Премини към съдържанието
От 1-ви септември 2021 г., вход във форумите ще е възможен само с имейл адрес вместо потребителско име. Ако не помните имейла с който сте се регистрирали, вижте го в настройките на профила си. ×

modulan

Потребител
  • Публикации

    24
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко за modulan

  • Рожден ден 6.12.1984

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    Трявна
  • Интереси
    Баскетбол, Компютърни мрежи, DIY

Постижения на modulan

Чирак

Чирак (3/21)

  • Първа публикация
  • Сътрудник Рядка
  • Първа седмица
  • Месец по-късно
  • Една година във форума

Нови значки

6

Репутация

  1. Нямам против да докладвате публикацията. Ако можех и сам щях да си я изтрия / променя текста и публикувам отново/. Съжелявам, че съм нарушил точка от правилника.
  2. Измамен силует част 2 ...малко преди това... ...Бяха хукнали да бягат по стълбите. Цвети, Краси и Светла. Чу се претъркулване на тяло, по стъпалата…Тогава той се изправи. Хапчетата, които беше нагълтал, не бяха нищо повече от една шепа „тик-так“. Беше паднал в локвата кръв, която беше оставила Лидия. Преди сблъсъкът му със земята, беше извадил миниатюрен апарат за дишане, който бързо сложи на устните си. Лежеше по лице, така че никой да не забележи, че е жив. След като виковете утихнаха, той се изправи и махна апарата от устата си. Наблизо имаше хартия за лице, избърса на бързо кръвта. „Трябва да се добера, преди тях“, помисли си. Хукна по тайния път. Отвори тъмната стаичка и намери ключовете за „баничарката“. Беше скрита в храстите зад бензиностанцията, над хотела. В колата имаше всичко необходимо – нож и въже. Караше към „Аладжа манастир“, знаеше че от там ще минат тримата оцелели. Спря, скри колата навътре в храстите. Преди да отиде на работа, таксито го беше спряло за малко там. Беше завлякъл черният чувал в пущинака. Таксиджията се пулеше, но не посмя да пита нищо, след като получи 2лв бакшиш...“Мечият капан“ от чувала беше прилежно обтегнат и покрит със листа… Не след дълго буса изръмжа и се чу да спира. Усмивката на лицето му се появи. Беше натъпкал предварително със всевъзможни боклуци ауспуха, и нямаше как да не спре. Тримата излязоха на пътя и тръгнаха пеша. Вибрацията от телефона на Цвети я накара да спре и да бръкне в джоба си. Другите двама вече бяха на около двадесетина метра пред нея, когато усети силна болка от нещо в корема. Острият нож я прободе като вестник и тя понечи да изкрещи, но устата и беше моментално запушена със кърпичка напоена с хлороформ. Той я дръпна бързо към тъмнината на гората. Беше преметнал дебелото въже на един клон. Обеси я. Направи две крачи напред и се обърна към тялото и. Върна се. С няколко ловки движения, украси вече ужасяващата сцена. Все едно рисуваше…всичко в червено и черно… Краси и Светла забелязаха че Цвети я няма. Чуха леко шумолене от към храстите и решиха да проверят. След ужасната картина, която им се разкри, Светла понече да повърне но не успя. Тръгна да бяга зад едно дърво, но „силна“ ръка я сграбчи, запуши устата и, и я повлече за косата в гората. Ръцете му бяха окървавени от убийството на Цвети. Краси видя само как краката на Светла се скриха зад две дървета и хукна към нея. Направи точно няколко крачки, когато ужасна болка раздра десният му крак чак до коляното. Чу се яко щракване и силен вик. „Щрак Краси! мечият капан си свърши добре работата“, помисли си, докато влачеше Светла навътре в гората... Краси опита да се изправи и да продължи. Странен мирис се носеше във въздуха…Дали си въобразяваше, но наистина му миришеше на бонбони „тик-так“. Кръвта му изтичаше. Строполи се на земята почти в безсъзнание. Стори му се, че видя тялото на Светла и тъмен силует, който я дърпаше за косата. Мирисът, сега му се наби толкова силно, че той успя само да изрече: Ти си бил копеле. Как можах да не се досетя… Дано гориш в ада Ю… Припадна…завинаги. Той чу последните му думи. Завлече Светла до баничарката. Метна я на задната седалка и с мръсна газ излезе на пътя. Насрещните фарове на идващата кола го заслепиха. Загуби управлението и се хвърли в канавката…Вратата на пушещата баничарка се отвори. Тъмният силует излезе, и влезе в колата предизвикала катастрофата. - Добре ли си? – спокойно попита гласът. - Всичко е наред - отвърна тъмния силует. Разчистихме си сметките със всички. Благодаря за белите хапчетата, подействаха безотказно. Колата потегли бавно към града. Тишината на нощта се нарушаваше единствено от блокиралия клаксон на баничарката, който неспираше и неспираше да вие… Една година по – късно… В хотела цареше пред стартова треска за летният сезон. Стегнатият силует влезе през централният вход на хотела. Свали тъмните си очила. Приближи се към висок костюмиран господин и се представи: - Здравейте. Аз съм новият колега по сигурността. Казвам се Светла..
  3. Чак пък с психиатър :), явно малко повече въображение е имал автора иначе цър-вул разбрах те, обаче не ми позволява за редактирам самият пост. Имам само "Докладвай" и "Сподели". Ако има друг вариант за промяна, ще съм благодарен да го науча
  4. Автора е добре нищо му няма. За шрифта моя грешка, не погледнах размера и постнах преди да редактирам големината. Извинявам се, за което.
  5. Не успях с този рутер /Xiaomi 4C/ да репийтна WIFI сигнала, но му закачих един лан кабел към ZTE-то на Виваком. Същият го спрях да пръска WIFI, и оставих безжичната мрежа със Xiaomi 4C. Значително се подобри обхвата във всички стаи, което е по добрият вариант за мен. Можете да триете темата
  6. Извинвай за обръщението, ще погледна логовете и ще пиша.
  7. Благодаря колега, пробвах така и става. Но когато махна лан кабела и оставя рутера да бъде като Wireless репитер на основния ми рутер от Виваком /ZTE-то/ не успява да направи мрежа с достъп до интернет. Когато се прибера от работа, ще пусна лаптопа и ще порчовъркам още да видя какво мога да направя. Може и нещо в регионалните настройки да не е както трябва, макар че всичко е на Български и намира рутера когато сканирам мрежата по WiFi. Иначе, изгледах доста клипове за първоначална настройка на рутера като репитер и ще се пробвам да видим какво ще стане.
  8. Айде навън, че е чудно време! :)

  9. Бачкаме "яко"...

  10. Ми, ще си ходим от работа вече...време е!

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване