Затворим ли за миг сега очите си,ще видим колко път пред нас лежи,ний никога до днес не се запитахме кое така дълбоко ни сближи.От де дойде и как се случи всичко,кое събира хората...незнам.Но знам че ти сега не си самичък и в трудност аз не съм сама.а има често бурни дни,в които свири насреща вятърът суров,такова време пари в очите,а на мен ми трябва твоята любов.И когато в мене закипи тревога и преди да кажа "Не,не мога",аз чувам тих спокоен глас"Върви". И тръгвам,а над мен високо горе се реят птици с пламнали криле,усмихват ми се дружелюбно хора,кънти от песни цялата земя.
И аз вървя до теб добра,щастлива и все се питам...кое така дълбоко ни сближи.