Дяволският ангел

Добре, но само не разбрах, защо ни третираш като членове на целева тренинг група?! Хубаво нещо са обученията, ама в случая нещо не се получава! хайде със здраве!

Да е живо и здраво бебчето и много щастливо! Честито, мамче и да пуснеш една снимка от рождения ден!

И това май е ново: http://www.tvandradio.hit.bg/index.html А този е с музика: http://www.musictv.inbulgaria.info/

И нещо ново: http://www.utv.bg/cat/cat_41.html

Медицината 3 Десет дни след прибирането ни от Хонг Конг дъщеря ни отново направи астматичен пристъп. Кошмарът започна отново и най-страшното бе, че нямаше кой да ни помогне. Оставаше една седмица до Коледа, а сърцата ни вместо да усещат радост се свиваха от болка. Започнахме да обмисляме варианти да се прибера с малката в България и да потърся квалифицирана помош, но щях ли да се справя с това болно дете на ръце, с близо 60 килограма багаж и смяна на три полета, дълъг път, а тя все повече не можеше да диша. Прекарахме поредната си безсънна нощ в размисли и бдейки над малката. Утрото, обаче ни донесе малко облекчение. Съпругът ми беше попитал колегите си китайци относно възможността да лекуваме тук детето в болница за чужденци. За детската болница, разбира се, не искахме и да чуем. Та, на обяд дойде служебна кола да ни вземе с шофьор, преводач и един от началниците на някакво звено, с който се налага на съпругът ми да работи. На входа на болницата ни посрещна съпругата на един от директорите в завода, която е лекар в тази болница, заедно с една медицинска сестра, говореща английски. Та, цялото кралско войнство се опътихме към детското отделение, където дъщеря ни бе прегледана от една много учтива лекарка, а в последствие и от главната лекарка на отделението, която пое нашия случай. Разбира се, и двете лекарки прегледаха детето обстойно, далеч по-професионално от маймунджелъка в предната болница. Диагнозата бе бронхопневмония и астма. Назначиха ни всички възможни изследвания и включиха малката на системи. Тъй като ръчичките и са пълнички и не можеха да открият вените бе извикана специално сестра от Детската болница, която само с това се занимава и наистина беше много добър специалист. Всички тези хора стояха неотлъчно до нас в продължение на седем дни. Системата се повтаряше всеки ден-сутрин ни взимаха с кола от вкъщи, стояха с нас, докато траеше системата, изследванията, купуваха на дъщеря ни лекарствата, които много често се налагаше да бъдат закупени от Детската болница и след като свършваха манипулациите ни връщаха у дома. В крайна сметка на десетия ден отидохме на преглед, за да разберем, че детенцето ни вече е добре и ще трябва да пием само едни хапчета за астмата в продължение на още един месец. Отидох сама с малката, очаквайки, че ще се справя и наистина се справих, по-точно и лекарката се справи. Тя не говореше английски или по-точно имаше някаква представа за езика, но това не и попречи да е добър специалист и най-вече човек, както и да положи неимоверни усилия пишейки ми на английски, това, което трябваше да ми каже, преписвайки от един тефтер готови думи и изрази. В крайна сметка за това лечение похарчихме 100 евро за лекарства и 50 евро, за да платим на сестрите извънредния труд в почивните дни, когато слагаха системите на детето. Сега вече знаехме къде са ни парите и за какво сме ги дали, сега вече знаехме, че тези пари са оправдани и не съжалявахме за нито една дадена стотинка. Но, наплашени от предната лекарка и нереалистичните и желания за пари все питахме ”Сигурни ли сте, че толкова струва?” Какво научих, обаче от нашите приятели китайци, които ме придружаваха: 1. Колкото повече хора придружават болния, толкова по-голямо внимание му се обръща. 2. Хубаво е да се изтъкне къде работи таткото и на каква длъжност и колко голям шеф е, та да се обърне повече внимание на детето. 3. Ако, нямаш приятели, никой няма да ти обърне внимание/ в нашия случай се ползвахме от приятелството между лекарката на детското отделение и лекарката, която е съпруга на един от директорите в завода, където работи съпругът ми/. 4. На никого в болниците не му се занимава с чужденци, поради езиковата бариера. 5. Корупция от най-ниското, до най-високото стъпало, въпреки, че нашите приятели китайци се постараха разходите ни без касова бележка да бъдат сведени до минимум. Благодарение на тях и с тях изкарахме весело и приятно Коледните празници! Бъдни вечер и Коледа са семейни празници, а тези 10 дни, те бяха нашето семейство!

Китайките Седя и си мисля, мисля си за онова парченце забутано някъде в дълбините на мислите ми, което не ми достига, за да продължа да редя пъзела наречен “Китай”. Или по-точно казано: “Съвременен Китай”. Пишейки, всичко, което ми е направило впечатление тук, не мога да не отредя достойно място и на китайките, онези екзотични нежни и загадъчни създания, гледани отдалеч. Да, отдалеч, от хилядите километри, които ни делят от тази страна си представяме нежни, мили, красиви и етични създания, с висок морал и интелект, почитащи семейството и издигайки го в култ, както и с ценностна система, на която всяка една жена би могла да завиди. Може би е било така някога, но не и сега, в модерен съвременен Китай. Голяма част от възрастните жени все още носят в себе си духът на миналото и на морално-етичните норми. Спазват дистанция, не навлизат грубо в личното ви пространство, ще ви помогнат на улицата, ако имате нужда от помощ, при това без да се натрапват. Ако, сте с дете ще му се порадват без да го пипат и дразнят, съответно и вас. Можете да си поговорите с тях, разбира се, ако знаете езика и ще ви бъде приятно. Омъжените млади китайки и особено, ако имат деца също се опитват да спазват някакви правила на благоприличие. И до тук нещата приключват… Проституцията, уж забранена се вихри с пълна сила уж под прикритие. В по-скътаните улички можете да забележите входчета със стъклени врати през които се виждат секси облечени момичета, а на табелата пише:”Масажи”. Лъскави и добре обзаведени заведения, в които можете да изпиете едно кафе или да хапнете що-годе европейска кухня също предлагат услугата “Масажи”. Хотелите също не остават по-назад, настанявайки се е хубаво да изключите телефона в стаята си, ако искате да спите спокойно. В противен случай цяла нощ ще ви предлагат пак същата услуга:”Масажи”. В града има ресторанти и предимно барове, които се посещават основно от чужденци, където освен да хапнете и пийнете, да поиграете на зарове ще можете да си тръгнете и с екзотична красавица, която цялата вечер ще ви е омайвала, попипвала уж неволно тук-таме, ще е увивала стройна снага около вас и ще ви е мъркала на ухото като коте. Ако, сте сам мъж в Китай, дори и женен за съвременната китайка няма спирачки независимо как изглеждате, важното е банковата ви сметка да е пълна и няма да се усетите как екзотичната и красота ще я опразни. Ще бъдете ухажван, ласкан, ще бъдат задоволявани всичките ви желания, ще се самопокани на гости в жилището ви уж да види как изглежда, а накрая може да се окажете, ако не с някоя венерическа болест или СПИН, то с бебе на ръце. Ако, пък сте със семейството си не си правете илюзии, че сте застрахован. Вървейки по улицата и разминавайки се с китайки, погледът им първо ще се спре на детето ви, а след това на мъжката половинка от двойката. Женската половинка ще се почувства несъществуваща. Ако, пазарувате в магазин продавачката дори е склонна да излезе иззад щанда и дружески да потупва полвинката ви по рамото с нетърпението да се обърнете зяпайки нанякъде, за да може да пофлиртува с него, та белким и върже. Накрая може да се окаже, че търсената от вас стока в момента я няма и мъжът ви ще трябва да отиде на другия ден да я закупи, защото ще бъде доставена, разбира се срещу солидно намаление, защото вече сте френдс. Ако, пък си позволите да пътувате в градския транспорт някоя екзотична красавица ще застане до половинката ви и елиминирайки факта, че сте там ще поведе с него разговор относно това, какъв е телефонният му номер, къде работи и живее и т.н. Ако, си позволите да направите забележка на въпросната персона, че навлиза в личното ви пространство, не очаквайте реакция, вие просто не съществувате. Секретарките в офисите също не са за подценяване, ако не са семейни ще минат през ръцете на почти всички мъже чужденци, докато се ориентират кой е най-подходящата партия, т.е. пълна банкова сметка, да е от подходяща държава с добри условия за живот, по възможност да не е семеен и да няма деца, но в крайна сметка и това не пречи. Та след това се започва преследване, сближаване, промяна в облеклото и грима, слугуване, пълно оттаване, увъртане по всяко време около набелязания обект, независимо дали жена му е с него или не. На партита на фирмата очаквайте екзотичната хубавица във вашата компания-макар и на разстояние, но гравитираща около вас, на шведската маса ще се озове до блюдата с храна, от които вие сте се запътил да си вземете, а за капак ще се тръсне на вашата маса и то плътно до преследвания мъжки екземпляр, подчертавайки, че е госпожица. След всичко това, което е ежедневие за едни обикновени чужденци в Китай, ако все още имате нерви и сте успели да запазите семейството си, значи ви чака дълъг и щастлив семеен живот…но далеч оттук…

И аз се чудя на какво се крепи тая огромна държава?! Отговора все още не съм го открила! В сайта, който съм написала като източник има още потресаващи случай и снимки, не го препоръчвам за хора със слаби нерви! Между другото този сайт за китай има цензура, не се отватя от тук! За много хора Китай е синоним на добре развита икономика, за мен лично това е на последно място!!!

Честно да ти кажа и аз като го прочетох, а покрай тази информация и останалите материали в сайта направо останах потресена и ужасена! То си е за страх! Колкото и спокойни да изглеждат на пръв поглед нещата тук, за мен всеки един ден е борба за оцеляване!

Моите уважения към човека, но това, че сайтовете му са добре направени и явно има някакъв потенциал в него съвсем не означава, че идеята, която се коментира може да бъде приложена и е подходяща.

Не искам да споря с теб, но все пак не мога да се съглася, че София няма история, ако правилно съм те разбрала, разбира се

Медицината 2 Полицията замрази баща ми жив, за да вземе органите му Source: The Epoch Times (theepochtimes.com) Translation courtesy of: Tsveta Andonova, Sofia, Bulgaria 28.05.2006 Полицейското управление на Далиан, Китай, Далианския център за спешни случаи и Трета болница в Далиан си съдействат в замразяването до смърт и открадването на органите на бащата на г-ца Ма Шиупин през август 2000г. След повече от 5 години напразни усилия да се накара Министерството за обществена сигурност да започне разследване относно смъртта на баща й, на 13-ти май т. г. г-ца Ма Шиупин публикува в интернет своята история, използвайки псевдонима „Търся справедливост за баща си”. Спасителни служби отказват да помогнат на ранен човек, опитват да наложат такса В статията си „Горещ призив: Полицията трябва да накаже убиеца! Изправете замесените пред съда: случаят на убийства на хора с цел кражба на техните органи”, Ма Шиупин пише: „Баща ми, Ма Хонжу, 68-годишен, бе главен инженер, пенсиониран от голямо държавно предприятие в Далиан. На 14-ти август 2000г към 5:30 след обяд, след като си дойде от командировка, той влезе в банята. Чехлите му били мокри и той се подхлъзнал и паднал тежко върху неприкрепената здраво за пода тоалетна чиния, която се счупва. Дългите и остри счупени парчета прорязват в дясната му ръка рана с размери 6х2см.. Това бе единствената рана по тялото му. Той загуби съзнание и се свлече на пода.” „Аз се обадих на 120-ти център за спешна помощ, а съседите ми позвъниха на 110-то полицейско управление. Пет минути по-късно, полицаите от 110-то управление дойдоха вкъщи, но заявиха: „Днешният ден е твърде горещ за работа с кръв”, и си заминаха. „Двайсет минути по-късно пристигна линейка от 120-ти център, но медицинският персонал отказа оказването на всякаква спешна помощ като превързване на раната, прослушване на сърцето, преливане на кръв и т.н.. Лекарят просто продължаваше да настоява да заплатим 300 юана, за това, че се е дошъл, и каза, че трябва да бърза да се върне обратно с празната линейка.” „Възмутена, аз го попитах: „Защо няма да спасявате пациента?” Той отвърна: „Полицаите от 110-то управление ми казаха, че случаят е безнадежден.” Впоследствие разбрах, че линейката е срещнала полицейската кола на 110-то и са разговаряли.” „Казах му: „Какво разбира полицията? Вие сте лекарят и отговорността да спасявате живот е Ваша. Не Ви повиках, за да гледате драма. Ако откарате баща ми в болницата, ще Ви платя двойно.” Поставих портмонето си с 3000 юана пред него. Въпреки това обаче, той отказа да помогне и просто стоеше на прага и гледаше с ръце в джобовете.” „По-късно, директорът на 120-ти център за спешна помощ, г-н Чен, обясни отказа на лекаря да помогне по следния начин: „Кой е пристигнал на мястото пръв? Полицаите от 110-то! 110-то са отказали да помогнат на умиращия човек, защо тогава от 120-ти център да го правят?” „В този момент пристигна по-малкият ми брат. След като пренесохме баща ни от къщи на шестия етаж до линейката, пришпорихме шофьора да ни закара до най-близката болница. Но от 110-то нарочно поведоха линейката в обратна посока и вместо към болницата, те ни насочиха към пътното полицейско управление на Хуадон, район Ганжиндзъ. В полицейското управление, медицинският персонал от 120-ти център и полицаите разговаряха помежду си в отделна стая, докато ние бяхме заключени в задната част на линейката, заедно с умиращия си баща. Тропахме по стъклото и викахме за помощ, но напразно. Всеки е наясно колко ценна е всяка минута за спасяването на пациент, когато губи кръв.” Медицинският персонал от 120-ти център за спешни случаи възпрепятства оказването на животоспасяваща помощ „В 19ч., поради настоятелните ни молби, полицейската кола и линейката с огромно нежелание ни откараха в Трета градска болница в Далиан. Дори и там, те отново се опитаха да попречат на оказването на животоспасяващата помощ. Преди линейката да спре напълно, медицинското лице, наречено Ян, изскочи от линейката, втурна се към спешния кабинет и нетърпеливо каза на лекаря, Чан Шинхуа, с тих глас: „Този пациент е вече мъртъв. Няма нужда да го спасявате. Просто го отнесете директно в моргата.” „Д-р Чан попита: „Имате ли кардиограма?” Ян поклати глава и каза „Не”. Д-р Чан попита отново: „Имате ли протокол за оказана спешна помощ?” Ян отново каза „Не”. Д-р Чан бе объркан и попита: „Как така нямате нищо?”. И така д-р Чан свика други медицински сестри и започна спасяването на баща ми към 19:10ч. По това време той все още имаше пулс (което се вижда и от медицинския протокол). Преляха му три банки кръв. Баща ми отделяше големи количества урина, което показва функциониращ метаболизъм. Мозъкът му все още бе активен (очите му последователно се отваряха наполовина и затваряха). Оказването на спешна помощ протече гладко…” „До този момент полицаите от 110-то управление и медицинският персонал от 120-ти център трябваше да са си заминали, но те чакаха при портала на болницата и следяха нещата отблизо, за да изпълнят тайния си план. Съвместно организираната кражба на органи бе на път да се осъществи.” „В 8:40 вечерта (само след час и половина в болницата), директорът на болницата (и главен хирург), Лиу Кечен, влетя в операционната зала където бе баща ми, въпреки че не беше на смяна този ден. Той нареди на лекаря и сестрите да прекратят лечението, твърдейки, че е получил нареждания да поеме пациента. Също така, той разпореди сестрите да отстранят трите венозни преливания. Всички членове на семейството ни се възпротивиха яростно, така че се наложи да възобновят кръвопреливането. След което Лиу Кечен напусна забързано залата и се отправи към кабинета си на третия етаж.” „Поради намесата на завеждащия болницата, лекарят и сестрите напуснаха спешния кабинет наскоро след това. Останах сама в опитите си да се грижа за подаването на кръв и лекарства. В 9:30 вечерта (два часа след пристигането ни в болницата), медицинският инспектор от полицейското бюро в Далиан, Уен Инли, дойде в спешния кабинет за да спре лечението, придружен от Лиу Кечен и зам. директора на болницата. Уен Инли бе в цивилно облекло. Той огледа баща ми от глава до пети. Впери поглед във венозната система и за известно време не каза нищо.” „После ме попита: „Имали ли сте смъртни случаи във вашето семейство?” Аз му отговорих: „Не. Дори никой от семейството ни не е бил в болница за лечение.” Той кимна и каза: „Баща Ви е вече мъртъв. Сега можете да го отведете.” Аз поисках от него да покаже документите си, но той отвърна, че не ги е взел със себе си. Почувствах, че е безсмислено да споря с него.” 20 полицая отвеждат пациента насила „В 11:30 вечерта (4 часа след влизането ни в болницата), Уан Жичен от полицейско управление към Бюрото за обществена сигурност в Далиан се втурна в болницата с 20 полицаи, и ми нареди да отведа баща ми, защото в противен случай щял да предприеме груби мерки срещу мен. Аз му отвърнах: „Първо, не дължим нито цент от таксата за спешна помощ на болницата, а дадохме червен плик с 1000 юана на лекаря (по-късно парите бяха върнати); второ, не сме нарушители на реда в болницата. Аз седях тихо до баща си, следейки внимателно и най-малката промяна. А двамата ми братя също седяха тихо на пейката. И трето, баща ми е главен инженер, никога не е престъпвал закона, сега все още диша и има пулс, защо искате да го оставите да умре?” В този момент усетих, като нож да се забива в сърцето ми. Чувствах, че нямат никакво право да се отнасят така с нас. Излязох тичешком от болницата и набрах 110 от мобилния си телефон. От другата страна на линията ми отговориха: „Ще Ви позвъним обратно след половин час”. След половин час не получих никакъв отговор, разтревожих се и отново потърсих помощ, с надеждата, че градското Бюро за обществена сигурност ще изпрати полиция, за да спре всичко това. Отговорът, който получих обаче, бе: „По-добре се вслушайте в разпорежданията им!” Престъплението бе всъщност организирано от градското Бюро за обществена сигурност в Далиан!” „Към 3 часа сутринта (7 часа след влизането ни в болницата), видях, че баща ми е на път да се събуди, кардиограмата се промени и пулса му се ускори значително. Бях много развълнувана и повиках сестрата, но тя отвърна студено, без дори да погледне баща ми: „Идете да намерите лекаря”. Търсих лекар навсякъде, но не намерих никого. Смених нови три банки кръв за баща ми. Но само след две минути Уан Жичен не можеше да стои повече безучастен. Махна с ръка и нареди: „Изведете го оттук!”. Полицаите наобиколиха вкупом баща ми, брат ми се опита да ги спре, но четирима от тях натиснаха главата му надолу и извиха ръцете му зад гърба. Другият ми брат бе обкръжен от други шест човека и не можеше да мърда.” „Затичах се към баща си, но Уан Жичен опря пистолет в кръста ми. Сърцето така ме заболя, че не можех да дишам. Гледах безпомощно как четирима души внезапно отметнаха завивката, покриваща тялото на баща ми, отстраниха трите интервенозни трансфузии и задърпаха все още дишащия ми баща от леглото. Зави ми се свят и не можех даже да извикам. Гледах как баща ми бе отведен грубо до чакащата полицейска кола. Чух вратата на колата да се затръшва и докато тя потегляше, аз издадох скръбен стон.” „Баща ми бе отведен в Бюрото за обществена сигурност, разположено в покрайнините на Далиан. Той бе сложен във фризер в Центъра за правно медицинско освидетелстване. След това те извадиха органите му и ги продадоха на парче.” Пет години на напразни жалби От 2000г насам семейството на Ма Шиупин подава искания до правителството за разследване убийството на баща й. Многократно ходят до Главния отдел за искове и жалби в Пекин. През ноември 2001г., Бюрото за обществена сигурност решава да разследва случая на баща й. Разследването е заведено под името „Бюро за обществена сигурност, граждански искове, дело #4250”. На 2-ри декември 2002г, отделът за граждански искове към Бюрото за обществена сигурност изпраща писмо до Областното бюро за обществена сигурност в Ляонин, със следното съдържание: „Ма Шиупин подаде жалба на 2-ри декември, че Бюрото за обществена сигурност в Далиан е нарушило правилника, превишило е правомощията си и е злоупотребило с политическата си власт, за да замрази баща й до смърт. Сега случаят се прехвърля на разположение на вашия отдел.” Следва списък с документи и референции в подкрепа на фактите, описани в статията на Ма Шиупин, както и данните й за контакт: Болничен протокол за оказване на спешна медицинска помощ Потвърждение от болницата за кръвопреливане Удостоверение от болницата за използване на кръв Разписка от болницата за платена такса по оказване на спешна помощ Два броя свидетелски показания Визитки, хвърлени на пода след като персоналът на Бюрото по обществена сигурност отвежда бащата на Ма Шиупин Сертификат за главен инженер, притежание на жертвата Снимки на тялото на жертвата, направени в Бюрото за обществена сигурност (материални доказателства) Подробен доклад от Бюрото за обществена сигурност в Далиан във връзка с подадената жалба Решение за гражданското дело на Народния съд Кекоу, град Далиан (2000г.) Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-05-28_4.htm

Сива идея родена от болен мозък с интереси в района! А, културно-историческото наследство?! Или тепърва ще си пишем историята?!

Хонг Конг-Перлата на Китай Малко принудително, но все пак добре ни се отрази пътуването до Хонг Конг. Не бяхме излизали от Китай за година и половина, а нямаше как да ни подновят визите, ако не сме напускали страната поне веднъж. Хонг Конг се оказа най-близкият вариант, който се оказа и най-ползотворен, защото трябваше там да намерим истински лекар за дъщеря ни. В представите ми този град битуваше единствено и само като високи сгради и дори не вярвах, че всички говорят английски. За четири дни представите ми се преобърнаха на 180 градуса, а аз гледах изумена с очите на малко дете, което тепърва изучава света. От време на време се спирах и питах съпругът ми, да не би да съм умряла и вече да съм в Рая. В интерес на истината високите сгради са нещото, което най-малко прави впечатление. Тесните улички създават една задушевна атмосфера в този голям и претъпкан с хора град. Всеки се движи нанякъде, но никой, на никого не пречи. Сред движещите се превозни средства погледа грабват огромните двуетажни автобуси, изпъстрени целите в реклами. Интерсното е, че по тези тесни улици няма натоварен трафик, няма задръствания. Освен градските автобуси можете да видите само трамваи, таксита и тук-таме някой частен автомобил, но пък метрото поглъща най-голямата част от потока забързани хора. За такъв голям град въздухът си е направо чист и можеш да дишаш с пълни гърди, дори когато покрай теб преминава кола или автобус. Няма свиркане с клаксони, няма хаос, всичко изглежда толкова спокойно и подредено и безопасно за хората. Движението е правилно регулирано от светофари и всички спазват правилата за движение. Улиците са безумно чисти-няма фасове, хартишки, обелки от семки, а за плюене и дума не може да става, но глобите са доста солени и никой не си го позволява. Едва ли на някого са му излишни 500 евро. В заведенията за обществено хранене, в шопинг-центровете, в метрото или където там се сетите пушенето е забранено. Можете, обаче да си пушите на воля на улицата, но задължително фаса трябва да се изхвърли в поставените на всеки пет метра улични кошчета. Бях изумена първоначално от това, колко много инвалиди в колички и слепи хора без придружител има по улиците. След това, обаче си дадох сметка, че за тези хора има всички удобства, за да се чувстват пълноценни и да се придвижват свободно-ниски тротоари на пешеходните пътеки, улични асансьори към надлезите и метрото, ниски стъпала на автобусите и метрото, което е обезопасено и със специална стъклена стена, магазинчета и аптеки, чиито врати са директно на тротоара, звукова сигнализация на светофарите…и т.н. Хонг Конг е едно райско кътче с много зеленина-запазена естествена природа и невероятни паркове с фонтани, пейки и разнообразна растителност из целия град. Ноември и декември са едни от най-хубавите месеци да се посети този град, защото температурата през деня е около 22-23 градуса, а вечер пада до 18-19, така, че човек спокойно може да се отпусне и да се наслаждава на едно зимно лято. Вечер забързаният ритъм на града се успокоява, хората излизат на разходка след напрегнатия работен ден, защото тук наистина се работи и стрикно се спазва работното време. Съботата и неделята са официални почивни дни, а извънредният труд се заплаща 50 процента отгоре. В магазините за хранителни стоки можете да намерите всичко, което си пожелаете, включително нормално кисело мляко, поне 10 вида сирена и кашкавали, нормални, неподсладени салами и няколко вида хляб без захар, всъщност, въобще нямаше хляб със захар. Хлебарничките са пълни с европейски закуски, като кроасани, кифли, саламки, пици, хамбургери и други, че дори и мекици. С две думи, тук нищо не би ви липсвало, както, например в Китай. Проблем с комуникацията-нула. И на английски да говорите, и на китайски, все ще ви разберат и ще ви отговорят, даже китайския почти не се използва, освен, когато китайците говорят помежду си. Хонг Конг е бивша английска колония, която англичаните връщат на Китай през 1997 година, но градът си остава затворен за китайците от другите части на страната. За тях е необходимо издаването на виза, за да го посетят. Още с пристигането си уредихме час за малката при общ лекар, който трябваше да ни издаде направление за педиатър. Първата болница се намираше в административна сграда и въпреки, че течеше ремонт всичко бе чисто, подредено и на мястото си. Записахме се на регистратурата и след 10 минутно чакане вече бяхме в кабинета на лекарката, която обстойно и старателно прегледа дъщеря ни, изписа ни нужните лекарства и ни даде напътствия за лечение, както и час за педиатър. Лекарствата ни ги приготвиха в аптеката на болницата и фармацевта отново ни обясни, кое лекарство какво е и какъв трябва да бъде приемът му. Детската поликлиника се намираше в един от най-големите шопинг-центрове украсен подобаващо за Коледа и Нова Година и създаващ невероятен интерес за децата и празнично настроение у възрастните. Приказни герои с колосални размери ни гледаха добродушно от всяко едно кътче на магазините и фоайетата, къщички обсипани със сняг, елхички и фонтанчета мигаха примамливо с разноцветни светлинки и създаваха онази неповторима атмосвера, която човек може да почувства само на Коледа. Във фоайето на поликлиниката имаше обособен детски кът с пързалка, конструктори и куп други играчки, с които малките пациени можеха да се забавляват докато чакат реда си. Записахме се на регистратурата и отново след 10 минутно чакане вече бяхме в кабинета на педиатъра. Докато дъщеря ни си хрускаше сладко-саладко дадените и от доктора две витаминчета с форма на звездички и вкус на портокал той вече беше преслушал гърдичките и, разбира се не през три ката дрехи и докато тя ми обясняваше какви животинки има на лепещите се картинки, които той и подари температурата и бе премерена, диагнозата и лекарствата изписани и ни бе обяснено как да ги приема. Детето дори не усети, че е било прегледано и бе толкова завладяно от играта във фоайето с другите деца, докато чакахме да ни направят лекарствата в аптеката, че накрая не искаше да си тръгва. В крайна сметка си тръгнахме с пет вида лекарства под формата на сиропчета миришещи на ягоди, малини, банани и какво ли още не, два вида помпички и маска през която по-лесно да и бъдат впръскани. Прегледите при двамата лекари плюс лекарствата се оказаха около 240 лева, а дъщеря ни си стъпи на краката след три дневно лечение вкъщи и вече започна да прави бели. Хонг Конг-за мен това бе Раят!!!

Медицината Когато тръгнах за Китай смятах, че нещото, с което нямаше да имам проблем е медицината. За всеки случай, обаче, като придвидлива българка се запасих с подобаващо количество всякакви илачи и телефоните на личния ни лекар и двама педиатри, тъй като дъщеря ни бе на една годинка. Още на първият месец аз се натрових с прословутата китайска храна, а дъщеря ни лепна рота-вирус. Като нормални хора първо потърсихме болнична медицинска помощ и схемата на обслужване бе една и съща-помотване и повъртане от страна на персонала, та белким натрапника чужденец пукне по-бързо, а отгоре на всичкото трябва и сам да си каже какви манипулации да му бъдат направени, какви лекарства да му бъдат изписани, да се изръси солидна сума пари и задължително да бъде с преводач иначе е невъзможно всичко описано да бъде извършено. В случаят на дъщеря ни различното беше само това, че не ни беше необходим преводач. Педиатърката при която отидохме говореше английски и наглед улесняваше нещата, даже си беше лепнала и едно помпозно “ВИП” на вратата на кабинета. Та когато лепнахме рота-вируса, прегледа дъщеря ни, разпита ме за симптомите, един час се помотаваше симулирайки преглед, пишейки на един лист разни елементарщини и накрая си тръгна, давайки ми напътствия за неща, които вече бях направила и отнасяйки със себе си 60 лева. При следващото и посещение се започна отначало старата схема на преглед и единственото различно бе, че извади от чантата си разпечатка от интернет със симптомите на заболяването, може би, за да ме убеди, че точно за това става въпрос, или може би, за да убеди себе си, а 60 лева, си бяха 60 лева и този път. В общи линии се замислихме, че и ние бихме могли да лекуваме дъщеря си по материали от интернет и това нямаше да ни струва никакви пари, а пук и нямаше да се напъвам да чета на английски, след като мога да си го прочета направо на български. С две думи вдигнах телефона и се обадих на българският ни педиатър, като само за няколко минути разговор получихме професионално мнение за заболяването и начин на лечение. Както всяко малко дете и дъщеря ни за тази година и половина се разболяваше от време на време, а ние хвърляхме между 40 и 80 лева само за да и видят гърлото или да и чуят гърдите, разбира се през тениска, блузка с дълго ръкавче и половерче/добре, че не беше и през якето/. След това схемата отново се повтаряше-звъним на педиатъра в България, обяснявам симптомите и получавам напътствия за лечение, както и няколко успокоителни думи. И така до преди две седмици, когато дъщеря ни отново се разболя и то много сериозно. Не можеше да диша, кашляше ужасно и непрекъснато плачеше. След цяла нощ будуване, притеснения и суетене как да помогнем на малката дочакахме утринта. Обадихме се, въпреки всичко на китайската педиатърка, която ни отказа прием за деня, но след молби и увещания от моя страна се съгласи да ни приеме в 8 сутринта. Погледна детето отгоре-отгоре и каза, че коремчето му било подуто и трябвало да му се направи клизма и разбира се трябвало аз да я направя. Добре, справих се с тази задача, но започнах да се питам родителите в Китай половин лекари ли са или всеки срещнат е лекар. Както и да е, без повече да погледне детето, което видимо не можеше да диша реши да ни изпрати у дома по живо, по здраво, одирайки ни за пореден път кожата. Помолихме я да преслуша, като и обяснихме какъв е проблема. Последва прословутият преглед през три ката дрехи и диагноза: “Дъщеря ви е много болна”. Поискахме снимка на бял дроб, за което въпросната особа неособено отзивчиво ни написа направление и ни заяви, че трябва да отидем сами. Оставям настрани факта, че въпросната болница е огромна и навсякъде пише на китайски. След хиляди обяснения се намери една сестра, която получи напътствия да ни придружи. След като диагнозата се оказа бронхит, а дъщеря ни все повече плачеше и се задушаваше докторката ни качи в детско отделение, където направиха една инхалация на детето и го приспаха. Съпругът ми бе изпратен на някакъв етаж с един лист хартия да търси аптека, за да закупи лекарства. След половин час лутане се оказа, че на този етаж няма аптека, а когато се върна докторката нагло се подхилваше с още една персона от персонала, чукайки си сладко лафче. Получихме си незнайно от къде лекарствата, платихме си солено и се прибрахме вкъщи. До вечерта нещата бяха що-годе спокойни, до момента, в който детето получи нов пристъп. Като нямаш друг избор, задоволяваш се с това, което има-звъним отново на лекарката и тръгваме за болницата. Отново инхалации, отново слушане през три ката дрехи, отново симулиране на работа, отново повъртане, отново безучастност и безразличие и така четири часа…Тя седи и ни гледа малоумно със скръстени ръце, ние питаме и предлагаме варианти. Реши да сложи детето на апарат за дишане, който обаче не работеше. След като го направихме на въпрос, сестрата дойде, изскуба маската и ни подаде само маркуча, за да диша детето от него. Това вече преля чашата и съпругът ми попита имат ли спешен център. Оказа се, че в Китай такова животно няма. Има някакво подобие, но нощем там няма лекари. Та, въпросното медицинско лице ни предложи да оставим дъщеря ни в интензивното отделение, а ние да се приберем вкъщи до сутринта. Категорично отказахме и я помолихме да остане с нас до сутринта, за да я наблюдава, като отбелязахме, че ще си платим. Какво беше изумлението ни, когато тя с лигав тон ни заяви, че иска да спи. Съответно на нас ни беше предложен вариант да останем в стаичката за инхалации до сутринта, в случай, че детето има нужда от апарата за инхалации, но не било сигурно, че сестрата ще ни обслужи в случай на нужда, тъй като не говорела английски. Съпругът ми попита, къде да сложим малката да легне, защото в количката цяла нощ не можем да я държим, все пак това е детско отделение. Та персоната ни предложи един шкаф за детето и мръсния под за нас. Попитахме я майтап ли си прави с нас, а тя безразлично и убедено ни отвърна “Да”. Това вече ни втрещи и двамата и взехме решение да се приберем у дома. На следващият ден ни чакаше пътуване до Хонг Конг, което беше неизбежно и вместо да бъдем успокоени получихме заплахи, че не трябва да тръгваме и че дъщеря ни няма да издържи пътуването. Така или иначе бяхме решили да си тръгнем та попитахме, колко ще ни струва безценната и помощ до момента и след половин часово мислене и загуба на време, докторката, която говореше английски реши да ни одере с 120 лева. Най-накрая, чувствайки се, като дойни крави поискахме фактура за услугата, а тя ни заяви повече никога да не и се обаждаме и да не прекрачваме прага на нейната болница. За мен е, и това ще си остане великата китайска медицина. Вярно е, че става въпрос за една лекарка, но за една нощ тя ме накара да загубя и малкото доверие, което ми бе останало към китайците. Разбрах, че за тях нашият живот няма смисъл и не се измерва дори в пари. Може би, има добри специалисти, но за съжаление не говорещи английски, което на практика ограничава достъпа на чужденец до тях. Иска ми се да вярвам, че има добра медицина в Китай, че има и различни лекари от тови комерсиално същество, но първо трябва да го видя… До тогава ще тая огорчението си от случилото се и ще благославям българските си педиатри. Благодаря на Д-р Янчев и на Д-р Василева от Врачанската болница, които са били с нас в най-трудните ни моменти и винаги са успявали да ни дадат най-добрият съвет и професионално мнение, макар на хиляди километри от нас. Благодаря им за човечността и разбирането, за това, че са Истински Лекари…

Рачна, Хайдуче, yvsot, много ви благодаря за мненията. За мен все пак е важна и обратната връзка, т.е. да зная как се възприема написаното от мен. Радвам се, че до някъде съм успяла да ви докосна поне мъничко до духа на Китай. Надявам се, наистина скоро да ме споходи вдъхновението и да напиша нещо за китайската кухня, май твърде дълго го отлагам вече, но то е по обясними причини...

Движението Големите градове в Китай имат доста добре развита инфраструктура. И докато се удивлявате на добре поддържаните пътища в града в близкото село ще ви е необходим джип, за да преминете през калта и огромните локви на черния път. Ще останете възхитени от бързите ремонтни дейности, широките улици с няколко платна или виещи се на нива. За транспорт тук се използва всичко, което има колела като започнем с талашитена плоскост поставена на две летви с прикрепени встрани лагери и завършим със супер модерните и скъпи возила на 21 век. Най-интересни и привличащи погледа са, разбира се триколките с двигател, тип “Калинка”, които се използват предимно за таксита и велосипедите тип “Ремарке”, т.е. велосипед, чиято задна или предна част е като ремарке с две колела, които пък се използват предимно за разносна търговия по улиците. Ако, искате да пътувате сам, а не в препълнен автобус или тролей съвсем спокойно можете да си хванете обикновено такси, което, разбира се ще се окаже и твърде евтино. Този вариант се препоръчва и на хора, които не познават града и биха искали да посетят дадено място, но за целта е необходимо и да носят със себе си адреса написан на китайски. Ако, пък искате да се почувствате като през 60-те години на миналия век спокойно можете да се качите на трамвай. В Далиан моторите са забранени от общината с изключение на тези, които са при заварено положение и те най-често работят като таксита, като най-интересната гледка в случая са 5 човека на един мотор. Ако, все пак ви се налага да пътувате с влак бихте могли да използвате обикновен или скоростен влак. При тези огромни разстояния на човек понякога му се приисква да има собствена кола или пък да си вземе под наем. Оказва се, обаче, че това е почти невъзможно, тъй като трябва да имате китайска шофьорска книжка, защото никаква друга не се признава. Казвам почти невъзможно, тъй като и този въпрос може да се разреши, ако имате нужните познати и неголяма сума пари. И така, ако все пак се уредите с този ценен документ с подходящата категория/за всяко превозно средство има категория/ се пригответе за най-вълнуващите си пътувания по пътищата на Китай, както и, ако сте пешеходец. Движението тук е на принципа на хаоса. Няма правила, няма закони, няма нищо регламентирано. Никой и нищо не ви защитава, трябва да се пазите сам. Ето ги и дребните моменти, които правят впечатление: - на учебният полигон се учи основно как се паркира напред и назад само на страничните огледала - ако, и след това имате затруднения при паркирането на всеки паркинг има специално назначени за целта служители, които търпеливо ще ви ръкомахат и подвикват, докато паркирате - определените за паркиране места най-често са тротоарите, но можете да спрете, където си пожелаете, независимо дали ще причините задръстване - ако, случайно причините задръстване, не се безпокойте, останалите участници в движението ще минат по тротоара, ако е свободен - най-важното нещо в колата е клаксона, можете да го натискате на воля, за да ви направят път останалите коли, които искате да надминете/за мигачите въобще забравете, те са безполезни/ или да се пазят пешеходците на пешеходната пътека - когато наближавате пешеходна пътека спокойно можете да натиснете до край газта и, ако случайно блъснете някого едно “сори” е достатъчно, за да се приключи проблема, стига да не е умрял - по тъмно можете да си карате или без светлини или само на дълги - може да има една дупка на пътя, но тя трябва задължително да бъде уцелена - ако, решите, че трябва да завиете в обратна посока, можете да го направите веднага, на всяко едно място на шосето, рязко и задръствайки движението - нищо не ви пречи и да спрете, за да свалите някого от колата на средата на пешеходната пътека - взимайки завой задължително изключвайте колата от скорост - а, когато потегляте, не забравяйте да го направите на 2-ра или 3-та, а от скоростната ви кутия да се чуе онзи звук ”хруп-хруп” - в крайно ляво платно винаги карайте най-бавно и тръгвайки да се преустройвате в крайно дясно непосредствено преди вашата пресечка не пропускайте да засечете останалите водачи - и помнете, пешеходец по средата на пътеката е длъжен да ви изчака - въпреки, че на всяко голямо кръстовище има камери, съвсем спокойно можете да дадете газ и да преминете на червено, то и без това всеки светофар си свети за себе си. Ако, пък сте пешеходец, по-безопасно и приятно е да се използват подлезите. Повечето от тях са с ескалатори, чисти, добре осветени и поддържани, а по-голямите от тях и с магазини. Движението в Китай-на принципа на хаоса, но добър житейски опит-придобиване на умение да съхраняваме живота си!

Китайците След пристигането си още зашеметена от полета, но отпочинала реших да се запозная с града, макар и само по централните улици. Имах чувството, гледайки хората, че се намирам във филм от 60-70 години в Европа. Високите сгради и супер скъпите коли единствено ми връщаха съзнанието, че съм в XXI век. Човек се чувства някак странно и неестествено в тази среда от зле и демоде облечени хора сред препълнените със съвременни стоки магазини и започва да си задава хиляди въпроси. На много от тях отговора и до днес не съм намерила. Опитвам се да опозная китайците, техните традиции, начин на живот и психология и понякога ги чувствам ту близки, ту далечни, което създава впечатлението за някаква неразгадаемост. Единственото, обаче, което научих е, че китайците не могат да бъдат приятели на бял човек. Колкото и добродушни да изглеждат, колкото и да са мили и добри на пръв поглед, колкото и да са усмихнати, те си остават далечни за нас, както и ние за тях. Ние смятаме, че те са невъзпитани, те смятат, че ние сме префрацунени. Можете да имате сред тях много познати, но не и приятели. Те не се интересуват от нашата култура, от нашите традиции, не се стремят да почерпят нещо позитивно, предпочитат собствения си затворен свят. За китаеца е достатъчно да ви е срещнал два или три пъти, да сте купили нещо от него, или пък да сте го поздравили учтиво няколко пъти, за да ви нарече свой приятел. Определено, обаче, те не влагат нищо граничещо с приятелство в тази дума. А, когато ви се усмихват или ви потупват дружелюбно по рамото, съвсем не означава, че намеренията им са чисти като светена вода. Не са доверчиви и чувствителни, особено към чужденците. Могат да минат години, докато ви допуснат по-близо до себе си. Изучават ни, опознават ни, но някак си отдалече, наблюдават ни, пробват ни в различни ситуации, които сами създават. Китайката е шефа на дома, тя разполага и със заплатата на съпруга си, но на практика е безгласна буква в семейството. На жените не се дава път, а те правят път на мъжете. Жените могат да бъдат ухажвани с дърпане, подритване и дори с шамари при това на публично място. Най-интересни са двойките, които си правят масаж на някоя пейка по централната улица или си стискат пъпките. Да не говорим за случаите, когато тя го целува, а той си бърка в носа. Като външност, обаче китайците ни харесват и особено очите. А, пък, ако сме с естествено руси или къдрави коси направо полудяват. Щедри са на комплименти и казват колко сме красиви. Въпреки, че в Далиан китайците са с ръст на европейци, да не говорим, че има някои доста израстни, ярко се открояват и правят впечатлеие различията в структурата, особено при жените. Китайките имат тесни рамене и ханш, равни и плоски от където и да ги погледнеш, а на повечето бюстът им е като на 10 годишно момиченце. Има някои по-надарени, но това са изключително редки случаи. Интересното е, обаче, че възрастните жени изглеждат почти като нашите европейски баби, по-закръглени и женствени. Китайците не умеят да мислят в перспектива, те не умеят да преценяват риска от дадена ситуация, не могат да си представят последствията от дадено действие. Всичко се изчрпва с тук и сега, на момента. Няма го логическото мислене и креативността. Всичко, което вършат е някак си по инерция, сякаш заучено, а ежедневието им изглежда сиво и еднообразно. Човек някак си остава с впечатлението, че се намира в страна от роботи, които работят, ядат и спят. Спят в тях и емоциите, чувството за хумор и желанието да помогнеш. Китайците притежават всичко това, но е жалко, че много рядко го проявяват… Мисля, че и цял живот да живея тук, пак няма да мога да ги опозная напълно… Животът ми сред тях ме научи да бъда толерантна, търпелива и усмихната, да ценя живота и да се радвам на малките неща… И най-важното-научих се да оцелявам…

Не съм чула за този случай, но тук всеки ден стават подобни инциденти! Охрана на труда?! В Китай такова понятие няма!!!

http://www.google.com/search?hl=en&q=%...G=Google+Search

Хайде, тогава Наздраве! От мен салатката, от теб ракийката...

Малко дрипава ми изглежда тази колекция!

Прав си, ама до колкото имам смътен спомен някой май и ракийката ни присвои! Важното е ние да си знаем, че са български!!!

Скопие разкри: Македонецът Орфей ни написа азбуката Статия в ”Утрински вестник” разсмя историците След като разкриха, че първият човек е бил македонец, комшиите си присвоиха и Орфей. Според статия в скопския "Утренски вестник" той бил свързан "с едни от най-хубавите македонски митове, а дори се предполага, че написал и азбуката". Подобни твърдения са нелепи и смешни, скочиха родните историци. Това, че в Македония почитат Орфей, е хубаво, но той е бил цар на всички, не само на македонците, заяви пред радио "Фокус" в Смолян големият родопски писател и изследовател на Орфей Никола Гигов. В скандалната статия пише още, че митичният герой бил своего рода "натрапник в елинистичната култура". Приказките за Орфей били отражение на съвременното състояние на Македония и на съдбата на сегашните македонци, защото земята им била важна връзка между световете и времената. "Утрински весник" смята, че Орфей бил персонификация на Христос и образът му, според който той свирел на лира на дивите зверове, бил "символика за Македония, обкръжена от своите съседи". Пресата на югозападната ни съседка периодично припознава като македонци различни герои от митологията на балканските народи, припомни агенция Фокус. Сред тях е дори приказният герой Хитър Петър. Наскоро бе тиражирана и версията, че първият човек в света е македонец на 6 млн. години. "Това може да е така, но за съжаление майка му и баща му вероятно са българи", коментира шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. РЕАКЦИИ -------------------------------------------------------------------------------- Съседите посегнаха и на античността Проф. Николай Овчаров, археолог Това, което е написал "Утрински вестник", е пълен идиотизъм, защото Македония не съществува като понятие през Античността. Краденето на история е присъщо за македонските историци. Преди крадоха и от българската история, сега се насочиха към античната. През последните три години моят екип локализира единственото засега известно светилище на Орфей - това при с. Татул. Именно Източните Родопи са били центърът на култа към Орфей - най-вероятно това е и мястото, откъдето е произхождал самият той или са се зародили митовете за него. Във всички исторически извори той е назован като тракиец. Очаквам да намерят гроба Проф. Иван Маразов, траколог Твърденията на македонските медии са абсолютна глупост и не трябва да им се обръща внимание. Орфей е митологична фигура и тя няма националност, затова не бива да се използва за различни политически игри. В македонските медии всичко е възможно, затова защо Орфей да не е написал азбуката им? Очаквам също така македонците да намерят и гроба му, който за съжаление се намира в пределите на Гръцка Македония. Инсинуацията е забъркана от политици Проф. Валерия Фол, траколог Писмените извори категорично свързват Орфей с Тракия. Той не е историческа личност, а е метафора на тракийските царе - жреци орфици. Македонците търсят своята идентичност все по-назад във времето и по-назад. Сегашната държава Македония няма нищо общо със стара Македония. Това е всеизвестно. Тази инсинуация не е дело на учени. Имаме много добри отношения с македонските колеги, които не пишат такива глупости. За съжаление тези проблеми ги правят политиците. Моят апел е да спрат да се бъркат в нашата работа. в. "Стандарт"

Така е, но да ти кажа тук направо ме боли сърцето като си купувам от супера българско бяло сирене внос от Гърция и на него пише, че е гръцко, а в един от по-свестните европейски ресторанти мешаната салата със сирене я пише в менюто като Гръцка. хапвам си я щото е българска и е хубава и щото е единственото място, на което сме открили, че я има, но някак си ми е тъжно.