В тъгата,самотата, вика ме, крещи..Дали ще видя аз отново, твойте очи?Червените ти устни, очите кат звезди,усмивката ти нежна си спомням как блестиИмахме тогава всичко,а къде отиде то?Превърнало се в нищо,отнесено листоБезспирно тебе те сънувам,как да забравя, аз не знамтвойто име изрисувановъв моя сън, в моята мечтаЧувствата бавно отминават,но споменът остава скъп,и често там в тъмнинатааз търся твойта нежна плът В забравата дълбоко нейде,чувства притаени спят,и ще срещна аз безсилентъгата,болката, ноща...Но там дълбоко в мрака,дебне само самота,напомняйки ми непрестанноза изгубената ми душа С.Д.