Е, че бая ми ти земя преодих, цело поле софийско- обидох. Пре све села поминах ама такваа убос не видох.
- Маре, девойче, девойче..чия те майкя раждала и оти те е пущила низ пъто да одиш, на момце очи да шарат, а менека сърце да гориш! Е, чия ти е рода отцува, та те е толку чувала слънце да те не види, ако те бе оно вишло за невеста да те ареше!
Мари девойкьо, девойкьо я че да майкю си речем, да си уста нагласи пред твойеве тетки и стринки , да си те тебе узнеме моя булка да станеш.
- Узнеш, че узнеш Йовене, у зел те гявол.... и да думаш тетке и стринке, и сърце да те прегори, мене ме тате сиромашка рода не дава!
Твоя е къщча премала, да легнем, че се утесни, да станем че се прегърбим, пенджеро колико врата на кокошарник. И ти е тебе стока голема, една щавена мачка що от поганците бега и Марко магаре що му се ребрата броат!
Те ви баш шопски/Германо- Горубски/