enikor

Ако ви харесат,и сте любопитни да прочете до къде е способно да ни докара отчаянието вижте цялото му величие в другите ми публикувани стихове на страницата ми във фейсбук.И разбира се-ще ме зарадвате ако харесате или споделите някое.Можете да намерите страницата ми или като изпишете на търсачката: преминах през ада заради тебе или просто да последвате следният линк: http://www.facebook....591543317526773 ЛОВЕЦЪТ НА СТРАННИ НЕЩА Вървиш през гората,преметнал си пушка на рамо. Ходиш приведен,не стъпваш на съчка и камък. Ловец си отдавна,убивал си мечки,сърни... Но най ти харесва да стреляш когато вали. Когато застреля синята мечка-валеше. Във време подобно застреля червеният вълк. Щом не е нормално-трябва да бъде убито!!! Това бе девизът на твоя,ловджийският дълг. Мечката имаше цел-да нахрани мечетата. Вълкът към потока бе тръгнал,да пие вода. Не стигнаха своята цел,бяха твърде различни. Цвят в чернобялото.Ти не допускаш това. Пушката сваляш,промъкваш се тихо до храста. Свърши гората.Пред теб-слънчогледови ниви. ПАК ЗАРЪМЯ,ТИ СЕ ЦЕЛИШ В ЗЕЛЕНИЯТ ЗАЕК. Тревно зелен,като рано узряла коприва. Не убивай зеленият заек.Не стреляй по него. Нека стигне до своята цел-слънчогледите. Прибери се във своята къща ловецо на странното. И не идвай в гората.Живей си със свойте във селото