богомил

ХРИСТИЯНСТВОТО НЕ Е РЕЛИГИЯ Най–голямата грешка, която някои от апостолите на Христовото Учение са допуснали, е тази, че са спомогнали То да бъде прието за религия – със свои ритуали, икони, хоругви, канони, вражди, войни, инквизиции и жажда за религиозно господство над целия свят на всяка цена – какво падение! - последователите на Христос, който учи, че ”Бог е любов” да убиват ”…в името на Христа”. Двата енергийни импулса – на отделяне на Душите от Бог – Отец и на връщането им към Него, ”издишката” и ”вдишката” Божия - представляват образно Свети Дух. Това е пътят на Душите от Отец към дъното и от дъното към Отец. Християнството е учението за втория импулс на движение на Душите, който осветява пътя на Святото завръщане към първоизточника по пътя на придобиване на Божествено самосъзнание. Християнството е учението, което дава пътя на душата към нейното спасение. Християнството, произлязло не под перата на „именити” християни, адаптирали Святото Учение към светските пориви на императорската власт, а от деянията на Христос, е учението, дадено на хората за тяхното съзнателно подготвяне и отправяне по втория импулс на пътя на човешките души – импулса на връщане към Дома, към любящия ни Отец, към равносметката, към изкуплението, към осъзнаване смисъла на Сътворението. В името на тази Божествена цел идва и явлението „Рождество Исусово”. Когато в Космически план настъпва цикълът на Божественото ”вдишване”, на затъналите в материята човеци им се дава материален знак за Духовния път, който се отваря пред тях. Този знак е достатъчно мистичен, за да трепнат едновременно Душите и на Верните, и на суеверните и на неверните – всеки го приема по своему, от там идват и различните резултати. Този знак, явяващ се едно от посланията на Бог–Отец към нас и даден ни чрез Иисус-Христос, тъй като е отпратен към затъналия в материалния свят човек, не може да е друг, освен нагледен, демонстративен….Не е възможно да се изпълни по друг начин планът за обръщане съзнанието на човека от материалния към Духовния аспект на проявление на Душата, от този – чрез ”демонстриране” на способностите на това тяло, които може да реализира всеки човек, ако неговото тяло е чисто и ако е обладано от чиста Душа. Христос показва как с това тяло, външно идентично с тялото на всеки един син человечески, но родено от чиста майка-Дева и баща–Отец на Душите, може да лекува, да съживява мъртви, да ходи по вода, да прави от водата вино……деяния, които другите не умеят, и ги учи, че който пожелае да притежава тези умения, трябва да поеме по пътя към вътрешната и външна Чистота. В тялото на неродения още човек, получило в наследство от своите родители съответната на тяхното ниво на кармично обременяване ниска енергийна чувствителност, се въплъщава Душа, носеща съответния на приемника енергиен заряд /ако радиото ви е настроено да приема „Радио Веселина”, например, не можеш на тази настройка да приемеш ”Хоризонт”, без да положиш куп усилия и без да си убеден, че това е необходимо/. А колкото повече тялото се пречиства по пътя на вярата, убеждението и волята, толкова повече ще се повишава енергийния капацитет на Душата и толкова по–сигурно ще бъде, че при следващото прераждане тя ще попадне в тяло с по–високи възможности, с по–разностранни способности и таланти и, естествено, обгрижено от родители с по–високи морално–етични и Духовни добродетели. И така прераждане след прераждане, докато Душата стане толкова чиста, че по Волята на Отца тя ще получи посвещение и ще премине на ново йерархично ниво по безкрайния път на спиралата на Човешката еволюция. Така говорим за онзи свещен миг, в който пречистеното тяло ще бъде обладано от пречистена Душа, която, адекватно на чистотата си, ще се яви ”Проводник на Божественото”, който ще става все по–чист и по–чист, и ще получава все по–чисти и по–ясни послания, тогава резултатите от прилагането ще са все по–близки до Христовите, и Душата ”ще се обрадува” от това все повече и повече……. Изводът би трябвало да бъде, че това го може всеки, който съзнателно е стигнал до потребността от прочистване от всички мрачни мисли, чувства и постъпки и със Силата на Волята, с Топлината на Любовта и с Огъня на Мъдростта е готов да стигне до Светлината на Истината, която ще го зареди с нова Сила, тази Сила, която само Синът Божи владее. И още - който има усета за необходимостта от пречистване на тялото и придобие стремеж към извисяване на своите Добродетели, ще създаде предпоставки за проявата към него на Божията милост и Благосклонност и ще придобие Божията Благодат. И така срещу разумно проявената Воля за хармония между Ума и Сърцето, ще дойде Радостта, Блаженството и ще се достигне до Божественото Свръхсъзнание на Душата. Там, в зоната на виделината, всеки син человечески ще открие в един точно определен за него момент, че е Син Божи. А повярва ли в това в началото на Пътя и тръгне ли без страх в тъмнината след своя Учител, успехът на прехода е сигурен. Но освобождаването на осъзнатия в своя Божествен произход син человечески от физическото си тяло е един много дълъг и труден процес. Той, във всяко свое прераждане от земния си цикъл, работейки върху прочистването на сегашното си тяло, всъщност прочиства енергийното замърсяване на обвивката на Душата, полепнало по Нея, през стотиците земни прераждания. Така всъщност Тя започва да излъчва все повече от светлите си послания, за да си намери в следващото прераждане тяло с подходяща за Нея по – висока честота на трептене и да продължи нататък. От тук следва и високата отговорност на осъзнатия в Завръщането към Отца син человечески по отношение чистотата на зачатието, което предполага търсене на сродната Душа. Срещата между тях, разбира се, е изключително рядко явление, но взимното им търсене в подходяща среда предполага появата на любовно привличане между сходни по вибрации Души, наричани ”сходни Души”, които ще създават в името на Божествения план все по-чисти деца–младенци, в които да се вселяват все по–чисти Души, поели по пътя към Дома…… И нека никога да не забравяме, че Душата, покрита с наслояванията на хилядолетното си отдалечаване от Бога, представлява един безценен диамант, който ние, нейните стопани, сме длъжни да освободим от полепналата кал и така почистен, засиял с Божествената си светлина, да го върнем на Собственика. Другото послание на Отец на Душите, дадено ни чрез деянията на Христос е, че всички сме деца Божи, братя и сестри помежду си, равноправни пред Него, поради което не трябва да се делим на достойни, по–достойни и най–достойни, а да се обединим и да живеем в Аурата на Божествената Хармония. А за да се изпълни това послание е нужно следното: - да възлюбим брата си с погрешките му и да се радваме на успехите му; - да не се борим с недостатъците му, а да му помогнем да извиси добродетелите си; - да не даваме с мисълта за вземането, а вземем ли, да не се страхуваме от раздаването; - да не забравяме, че равноправието пред Бог – Отец не значи равенство, - и че неравенството не е недостатък, а произхожда от възрастта на Душата. Разгледаните до тук въпроси може би хвърлят известна светлина върху твърдението, че Християнството е учение за новия Енергиен Импулс, за прилагането на Словото Божие по пътя към Единния Бог-Отец на Душите, и че с тези си основни Духовни ориентири дава общата среда, път и цел на движение за всички еволюционно насочени Духовни учения и религиозни вероизповедания. Тази животворна среда е проникната от топлината на Любовта, пътят ни превежда през царството на Мъдростта, а целта е светлината на онези светове, където властва Истината за Отец и Божията Промисъл. Християнството не дели хората. Християнството е учението за втория, еволюционния импулс на Духът Божи, в който импулс могат да се включат, а може и да не се включат някои от основните световни религии. Всичко е въпрос на прозрение и воля за промяна на методите на служене – времето на издишката Божия /на отдалечаването от Бог – Отец / изтече, вече сме във времето на вдишката Божия и смисълът на служенето сега е в обединяване на силите на осъзнатите хармонични групи Души /дори по Божествен произход - братя и сестри/, и в съвместното прилагане в живота на Словото на Учителя /независимо от Неговото Име, защото Той е един за всички, но различен по етническо и географско проявление/. Но това прилагане трябва да бъде не с цел придобиване на средства за препитание, а да извира от благодарността към Бог и Учителя за уменията и способностите, които имаме, с чиито прилагане обезпечаваме физическото си съществуване. Не трябва да се допуска, но тъй като това вече е факт, поне не трябва да се стимулира прилагането на Словото с търговска цел. Да не забравяме как постъпи Христос с търговците в храма. И още нещо: Христос ни учи да се молим на Отец непосредствено, без посредници. Без църкви и попове, без храмове и икони - небето да е нашият купол и светилата да са нашите свещи и без да се делим на "слуги" и "служители" Божи. Никъде в никой християнски текст не се стимулира духовното посредничество между човека и Бог, защото е ясно, че всяко посредничество ражда търговия, а тя е пътя към духовното падение. Все пак, това е въпрос на лична позиция – затова се казва в писанието ”по делата ще ги познаете”. И тъй, като Християнството е учение за Любовта, Мъдростта и Истината, за Единството на Душите и за братството между хората, за Космическите принципи и за Законите и Методите на тяхното прилагане, за Единното начало, затова на едно такова Учение не му подхождат никакви религиозни атрибути и ритуали, най – вече пък знака за разпятието може да се приеме като най – подходящ за неговата символична идентификация. Не е нормално знак, свързан с разпятието на един Учител да бъде приет за опознавателен знак на Неговото Учение. Това е едно съоръжение, което има магическо свойство да концентрира и отправя сили за отпор на злото, затова е използван в древността за разпъване на престъпници и за прогонване на зли сили. Вярно е, че Христос, след като е набеден за престъпник е бил разпънат на кръст, вярно е и това, че поради своя Божествен произход той преминава въз – кръста, или въз смъртта, но защо точно това съоръжение е прието за символ, а не, примерно, символът на светлината, като проявление на Божията Истина, а именно Слънцето, защото там, при Отец на Светлината е Домът на Вси Души. Нека си спомним възхищението, което всеки е изживявал, когато при изгрева на Слънцето и под въздействието на изключителното съчетание на петте елемента – земя, вода, огън, въздух и Божието Присъствие, пред нас се разстила слънчевата пътека, указваща единствено вярния Път към единствено точната Цел. И нека като Христос, окрилени от Вярата, да поемем по тази пътека без страх, без да се притесняваме, че светът ще ни задуши, че водата ще ни погълне, че вятърът ще ни събори, че огънят ще ни изгори, защото петият елемент - присъствието на Отец, и Вярата в това, вече са ни направили Чеда Божи.

Благодаря за добрия прием, а сега да отговоря: Самодоволните симпатизанти на Първанов спокойно могат да останат с пръст в устата след балотажа, ако на него всички, гласували срещу Гяурги Параванов /това словесно "изобретение" го взех от друг форум/ се обединят тихо , без много шум и всички гласуват за втория класирал се кандидат - президент, независимо кой е той. Това е. Друг път няма.

Вижте резултатите от анкетата. Май и този път приказливите сладкодумни самодоволковци ще бъдат "изненадани" от мълчаливите и силни сговорковци. /пилетата ще се броят след балотажа!!!!!/