Премини към съдържанието

Петко Младенов

Потребител
  • Публикации

    8
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

18 Добра репутация

Всичко за Петко Младенов

  • Титла
    Новобранец
  1. Любими стихотворения

    Не се страхувам от смърттана любовта тревогата и мъкатаи злобата узнах.В стремеж към невъзможнотоизгубих равновесието си...Избрах планината за бягство от хората,понеже ги обичам идеални...Заместих най-човешкото с първичната природа,Защото мразя посредствеността.Ограбих сърцата на най-близките мите отвърнаха със страхотни мъки.Избягах от приятелите си - само най-добрите ме настигнаха и спасиха.Чуках на десетки врати.някои от тях ме изведохазад границата на човешкото съжалениеи високо над хорската омраза.Опознах себе си и затворих пътищатакъм сърцето си.Искам да открия низките тайни на хората,за да приютя бягството на унизените.Трябва ми твърдост,за да държа челото си изправено.Трябва ми топлина,за да сгрея ръцете на обречените.Трябват ми пропасти, за да хвърля в тяхкъсовете камък в сърцето си.Трябват ми пещери, за да затворя завинагибездушните каменни приказки,които човешките думи капка по капкаса трупали.ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ... Това е Людмил Янков
  2. Любими стихотворения

    Толкова по-зле Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал. И толкова по-зле за хората, които не обичат нито кучетата, нито пък калта.Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.И толкова по-зле за хората, които не обичат кал, които не разбират, които не разбират кучето, които не познават и калта.Пуснете кучето да влезе вкъщи.И нека се отърси от калта.То може винаги да се окъпе.Водата също би могла да се измие.Не могат никога да се измият тези, които казват, че обичат кучета, но при условие, че...А кучето, покрито с кал, е чисто.И калта е чиста.Понякога водата също бива чиста.А хората, които казват: при условие, че...Точно тези хора не са чисти,никак не са чисти. Жак Превер
  3. Любими стихотворения

    Така са камилите Могат да станат лъвове по късно. .. Или будейки се всяка сутрин да приемат факта че ще помагат на неблагодарници (Аврелий )
  4. Любими стихотворения

    Пак ще те потърся със сетните си сили някъде в недрата на земята, пак ще търся твоето отражение в леда и ако не те намеря някъде изгубен в мрака и не видя образа ти във студа ще се вкопча във живота като старец, треперещ нервно пред смъртта Но понякога, ще плача 'без причина' потънал в безкрайна самота затова, че търсил съм напразно човека в себе си, изгубил без дори да разбера
  5. Опит

    Merci :),само да кажа че куплета на френски ми харесва най много (между другото не съм голям езиковед -френски знам не много, просто защото обичам Франция ). Иначе, да това е някакво прелюдие към глобализацията...което май предизвиква конфликт в изкуството,като изконна ценност в културата. Опитах,да напиша нещо в такъв стил, за непознатата жена.То и немски трябваше да има и италиански, испански. ...:) Благодаря за мненията
  6. Опит

    Здравейте, реших да попитам за мнението ви за стихотворения в които се преплитат различни езици (то малко като манджа с грозде, но съм виждал подобни). И по конкретно, какво мислите за това стихче: Salut a toima belle inconnueje te plait accepte un sourire de moic'est simplement c'est comme, la pluie apres l'oragequand un homme qui cherche et voit une femme dans la rueCa ne fait rien,que je ne peux touche a ton visagec'est simplement dans cette moment, je t'aimequand j'ai vu a ton imageHow are youmy beauty strangerfound somewhere in the spaceI hope, to find you very healthyto accept my smile and feelingspure and full of graceМоя красива непозната,днес ти подарявамвсяка своя клеткатака както, от душата си продавам за да получа малко свободаднес ,тъй силно се надявами твоята усмивка да получа във замяна-толкоз малко за да съм щастливвгледан в твойта снимкаднес чувствам че съм жив Тук съм разделил на куплети, може би трябва да се преплитат, не знам
  7. Любими стихотворения

    Един хубав превод на Рембо. Струва ми се подходящ за София днес Ей, пъзльовци, ето го! Тътнещи гари. Тук Варвари минаха в кървав парад, но слънцето с огнен дроб всичко обжари. Пак свети на запад свещеният Град! Елате! Пожарът е в отлив. Отново се лее лазур над мостове, трева, над сгради, дървета — тук, дето олово червено, раздрано в нощта зарева. Дворците си мъртви укрийте в ковчези! Разведря очите ви старият Страх. Пак стадото рижи кобили се глези — от страст полудейте, станете за смях! Разгонени кучки се джафкат за дрипава превръзка, локалите кряскат: — Ела, пий, плюскай. Нощта там се гърчи и рипва навън. О, пияници с мрачни чела, лочете! Лъчите щом бликнат — боли ги! — фалшивия блясък да смъкнат от вас, ще стискате чаши, прелели от лиги, загледани в утрото — тъпо, без глас. Но в чест на Кралицата — с дирник тестен е! — преяждайте. Слушайте като слепци как хълца в горещите нощи, как стене гмежта от доносници, старци, крадци. О, мръсни сърца! О, разпенени устни! По-живо дъвчете, прогнили зъби. Шампанско за вас, Победители гнусни! Позорът в търбуха ви бодро тръби… Издувайте ноздри в надменност проклета. А жилите — пъпли отрова по тях. С ръце върху вашите детски вратлета, Поетът шепти: „Полудейте от страх — дори и Жената, в чиято утроба се ровите в спазми, о, сластни души, ви стряска със стона си — как ли от злоба в съдбовна прегръдка не ви удуши?“ Крадци, сутеньори, смешници, тирани, какво ще му сторите днес — на Париж! — с душите, с плътта си, с отрови и рани? Ще смъкне той дрипите — свъсен и нищ! И щом с изтърбушен корем запълзите в парите си вкопчили пръсти до кръв, развратница рижава, с бомба в гърдите, ще вдигне юмруци, пияна от стръв! Когато в танц яростен тръпнат краката, Париж, о, когато с нож в свойте ребра, когато спотайваш в очи светлината на дивата пролет — за всички добра о, град полумъртъв, о, град на покруса, с гърди устремил се към Бъдния ден, стотици врати да разтваряш след труса; от мрачното Минало благословен, ти — труп вцепенил се от мъки свещени, пак пиеш от ужаса, вдъхнал живот на сините червеи в празните вени, пак твоята обич е в ледена пот! И не е зле! Червеи, червеи сини, но нищо Възхода не ще угаси, тъй Кариатидите и след години ще ронят по стълбите звездни сълзи. Макар че градът покъртителна сцена остава; макар че с вонята, с кръвта е рана в Природата вечно зелена, Поетът му шепне: „Каква красота!“ С Поезия къпа те бурята свята! Възвръщаш си силите, Град величав; смъртта пак ръмжи, но ти вдигай тръбата, натъпкал в сърцето й екот и гняв. Поетът поема безчестната слава, плача на подлеца и дните на гнет, и с бич от любовни лъчи изтезава жените, и хвърля стиха си: „Напред, бандити!“ Пак оргии, пак от елит е претъпкан бардака на стария ден. А газът огрява кръвта по стените и блика зловещ към лазура студен.
  8. Красива Лъжа

    Ами от мен нещичко на подобна тема (иначе стихотворението ти много ми харесва) Здравей любов с усмивка пак ще те посрещна, макар да знам че си несподелена. Здравей любов сърцето ще запее а душата - почти студена от кръвта във вените ми ще се сгрее Ех любов останала несподелена с усмивка пак ще те изпратя, без излишна драма и следващия път като те срещна, пак ще се усмихна защото от тебе не очаквам нищо просто топъл полъх, като пушек от цигара
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.