Истината е, че поне веднъж в живота си, ще подариш всичко свое на човек, който никога няма да осмисли стойността му. Ще го подхвърля от едната си ръка - в другата, ще го мачка и стиска, ще си играе с теб, докато спреш да приличаш на себе си. Това ще те затвори, ще те накара да се почувстваш малък, ще те накара да страдаш горчиво..
Живяно е.
Прелистено.
Само че, не забравяй, балансът във вселената е съвършен.
В един момент тя ще ти изпрати някой, който ще се бори за всяка малка частичка, за всяка нотка топлина в гласа ти, за всяко малко счупено парченце от душата ти. Ще усетиш как някой воюва за теб, със самия теб. Печели те с всяка секунда.
Не се отказва. Не бяга.
Целува черупката ти, докато тя стане толкова малка, че един ден просто изчезне. Пуска сапунени мехурчета пред очите ти, само за да види усмивката ти. Докосва те, сякаш си реликва. Копнее те. Идва неканен. Остава повече, отколкото е планувал.
Вече не бърза за никъде.
Освен за теб.
И не, не са красиви думи.
Живяно е.
Разлистено.
Топло.