Премини към съдържанието

mucuna86

Потребител
  • Публикации

    8
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за mucuna86

  • Титла
    Новобранец
  1. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    Мисля,че есето което публикувах ще ти свърши до някъде работа. Трябва да си го преработиш малко Още от дълбока древност човекът се стреми да обоготява своето знание и кръгозор. Разказване на приказки и легенди, предаване на песни от баба на внуче. Но дали цялото натрупано познание на човечеството щеше да достигне до нас, ако не бяха измислени начини за неговото записване. От първобитните рисунки до древните руни, от каменните плочи до пергаментовите свитъци, от калема и дъсчицата до виртуалния вариант за разпространение. Писмеността си остава начин за предаване на информация за бъдните поколения. Но това ли е единствената роля на текста в наши дни или той има и една по-дълбока роля ...? Текстът е един от важните фактори на човешкия прогрес, средство за съхраняване и предаване във времето и пространството на знания ,идеи, образи, многообразна информация.Той е това ,чрез което изразяваме своите мисли и чувства, описваме и обясняваме света около нас. Определян е като социокултурен феномен ,който прави и крепи духовното у хората. От гледна точка на семиотиката текстът е знакова система, за обмен на семантична информация между две групи материални системи , например между автора и читателя, се използва съвкупност от визуално възприемани шрифтови знаци или други графични образи, възпроизведени върху листов материал по ръкописен или полиграфически способ. От гледна точка на общата теория на комуникацията текстът е една от формите за съществуване и разпространение на семантичната информация, начин за организация на произведението на индивидуалното съзнание в знакова система за възприемане от общественото съзнание.Текстът е и документ, латинската дума documentum означава свидетелство. Запазил се като важен историчеки фактор за бъдното поколение, утвърдил се като мост между вековете и годините, текстът е израз на мисли и чувства. Превръща се в откровение, което въздейства не толкова на ума, колкото на сърцето. Тези са текстовете, които притежават силата на думите- онези скрити думи, които са в състояние да сътворят нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там , където те никога не биха достигнали сами, да отварят и затварят невидими врати. Да се събудят вътрешите духовни сетива за скрита, висша реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата- онази, която обикновено се счита от мнозина за единствено реална, но е действителност- преходна и изплъзваща се като времето. Писането на текст е като творене. Създаването на нещо ново е винаги акт на творчество.Боравеното с плътта на творчеството- думите, задължава извършителя към самото творене, като го обвързва с необходимостта да изработи нещо също толкова изпълнено със съдържание , истинност и пълнокръвност, какъвто е и оригиналът.Човек винаги пише не за себе си, но винаги дава по частица от себе си на своите персонажи.Пише с тайната надежда да привнесе нещо към вече съществуващото и да го промени Преди време бях прочела някъде,че „изкуството е отражение на действителността”. Това разбира се е точно така , но възниква въпросът: На коя точно действителност, на коя реалност? Всеки автор има собствен изграден индивидуален стил, подбира думите си внимателно, а изразите са винаги уникални. Според своите чувства и възгледи, авторът на текстовете използва различните жанрове и стилове, образували се с течение на времето , за да предаде своето послание по индивидуален начин, така както го чувства той и така както иска хората да го почувстват и разберат.Ще си позволя да цитирам Елитис:”Критикували са ме, че използвам някои редки думи. Обаче аз искам текстът да бъде съвършено девствен и отдалечен от всекидневната употреба на думите. Подреждам думите една до друга по такъв начин, че да проявяват своята уникалност” Известно е, че от най-древни времена посветените мистици са знаели добре, че думите могат да доведат до светлина или тъмнина, здраве или болест, богатство или бедност, любов или омраза, живот или смърт, че думите имат сила да променят живота на човека и света около него. Но в крайна сметка могат ли да променят живота? Отговорът можем да открием в думите на австрийския поет Йозев Лайтгеб: „Посред истината словото на поета е безкрайно спокойно и тайно пространство, в което срещаме една възвишена реалност и ясното собствено Аз. Дали тази среща ни възвисява, пречиства, съзрява, зависи повече от нас самите, отколкото от творбата, към която се отваряме.” Kъм този своеобразен отговор бих добавила: Поезията не може да промени живота неприкосновено и пряко. Но думите на живота, които са инструмент на истинното творчество, могат да променят отделния човек, който е отворен и готов за такава промяна. И още по-точно е да се каже ,че истинната творба е инструмент на животворящите думи, защото нейната ценност е именно в това,че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити тайнствени думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание , на свой ред вече е творец на думи, на живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му. Приятели а на мен ми трябва помощ за есе на тема "Текста като аметник на културата"
  2. Здравейте приятели, ще съм ви много благодарна ако някои от вас ми помогне.Трябва ми есе на тема "Текста като паметник на културата "
  3. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    Здравейте, тъй като никой от вас не можа да ми помогне малко за есето. Аз се спавих сама. Сега ще го побликувам, ако му послужи на някой. Заповядайте. Светът на текста (Есе) Още от дълбока древност човекът се стреми да обоготява своето знание и кръгозор. Разказване на приказки и легенди, предаване на песни от баба на внуче. Но дали цялото натрупано познание на човечеството щеше да достигне до нас, ако не бяха измислени начини за неговото записване. От първобитните рисунки до древните руни, от каменните плочи до пергаментовите свитъци, от калема и дъсчицата до виртуалния вариант за разпространение. Писмеността си остава начин за предаване на информация за бъдните поколения. Но това ли е единствената роля на текста в наши дни или той има и една по-дълбока роля ...? Текстът е един от важните фактори на човешкия прогрес, средство за съхраняване и предаване във времето и пространството на знания ,идеи, образи, многообразна информация.Той е това ,чрез което изразяваме своите мисли и чувства, описваме и обясняваме света около нас. Определян е като социокултурен феномен ,който прави и крепи духовното у хората. От гледна точка на семиотиката текстът е знакова система, за обмен на семантична информация между две групи материални системи , например между автора и читателя, се използва съвкупност от визуално възприемани шрифтови знаци или други графични образи, възпроизведени върху листов материал по ръкописен или полиграфически способ. От гледна точка на общата теория на комуникацията текстът е една от формите за съществуване и разпространение на семантичната информация, начин за организация на произведението на индивидуалното съзнание в знакова система за възприемане от общественото съзнание.Текстът е и документ, латинската дума documentum означава свидетелство. Запазил се като важен историчеки фактор за бъдното поколение, утвърдил се като мост между вековете и годините, текстът е израз на мисли и чувства. Превръща се в откровение, което въздейства не толкова на ума, колкото на сърцето. Тези са текстовете, които притежават силата на думите- онези скрити думи, които са в състояние да сътворят нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там , където те никога не биха достигнали сами, да отварят и затварят невидими врати. Да се събудят вътрешите духовни сетива за скрита, висша реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата- онази, която обикновено се счита от мнозина за единствено реална, но е действителност- преходна и изплъзваща се като времето. Писането на текст е като творене. Създаването на нещо ново е винаги акт на творчество.Боравеното с плътта на творчеството- думите, задължава извършителя към самото творене, като го обвързва с необходимостта да изработи нещо също толкова изпълнено със съдържание , истинност и пълнокръвност, какъвто е и оригиналът.Човек винаги пише не за себе си, но винаги дава по частица от себе си на своите персонажи.Пише с тайната надежда да привнесе нещо към вече съществуващото и да го промени Преди време бях прочела някъде,че „изкуството е отражение на действителността”. Това разбира се е точно така , но възниква въпросът: На коя точно действителност, на коя реалност? Всеки автор има собствен изграден индивидуален стил, подбира думите си внимателно, а изразите са винаги уникални. Според своите чувства и възгледи, авторът на текстовете използва различните жанрове и стилове, образували се с течение на времето , за да предаде своето послание по индивидуален начин, така както го чувства той и така както иска хората да го почувстват и разберат.Ще си позволя да цитирам Елитис:”Критикували са ме, че използвам някои редки думи. Обаче аз искам текстът да бъде съвършено девствен и отдалечен от всекидневната употреба на думите. Подреждам думите една до друга по такъв начин, че да проявяват своята уникалност” Известно е, че от най-древни времена посветените мистици са знаели добре, че думите могат да доведат до светлина или тъмнина, здраве или болест, богатство или бедност, любов или омраза, живот или смърт, че думите имат сила да променят живота на човека и света около него. Но в крайна сметка могат ли да променят живота? Отговорът можем да открием в думите на австрийския поет Йозев Лайтгеб: „Посред истината словото на поета е безкрайно спокойно и тайно пространство, в което срещаме една възвишена реалност и ясното собствено Аз. Дали тази среща ни възвисява, пречиства, съзрява, зависи повече от нас самите, отколкото от творбата, към която се отваряме.” Kъм този своеобразен отговор бих добавила: Поезията не може да промени живота неприкосновено и пряко. Но думите на живота, които са инструмент на истинното творчество, могат да променят отделния човек, който е отворен и готов за такава промяна. И още по-точно е да се каже ,че истинната творба е инструмент на животворящите думи, защото нейната ценност е именно в това,че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити тайнствени думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание , на свой ред вече е творец на думи, на живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му.
  4. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    Трябва ми есе на тема "Текста като паметник на културата". Много ще съм Ви благодарна ако ми помогнете.
  5. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    моля Ви дайте ми идеи за есе на тема :"Света на текста" не искам цяла тема защото е много трудна , но ако някой може да ми подхвърли някои идеи , Текста от гледна точка на читателя или на писателя. Това е за което ви моля
  6. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    Трябват ми идеи за есе на тема:"Светът на текста" може да бъде от гледна точка на читателя или писателя. Всякакви извадки, които са по темата ще ми сваршат работа.
  7. mucuna86

    Есета на всякакви теми -

    здравейте приятели. Искам да ви помоля да ми публикувате идеи за есе на тема:"Светът на текста" Благодаря ви предварително
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.