кехлибарено кафявия му поглед към огнището. — Тате-е… @@@… гладен. Любопитството на $$$$$ също бе събудено от вкусната миризма и след като свали момчето на земята, той впери заинтригувано очи в скарата, измъквайки краищата на мократа си риза от панталоните от еленова кожа. — Какъв е този аромат? — Спомних си как се приготвят кифлички — отговори ###### с усмивка, в която имаше едновременно и смирение, и гордост. Може би щеше да каже още нещо, но в този момент $$$$$$ издърпа прогизналата риза през главата си и я хвърли в една кофа от дъбово дърво, оставена до вратата. ###### загуби ума и дума. Гледката на неговия тънък кръст, широки, здрави рамене и силен гръден кош, покрит с изпъкнали мускули, беше повече от стряскаща за една млада жена, която по време на няколкото си излизания на палубата на „Гордостта на Лондон“ се бе нагледала на огромните шкембета и тесните рамене на моряците, умиращи от удоволствие да се перчат полуголи пред затворничките, сякаш се мислеха за възхитителни образци на мъжественост, способни да впечатлят и най-придирчивите представителки на нежния пол. В сравнение с тях $$$$$$ притежаваше необикновена физика, може би най-добрата, която ###### беше виждала при малобройните си срещи с полуоблечени мъже. При все това той, изглежда, изобщо не си даваше сметка нито за изключителната си външност, нито за хаоса, обзел мислите на неговата робиня. Не помнеше някога да е виждала мъж, който да я смути толкова с едно просто сваляне на ризата си. Заедно с това смущение тя внезапно осъзна, че като се изключи момчето, за пръв път в живота си остава насаме с един напълно непознат мъж. Всяка истинска дама на нейно място би била много по-малко впечатлена от неговата анатомия и много повече уплашена, защото при сегашните обстоятелства тя беше напълно беззащитна и зависеше изцяло от волята на своя господар.
  3. На другия ден, малко след като отвориха магазина, непознатият се появи отново. Беше сменил карираната риза с бяло поло. Седеше на пейката, но бе изпружил напред крака, за разлика от миналия път. — Страхотен е, нали? — ### се лепна за $$$$$, като се хилеше нахално. — Кой? — Как кой? Онзи, готиният тип на пейката, дето не откъсваш очи от него. Виждала ли си някога такава фантастична коса? — косата на непознатия бе светлокестенява със златист отблясък, сресана грижливо, макар че беше гъста и доста дълга. — Не… — А такива стройни крака виждала ли си? — Не съм. — Кой ли може да е? — Нямам представа. — Навярно е турист. Дявол да го вземе, защо винаги става така — забележиш някой симпатяга, дето да ти хване окото, а на следващия ден и следа няма от него. — Този и вчера беше тук. — Какво?! $$$$$ премигна, откъсна неохотно очи от непознатия и погледна приятелката си. Несъзнателно отри овлажнелите си длани в ленената пола. — Видях го и вчера — гласът й трепна някак особено. — Не е шега, нали? Искаш да кажеш, че ни наблюдава? — О, я престани с тези щуротии, ###! Защо ще ни наблюдава? — Ами защото е чул, че в Маркетплейс има две страхотни мацки, които държат ъгловия магазин за рамки и гравюри. И човекът решил лично да провери дали отговаря на истината. — Ами защо виси навън? Да беше влязъл, щом е толкова куражлия! — Защо ние не излезем при него, щом сме такива куражлийки. — Май куражлиите са на привършване! — приключи спора $$$$$.
  4. Наслада в смъртта - Нора Робъртс
  5. Знам, че лесно ще го познаете, но не мога да се въздържа: Внезапно тълпата се люшна назад и хората се заблъскаха един в друг. Правеха път на някого. Или на нещо. — По дяволите! Ето го и него — промърмори @@@@. Надигна скоча си и го глътна наведнъж. — Не се сърди, но аз изчезвам. Не е редно да присъствам на такъв разговор. $$$$ гледаше как хората се разделят, отстъпвайки пред една внушителна, тъмна сянка, която се извисяваше над тях. Бягството беше добър рефлекс за оцеляване. Висок два метра, #### беше чист ужас, облечен в кожа. Косата му, дълга и черна, растеше V-образно над челото му. Плътни тъмни очила скриваха очите му, които никой не беше виждал. Раменете му бяха два пъти по-широки, отколкото на повечето мъже. С лице, което беше едновременно аристократично и брутално, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин, какъвто го беше направила съдбата. Вълната на заплаха, която винаги се носеше около него, беше като негова визитна картичка. Когато студената омраза стигна до него, $$$$ надигна бирата си и отпи голяма глътка. Дано да постъпваше правилно.
  6. Нямам вече търпение. Така съм му се наточила на Слейд, че....
  7. Здравей. Добре си дошла. Надявам се да се забавляваш с игрите, както и да споделяш с нас новините около теб и любимите ти книги.
  8. Чакаме мноооого търпеливо
  9. Към " Манли" е и "Опасност в червена рокля". Тя е доколкото знам края на поредицата.
  10. Интересувам се от книгата Преди да умра на Джени Даунам. Излязла е началото на 2010 и се надявам някой да я има сканирана или поне идея къде да я търся.
  11. Големи са сладури, нали?
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване