"Хвърлих се на леглото с дрехите, с обувките, с всичко и заридах. Болката се разрастваше. Дори костният ми мозък беше парализиран. Физически, психически, метафизично непоносима, унищожителна болка. Скръб. Сама си бях причинила тази скръб.И тогава видях лицето на моето друго аз. И разбрах. Болката от ударите на колана беше нищо в сравнение на това самоунищожение. Свих се, като отчаяно стисках спадналия балон и кърпичката на Тейлър, и се предадох на скръбта" - Петдесет нюанса сиво