Премини към съдържанието

Determine25

Потребител
  • Публикации

    13
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за Determine25

  • Титла
    Потребител

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Determine25

    На дъното на пропаста

    Въпроса е,че с времето хората ме разкриха,че не съм "като всички".Аз пропуснах много неща,които сигурно 95% от хората на моята възраст вече са постигнали и преминали.И вече много лесно се атакува по авторитета.Точно това е въпроса,как да се държа "като всички",когато имам много пробойни и лесно се разкрива,че не съм "като всички" и е трудно да излъжа дори.И за повечето хора,съм "неудачник" и "малоумник" и какво ли не и точно ме изхвърлят от групата,а малкото които се държат добре с мен е от някаква "жал" или не знам как да го нарека,от което ме боли и не се чувствам добре и тогава пък аз се отдръпвам.
  2. Determine25

    На дъното на пропаста

    Не мисля,че не се лекува.Иначе за психолозите,има разлика от специалист до специалист и особено в България не сме напред в това отношение.Има малко добри,предполагам в големите градове основно.И аз си мислех,като теб и отлагах доста,но сега като си помисля в по-ранните етапи би ми помогнало някой "да ми отвореше очите" и да ми разяснише нещата по по-правилен начин,защото обикновено хората без такива проблеми не ни разбират,както и родителите ми,които са възпитани по-стария начин и те прилагаха,само критика към мен.Но тогава бях 9-10 клас и не мислих по този начин,мислих си,че родителите ми не се интересуват от мен,дори понякога,че не ме обичат(пубертетски истории ).Трябваше ми време до осъзная,че не са се опитвали да ме наранят,а са ме възпитавали по-начина по-който са били те самите.За това си мисля,че на този етап ако бях посетил психолог и споделил проблемите си,той/тя щеше да подходи по друг начин и да "разсее" илюзиите и представите ми за много от нещата и да ми помогне преди да се задълбочат проблемите.Иначе отбягващото разстройство е свързано със социалната тревожност,която аз имам,имаха някакви малки разлики,но не си спомням какви.Надявам се при теб да се е отлючило по-късно,ако си по-голяма или близка до моята възраст и да не е засегнало много сфери от живота ти,ако си по-малка или е в начален етап това състояние при теб,не мисля че е лошо да посетиш психолог,не вярвам само да те кара да медитираш,а и мисля,че психиатрите изписват "тежките" хапчета,психолозите разговарят с теб,прилагат и поведенчески и когнитивни терапии или ако имаш добър приятел на когото можеш да се довериш да поговориш с него/нея да споделиш и да ти даде някаква подкрепа.Това е мое мнение разбира се.Може и да греша,а и извинявай,че малко го обърнах на теб да ти давам съвети,при моето състояние и че сам търся помощ,но то правя от добри намерения.Не искам хората да стигат до моето положение.
  3. Determine25

    На дъното на пропаста

    При кого тогава се лекуват или намекваш,че щом си отключил психично разстройство няма оправяне.
  4. Determine25

    На дъното на пропаста

    Няма как да подходя агресивно.Ако говорим агресивно в общуването,не и на този етап.Вече съм така да кажа "компрометиран",нямам аргументи да се защитя,особено от лични нападки.За да се защитиш трябва да имаш с какво да отговориш.Ако аз се опитам да "ударя" някого словестно,той изважда по-силни аргументи от моите.С времето с тази моя пасивност,отбягващо поведение и прочие,аз изгубих доста "битки",даже доста от тях не съм ги водил,а съм ги избягвал,но това с времето се връща като бумеранг.Единствените конфронтации в които влизам и се защитавам е когато някой по много директен начин се опитва да ме използва.Да кажем,когато в компанията в която бях преди започнаха да се опитват да ме пращат все аз да им купувам неща-например-"Брат ще идеш ли да ми вземеш по една бира" и му отговарях-"Защо ти не си вземеш сам,на теб ти се пие,не на мен,да не съм ти слуга" (това е просто пример,ходил съм понякога,когато е било на по-възрастен или ако ме помолят учтиво,но като започна да им става навик отказвах) или пак на един "приятел" който се подстригва все гола глава си взе машинка,да не давал пари за фризьори и без това не си правел прически,нямало смисал да дава пари.И ме помоли веднъж аз да го подстрижа и му направих тази услуга,после втори път и на третия му казах-"Ти да не ме имаш за личен фризьор,не мога през две седмици да се занимавам с теб,ти се възползваш от мен,така ако не ти отказвам може да нахалстваш с години"-Ето само за такава елементарни неща мога да се конфронтирам.Иначе за лични неща не мога-Като ме питат например-Абе как издържаш по цял ден у вас(имам такива периоди с времето започнаха да зачестяват и да стават по-дълги за съжаление) или- Абе ти си на 24 и още си нямал приятелка,тва не е нормално-и какво да отговоря-Знам,че не е нормално,но с моята социална тревожност депресии и ниско самочувствие,си бях втълпил,че съм безинтересен,по нисш от другите и нямах смелост дори да поканя момиче на среща.И им казвам неща от сорта-Не ми се говори за това,не ваша работа личния ми живот и т.н. (Зръц-Всеки с малко мозък,може да разчете между редовете,че с това "бягане по тъча" прикривам нещо и че отговарям така,защото нямам нужните аргументи и факти да отговоря по друг начин).И така с времето станах пълен аутсайдер и не знам,как да изляза от тази позиция и дали на този етап е възможно,което силно ме притеснява.Явно съм от хората родени с по-слаба психика и от там развих тези състояния,които ме докараха до това положение.Ако бях отишъл на по-ранен етап на психолог или психиатър сигурно нямаше да се стигне до тук,щеше да се стопира в зародиш или поне до като "болестта" не ми беше отнела толкова много.Така аз сам достигнах до много изводи,но трябваше да мине много време,на самоанализа,на разкриване на доста от собствените ми заблуди,които съм имал,но докато стигна до този етап,вече съм затънал доста "надълбоко".Както се казва- "The damage is done".Не знам с тези слаби карти с които останах,как да обърна играта в моя полза. Няма такава книга.Всеки е малко или много различен от другите.Просто на някои хора в първичния им код са заложени повече или по-малко адаптивни инстинкти според мен.Докато при хора с нашата операционната система се получават тези бъгове за съжаление.
  5. Determine25

    На дъното на пропаста

    Да и аз си мисля,че има някаква предразположеност.Има доста хора с по-лошо детство-малтретирани,без родители и т.н.-които превъзмогват тези травми и стават и доста успешни дори,това им дава един вид мотивация.При мен социалната тревожност започна да се проявява някъде в гимназията.Не бях тормозен от "мнозинството",но имах проблем да се конфронтирам с по-"отраканите" деца,така да кажа с тогавашните пубертетски "авторитети" и лошото е,че точно в такава група се движих,чрез един "приятел",който също беше от по-"отраканите" и често използваше някои мои слабости да изпъкне на мой гръб.С времето започнах да ставам по-пасивен,по-отстъпчив и се опитвах в заблудата си да компенсирам тези мои недостатъци с някои "добри" качества,които си мислих,че притежавам.Развих по едно време нещо като свръх-морал - гледах да съм честен,точен,да не лъжа хората и т.н.Даже по едно време си повярвах,че съм "добър",но впоследствие разбрах,че това са само заблуди-един вид психиката ми се опитваше или егото ми по този начин да се самозалъже.Но впоследствие,като започнах повече да се самоанализирам достигнах до извода,че голяма част от тези "неща" са резултат от една "болест".Характера ми,личността ми са дълбоко оформени от това "изкривяване",от тази "болест".Лошото е,че много късно осъзнах тези неща,и вече знам голяма част от причините,но не знам решението на този етап.Ако можех да се върна назад с тези "познания",които имам сега,бих променил много неща,но сега вече съм затънал доста дълбоко и с негативите,които натрупах проблемите се задълбочиха и не знам как да ги реша.
  6. Determine25

    На дъното на пропаста

    И аз съм мислил в тази насока,да започна на чисто,обаче не знам как да го направя и ме мъчи мисълта,дали не е късно.Иначе благодаря за проявеното внимание и съчувствие,въпреки че точно там е проблема,че будя съчувствие,а на тази вързаст не трябваше да е така и то за такива проблеми.
  7. Determine25

    На дъното на пропаста

    Така и правя,но накрая сам оставам.И знам,че се махам,защото нямам сили да се преборя и това ме мъчи.Не знам дали съм дърво,но ако бях щях да съм слабо,расло накриво,подало се на ветровете и бурите дърво,което дава изгнили плодове,които никой не иска.
  8. Determine25

    На дъното на пропаста

    Зависим от благоразположението на хората.Не мога да върлувам в неблагоприятна среда,а винаги ще има хора,които ще са негативно настроени към мен.Въпроса е,че с моите елементарни проблеми от екзистенциално естество,могат доста лесно да ме съборят и да ме извадят от групата.
  9. Determine25

    На дъното на пропаста

    Щом има хора чели само "Винету" и са стигнали до Министър-Председатели,явно не е само до книгите,трябват и други качества,които аз за съжаление не развих.Иначе с книгите е ясно решението-повече четене и се решава въпроса. В смисъл ? Че питам хора,които нямат този проблем ли ?
  10. Determine25

    На дъното на пропаста

    Благодаря за съвета.Да наистина е нормално да ми задават тези въпроси,но съм имал вече няколко случая в които определено целта е била подигравка-просто в начина на задаване,тона.А и не е от скоро това,в компанията в която бях преди ми правиха коментари и забележки свързани с тези проблеми,манипулираха ме първо,че се базикат само и аз го приемах така до време,но като зачести разбрах,че си ме имат за подигравка и им теглих една "майна".Но после осъзнах,че така няма да стигна до никъде,като тегля на някого "майната",аз оставам сам,а него не му дреме,той си има приятели не аз.Проблема е,че не знам как да действам по друг начин.В смисъл осъзнах,че някак си завися доста от хората и ако ме атакуват не мога да се защитя,а в живота има всякакви-егоцентреци,нарцисисти,хора които не изпитват емпатия,а и аз не искам да ме съжаляват попринцип,но пък не знам и как да ги накарам да ме уважават и така съм в задънена улица.Точно когато завърших средното си образование на изпращането директорката на моето училище цитира една мъдрост,която тогава ми звучеше,като клише,но впоследствие намерих дълбок смисъл в нея-"Слабите обичат реда-силните контролират хаоса".Иначе за фитнеса преди няколко години тренирах на лостове-стигъл съм до 6 силови с двете ръце на 173м 85кила и помогна донякъде хората,които са по-слаби физически от мен да не се осмеляват да прекрачват някои граници,но това си е жалко според мен-не искам да резпектирам хората така,а и има винаги по-силни от мен.Иначе да полезен е за тялото спорта,но не знам няма да ми реши другите проблеми.Само ще съм един "напомпан" депресар.За психиатър и аз съм се чудил,но ме е страх да пия хапчета,а и казват,че са до време и се връщат симптомите по-силни от преди.
  11. Determine25

    На дъното на пропаста

    Най-вече романи-български.Чел съм "Записките" на Захари Стоянов, "Време разделно", "Тютюн","Хайка за вълци","Железният светилник","Преспанските камбани" и някои научни и чуждестранни романи и разкази.Въобще от много неща по малко,но не достатъчно явно.Да и сега видях,че в заглавито на темата съм допуснал елементарна грешка-пропастта се пише.Не знам от бързане явно е станало,а и напоследък трудно се концентрирам.Явно е от стреса.А и четях повече това,което ми беше интересно.В училище не си учех редовно уроците и за това правописа ми не е на ниво.
  12. Determine25

    На дъното на пропаста

    Да проблема е времето.Как да ви кажа,проблема ми е,че се фокусирах винаги върху негативните си страни и в мен се зароди едно чувство за малоценност,отдавах значение на неща,които впоследствие разбрах,че не са били важни,но както казах от тогава(някъде от гимназията) се задействаха верига от негативни събития.Станах по-затворен,изпадах в депресивни епизоди и поведението започна да ми се променя.В 11-12 клас почти не излизах,само на компютъра седях и пушех цигари,гледах филми,четях книги и въобще не се социализирах.И така започнах да имам едно отбягващо поведение,хората си създадоха и негативно мнение за мен(да отбележа,че съм от малък град и всички се познават) и после,когато се насилих да излизам се събрах с компания,в която разбрах,че не ме уважават и вече бяха по-напред от мен в много отношения.Нали разбирате,докато аз си седях вкъщи точно през този период-късния пубертет-другите си хващаха гаджета,влизаха в конфликти,градяха самочувствие и характер-правиха стъпки на горе,а аз седях на едно място и останах на по-долното стъпало и хората по-лесно ме мачкаха.Започнаха да ме питат-Абе защо не излизаш,как издържаш само във вас по цял ден-защо още си нямаш гадже и не знаех какво да им отговоря.Излизах с някакви лъжи или оправдания,които действат само до време след това маските падат и сега стигнах до това положение.И проблема ми е,че вече доста от хората си изградиха и те негативно мнение за мен,мислят ме за сдухан,за луд и не знам как да изляза от тази ситуация.Вече хората имат и някои козове срещу мен,а аз няма с какво да се защитя.
  13. Здравейте,на 24 години съм-мъж-и с времето станах пълен аутсайдер.Значи от малък страдам от тревожни разстройства,първо ОКР,което по-късно ми повлия на самочувствието,защото доста дълго време не знаех,че въобще има такава "болест" и си мислех,че само аз съм така и,че съм луд и проблема е,че доста дълго го крих и не потърсих специалист да ми помогне,като ме беше срам да отида на психиатър,а и нашите са с по-остаряло мислене и ми казваха-"Стегни се","Какъв психиатър","Искаш от сега да те дрогират с хапчета ли" и неща от този сорт.В гимназията почнах да ставам по-пасивен,по-затворен,развих социална тревожност и от там се задейства верига от събития и проблеми,за които не взех мерки навреме да ги разреша и сега съм в това положение.Нямам приятели,пропуснах много събития от живота си и докато другите правиха крачки напред,аз тъпчех на едно място и сега не знам как да се оправя.С времето хората започнаха да използват тези слабости срещу мен и аз нямам аргументи да им отговоря на нападките.И не знам вече как да намеря изход от ситуацията.Знам,че е доста кратка изповедта ми,но не знам и аз как да подредя някои неща,как да ги обясня,смятам чрез отговаряне но постовете ви,постепенно ще се разясни,иначе така трябва да пиша цял роман.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...