HrisIv

Стигаме и подминаваме дъното на уважение на учителската професия в средното образование и наблюдаваме все по-слаба резултатност от нея. Учениците завършват все по-неграмотни, все по-незнаещи, все по-посредствени. Убедени, че щом могат да четат, вече са постигнали върха на грамотността нищо, че впоследствие почти не ползват това умение (с изключение на продължаващите във висше образование). Обсъждайки упадъка в средното образование, трябва да разгледаме ефекта на феминизация на тази част от обществените отношения. Той е прекалено очевиден, за да го подминем. Основните дълготрайни, от век и половина насам, тенденции в средното образование са: - трайно повишение на материалната база на училищата. Това би трябвало да е само в полза на образованието. Половината от всички разходи за образование са за степените начално и средно образование. Въпреки увеличените инвестиции в образованието, учениците не стават по-грамотни. - тоталното навлизане на жените в учителската сфера и следващото от това избутване на мъжете вън от нея. В началното и гимназиалното ни образование има огромен дисбаланс на половете сред управленския и преподавателския състав. От над 55 500 учители, мъжете са едва 8 000 (към 2020 г.). Те се размиват в близо 2-те хиляди училища в страната и като поставим уговорката, че мъжете предимно преподават „Физическо възпитание и спорт“, не е трудно да направим извода, че началното и средното образование в страната е силно феминизирано. За сравнение, в САЩ и Великобритания учителите – мъже са два пъти повече. Имаме дисбаланс в равенството между половете при учителите, докато учениците статистически по пол са балансирани - 50/50. След Освобождението, поради патриархалния характер на обществото, мъжете са били движещата сила при създаването на училищата и обучението на деца. Действали са, поради патриотични и църковно-религиозни чувства, вътрешен подтик и чувство за полезност. Мъжете през Възраждането, с чувство за дълг към Татковината, както и след извоюването на Църковна независимост, са поели мисията за ограмотяване на българското население. От добрите резултати тогава, идва и носещото съдържание обръщение „даскал“, „будител“ - изпълнено с уважение към ерудираната фигура на учителя. Докато използваното на названието „даскалица“ днес звучи пренебрежително и снизходително. Когато чуем термина „будител“, в съзнанието ни изплува, именно онзи образ на строгия и взискателен даскал, но не и образа на жена. Днес, след повече от 100 години, всички мъжки и девически гимназии са отдавна преобразувани в смесени такива и масовото обръщение в тях е „Госпожо“, а преди 1989 г. и „Другарко“. Думата „учителка“ съдържа в себе си чувство на игнориране, граничещо с ирония. Гордост в тази дума намират само самите учителки и то в началото на учебната година и на професионалният им празник през октомври. Дисбаланса е стигнал до крайност - жени вече преподават такива типично мъжки дисциплини като философия, физика, астрономия, история и цивилизации. Дисбаланс има и в преподавания материал за начално, основно и средно образование, където образа на майката, преобладава с повече от 80%, в сравнение с този на бащата. Но това е друга тема, която си заслужава да бъде обсъдена отделно. Децата и от двата пола, имат по-добра дисциплина в час, цялостна отговорност към съответния предмет, съответно по-добро възприемане на материала, когато то се преподава от мъж. „И дядо ми е бил даскал, преди десетилетия. Имам някъде даже негова снимка, докато преподава урока в клас. Ама учениците му мирни, тихи, не смеят да щукнат.„ ДАСКАЛ, Деян Енев Изключително задълбочени изследвания в областта на обучението на деца се правят в САЩ и Великобритания. Събира се и се анализира и съответната статистика. При нас това е въпрос, който не интересува никого. Ограничаваме се само с това статистически да регистрираме ежегодната все по-ниска грамотност на учениците. Изследванията сочат, че има съществени различия в отношението на децата към преподавателя си спрямо неговия пол. И това се отразява на успеваемостта, особено при момчетата. Учениците въприемат най-добре материала от учител от същия пол, защото за детето в основното и средно образование учителят от същия пол му служи и като модел при неговата полова идентификация като подрастващ. В този смисъл, учителката не може да бъде такъв пример за момчетата и се налага да полага повече усилия към тях, за да предаде знанията в равнопоставеност спрямо момичетата. Жените учители просто не могат да бъдат полов модел за подражание и идентификация за половината от учениците и от това страда образователния процес. Момчетата растат в училище без мъжки образец и модел на поведение. Това се отразява като краен резултат на тяхната обща успеваемост в сравнение с тази на момичетата. Друг съществен елемент в образованието е разликата в преподаването. Мъжете - учители са по-концентрирани върху слабите места във възприятията на децата и наблягат върху доброто обяснение на по-трудните моменти от материала, докато жените – учители правят обратното – наблягат на лесната част от материала и бързото възприятие и продължават нататък с нов материал, преди да са се уверили, че до тук преподаденото е напълно усвоено. Жените се отнасят по-емоционално към процеса на преподаване и това преподаване в голяма степен описва тяхното моментно емоционално състояние. Феминизацията в преподаването в основното и средното ни образование, освен по-ниска образованост на момчетата, причинява и полов дисбаланс при постъпващите за обучение във висшето образование. Статистически студентките са значително повече от студентите. Това са въпроси, на които следва да се замисли всеки от нас. Източници: Министерство на образованието и науката Национален център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти Национален статистически институт ПОРТАЛ КУЛТУРА.БГ National Center for Education Statistics USA Organisation for EconomicCo-operation and Development The Impact of Teachers of Different Genders Instructing Students of Different Genders Ashley Florack St. John Fisher College