Премини към съдържанието

ilinochka

Потребител
  • Публикации

    3
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за ilinochka

  • Титла
    Новобранец
  1. ilinochka

    Chronicles of Mystery: The Scorpio Ritual - Коментари и мнения

    И аз първия път онзи ден не забелязах "запази игра" Значи насочи курсора към горния край на екрана и то ще ти изкочи менюто,там ще видиш бутона запази играта. Поздравче! Аз също сега я играя.
  2. ilinochka

    Любими стихотворения

    Аз също ги харесвам точно заради това,че са бунтари и се радвам,че има и други хора,които им се кефят,като мене.
  3. ilinochka

    Любими стихотворения

    Аз обожавам преди всичко работите на Никола Вапцаров и Веселин Ханчев,както и ранните години на Блага Димитрова: Балада за човека Веселин Ханчев Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влече. И каза гората: - Нима не разбра? Ранен си. Отиваш си вече. Умираш. Далеч е отрядът сега. Ни стряха, ни лек, ни пътека. Но глух бе човека, съборен в снега. Пълзеше, пълзеше човека. И каза гората: - Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж - бързият гълъб е паднал дори до тебе с крила окротени. Къде ще отидеш с такива нозе. Крилата щом в мен са сковани? И спря се човекът. И гълъба взе. И скри го до своите рани. И гълъбът, сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека, удари с крила и натам полетя, където не стига човекът. Изкуство Веселин Ханчев Върху древния камък зелен малко каменно гущерче има. То лежи и в горещия ден, то не бяга и в лютата зима. От столетия спи си така, сякаш само за миг е заспало. Бих целунал онази ръка, що е ваяла малкото тяло. Тя така е поставила там своя мъничък гущер изваян, че и грозния камък голям покрай него останал е траен. Без любов.... Блага Димитрова Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам вързан вятър и замръзнал ручей. Няма да съм бледна подир нощ безсънна - но и няма да ми запламти лицето. Няма вдън земя от мъка да потъна - но и няма да политна към небето. Няма да съм лоша - но и няма вече жест като безкраен хоризонт да сторя. Няма да ми притъмнява - но далече няма да ми се отваря цял простора. Няма вечерта да чакам изтомена - но и утрото за мен не ще изгрява. Няма от слова да зъзна вкочанена - но и няма да изгарям над жарава. Няма да заплача на жестоко рамо - но и няма от сърце да се засмея. Няма да умирам аз от поглед само - но и всъщност няма вече да живея. А ето и няколко от моите-не са върха на поезията,но съм ги писала от душа и на един дъх. ИСТОРИЯ Какво ли се иска в живота, да направиш,за да бъдеш човек? За да ти биде съдбата, позната на всеки,даже и през другия век? Може би трябва,тихо да живуркаш, да работиш,храниш и спиш. На чуждото нещастие,ти да си свиркаш, докато живота отмине и ти го проспиш. Такива хора,историята не помни, не се интересува тя от тях. От страниците си,тихичко ги гони, както дъждът отмива прах. Там просто няма място, за такива бездарни и прашни души. Там и така си е тясно, при толкова големи съдби. И от именна не виждам нужда, че те безсмъртни са сред нас. Щом историята не ни е чужда, и с гордост я четем на глас. ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Бъди какъвто искаш, самоуверен,нагъл,егоист! И хич не трябва да се стискаш, да бъдеш преди всичко непукист. Че какво друго му остава , на човека в днешно време? Не и да се съмнява, в това,че не трябва да му дреме! КОЛЕБАНИЕ БЕЗ ИЗБОР Вървиш по пътя си сама, и няма на кого да се опреш. Около тебе само тъма, и така ти се иска да спреш. Но да спреш,е грешна стъпка, оказваш се някакси лишена, от спомени,мечти и тръпка, от себе си сама сломена. Тогава решаваш ти да продължиш, напред,към бъдещето непознато, на въпросите за миналото си мълчиш, остава то за тебе свято. Сърцето от болка те свива, при спомена за онази любов. Но на кръстопът,обратно не се завива, зад тебе винаги ще има ров. КОЛКО....... Колко много самота, има в тоя свят........ Колко много са деца, а не го усещат......... СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН....... Светът е пълен със омраза; светът е пълен със лъжи, и навсякъде зараза, и навсякъде сълзи. Бъди различен в този мрак, усмихвай се напук на всичко; на всеки срещнат враг, на някой мазен чичко. Усмихвай се, и на малкото дете, за да може утре то, някй друг да отведе към нещо по-добро. ЖИВА Животът ми се някък завъртя, като върталежка в лунапарк. И като почна,и не спря, да ме върти през светло и през мрак. Върти,въобще не ме и пита- ще мога ли,да го настигна. А като отминаващи копита, се изнизва всеки ден и час. Но моля ти се,Животе-ти не спирай, на спирка скучна,сива. Изпитвай ме и ме провокирай, за да се чувствам още жива. НАПРАЗНО Светът започна мене да презира и кал да хвърля по-твоите очи, а аз ги бъреш и за тебе плачех, като,че ли светът за мене беше ти. И тогава светът се обърна срещу мен, и калта по-мен захвърча, очите ми кой ще избърше, сама съм сега на света. И гледам те право в очите, а не виждам нищо във тях, нима не значат нищо сълзите, които за тебе пролях? СПОМЕНИ Всичко лошо се забравя, омраза,обида и сълзи. Всичко в миналото се оставя и не искаш да си спомниш ти. Но хубавите мигове ,не можеш да забравиш- усмивките,прегръдките и блясъка в очите. Тях искаш във сърцето да запазиш, докато политнеш към звездите. Щастлив ли е,човек се снима и снимките си пази той ревниво; когато е нещастен,той ги взима и успява да забрави всичко сиво. Ще ви бъда благодарна,ако си кажете мнението за тях.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.