Стихопат.

Какъв протест замлъкнал е в човеците! Какво безпрецедентно отчуждение! От памтивека пазим гърбовете си. В очите право - сипем лицемерие... Защо се противѝм на всяка истина, която може да чертае бъдеще? Съдбата колко да ни е написана, ако мечтаем само в сънища? Аз, (както всеки сам за себе си) бих заживял в уюта на гнездото, и без "излишната" си смелост, ще дам почивка на перото. Но мойта съвест таралежна, боде суровата действителност, и в тон със моите копнежи, внезапно кипва ми мастилото. Тогава се простирам в думите, където общо взето стрелям точно. Уви, ще паднат обичайно глухите, за да спасят любимците на Господ... И, както по закона Мърфи - за предизвестени песимисти, надеждата ги чака в църква, но нямат свещ за оптимизма. А щом на неми се преструвате, досущ като домашни риби, иззад стъклото си кротувайте, че... вечно правите излизат криви. ©тихопат. Данаил Антонов 02.08.2024