Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата! Христо Ботев