Дяволският ангел

Благодаря на всички за пожеланията! Радвам се, че не сте ме забравили, въпреки дългото ми отсъствие. Но, се оказа, че 2 години отсъствие от България трудно се наваксват. Надявам се един ден наистина да мога да ви почерпя!

Оффффф, тъкмо бях позабравила цялата тази история и що да видя-коментар. Ако, искаш ми вярвай, но това е истината. То си е твое право да не вярваш! За мен и семейството ми си беше жива отврат!!! Съжалявам за грубия език, но не мога да се въздържа при спомена за случилото се! Само мога да ти пожелая все такъв късмет и никога да не изпадаш в подобна ситуация и да изживяваш разочарование от този род! Нямам сметка да лъжа, нищо няма да спечеля от това, а и при условие, че пътуваме толкова много и с различни компании не съм написала напр., че китайските или френските авиолинии са ни причинили подобен дискомфорт?! Мила, благодаря ти, но дано не ми се налага

Честит Рожден Ден! Какво да ти пожелая? Красотата си я имаш. Щастието е в сърцето ти. Ум? Този ти е достатъчен, за да живееш така, както искаш. Любов? За какво ти е, след като всички около теб те обичат. Тогава ще ти пожелая: вярвай в себе си и крачи уверено по пътя на живота!

Честит Рожден Ден! Животът нека не те плаши, мечтите да са ти другар, а щастието с теб да крачи, като твой приятел стар.

Още веднъж хиляди благодарности на всички и много щастие!

Честит празник на всички именници! Да сте живи и здрави и изпълнени с положителни емоции и ентусиазъм!

Лелееее, колко много хора са ми честитили рождения ден, а аз да го пропусна този момент. Много ви благодаря на всички, да ви се връщат всички пожелания и то стократно, радвам се, че ви открих на това райско местенце! п.п. Имах малък проблем и за това не ви благодарих по-рано, дъщеря ми ми заля лаптопа с вода и изгърмя дънната платка, та чак днес си го взех от сервиза. Още веднъж много ви благодаря!

22 20 12

Явно неправилно съм го обяснила. Ето това имах предвид: Ако подпухналостта под вашите очи е в резултат на прекомерна употреба на алкохол, силно подправена храна или малко сън, следното упражнение е полезно /благотворно/: натиснете силно, но внимателно с безименните си пръсти вдлъбнатината под вашите очи. Задръжте така за около три секунди, след което бавно, в посока от вътрешните ъгли към слепоочията махнете пръстите си. Повторете това няколко пъти, за да могат натрупалите се токсини в областта под очите ви да влязат в кръвообращението ви и да се разнесат. Внимавайте ръцете ви да са старателно измити и само натиснете, без да търкате кожата – само натиск. http://www.tialoto.bg/article.php?cat=33&id=1821

На мен ми харесва този с детелинките.

Аз тук от 2 години пролетно време не мога да се отърва от сенки под очите, явно си е нещо от климата, защото като мине пролетта и те изчезват. Но тук се продават много маски за тази цел. Уцелила съм си една дето е много хубава. Прилича на желе и се продава на блистери. Парченцата, които се слагат под очите са изрязани с такава форма и залепват. Потърси в аптеките, може и да има, не зная, в бг никога не ми се е налагало да използвам подобно нещо. Друго, което комбинирам с маската е масаж под очите, който се прави от вътре на вън под окото с безименните пръсти на ръцете, защото техният натиск е най-слаб, опитай, това поне е безобидно.

Аз определено бих се спряла на нещо златно.

Предаванията: http://www.vbox7.com/collection:311891

Съжалявам, че най-разгорещените дискусии са се водили по време, когато вече спим. Аз съм 5 часа напред във времето от Бг, но не ме изключвайте като член на групата. Ако, има нещо, с което бих могла да бъда полезна, казвайте, ще помагам с удоволствие! Мислех си, че много хора от форума не са видяли темата, дали не е възможно всеки от нас да изпрати на приятелите си по едно ЛС с линк към нея, така повече хора ще разберат. Друго, което ми идва на ум е, че повечето от нас имат блогове, бихме могли да направим в тях връзка към Калдата и темата или пък да пуснем и постове. В края на годината се връщам в България и, ако искате мога да поема организацията по посещението на някой дом във Врачанско. Подкрепям идеята да се започне от Търново, както и като начало да не се ограничаваме само с един Дом, но си мислех дали да не се насочим към подпомагане на домове, които са извън градовете/там по-малко хора намират време да отидат или да дарят/. Друго, за което се сещам е, че във форума има много учители и ученици, но те посещават най-вече "Образование и обща култура". Дали няма някакъв начин там да разберат повече хора, защото така някои ученици или учители биха могли да направят кампания в собствените си училища и да се включат повече хора. Пишете, ако има нещо, с което мога да съм полезна!

Ако щастието е птица, нека никога не спира нейния полет. Ако живота е път, нека винаги да вървиш. Ако любовта е море, нека никога не видиш бряг. Денят е твой и твой е всеки следващ ден. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

И аз съм с вас, в другата тема "Тъжно" в "Празни приказки" го казах, но сега виждам, че има нова тема по въпроса. Изчетох мненията и си мисля, че преди да се пристъпи към събирането на пари/което е крайната фаза след като е свършено всичко останало/ би било добре идеята да я облечем в накаква рамка, тъй като тук не става въпрос за еднолична инициатива, а за обединяване на много хора. А, именно, нека първо изясним кои домове точно ще подпомагаме, кога, с какво и какви ще бъдат инициативите за това. Нека бъдем точни, ясни и конкретни, за да могат и други, които искат да се присъединят да си преценят възможностите и да кажат с какво биха могли да бъдат полезни за тази кауза. Мисля си, че нещата не опират само до даването на суха пара от заплатата всеки месец, което струва ми се е причина за слабата активност по темата.

Какъв "Ужасен шок" бе, хораааааа?! Момичетата са на 24 и на 26 години, а не някои 14-16 годишни ученички, както си помислих в началото, когато започнах да чета постовете. Стига, моля ви, на тази възраст човек вече трябва да умее сам да се справя с подобни ситуации, които пък най-малкото трябва да му правят впечатление. Човекът е болен, но не е опасен. И какви са тези детски истории-"Старх ме е да кажа на тате". на тази възраст човек би трябвало спокойно да разговаря с родителите си на подобни теми, а не да се държи, като дете в детската градина. Това е зряла възраст, в която хората имат съпрузи и деца, за които трябва да се грижат, а не да хленчат за глупости. Голяма работа, казвате на баща си и си решавате проблема, той ще ви посъветва най-добре какво да е поведението ви занапред спрямо този човек, дори ще го вкара в някакви рамки. И от какво толкова ви е страх да му кажете? Това е зрял човек, който едва ли ще направи някоя глупост при условие, че нищо лошо не ви се е случило. Офффф, омръзна ми да пиша глупости, що не си кажете в кой клас сте?

Петокласниците ще имат изпит и по чужд език Ванина Стоянова Шест изпита ще държат петокласниците от всички училища в края на учебната година. Това предвижда проект за заповед на просветния министър Даниел Вълчев за организацията на външното оценяване за V клас. Първоначално се предвиждаше децата да държат тестове по български език и литература (на 13 май), математика (на 14 май), човекът и природата (на 15 май), история (на 16 май) и география (на 19 май). Допълнително е вкаран и изпит по чужд език, който трябва да се проведе на 20 май. Външното оценяване на V клас ще се прави за пръв път. Изпитването по всеки предмет започва в 10 ч. В рамките на 1 учебен час децата трябва да решат тест, който включва задачи от затворен тип. По български език и литература се предвижда и задача със свободен отговор. Вероятно тестовете ще съдържат около 20-25 въпроса. Министерството на образованието трябва да е готово с изпитните материали до 9 май, а до 12 май трябва да са в училищата. Училищните директори трябва да гарантират секретността на получената информация и да осигурят обективност на резултатите. Данните за това как са се справили децата ще се предават в МОН и в центъра за оценяване до 28 май. в. "Сега"

Браво, каза на глас, това, което си мислех от доста време, но тъй като на този етап не съм в Бг се въздържах да изрека. До края на годината се прибирам и смятах да направя индивидуално дарение на някой дом, но, ако се организираме повече хора ще бъде чудесно. Ще се радвам, ако тази инициатива не остане само на приказки във форума и, ако и други потребители се включат!

Лаптопа задължително го вземи като ръчен багаж!!! В ръчния багаж не слагай никакви храни и напитки, включително и вода. Не обличай дрехи с метални истории по тях, както обувки и колани, въпреки, че ще трябва да ги свалиш и да минат през скенера. Обуй си едни нови чорапки, щото и обувките минават на скенер и се въоръжи със здрави нерви. За куфар ти препоръчвам "Самсунайт"-здрави, с двойно заключване. Избягвай саковете и слагането на скъпи и чупливи неща в другия багаж. Късмет, лек полет и дано не те издразни отношението на германците към българите, все едно, че сме някакви клошари

Ето така изглеждаше сака ни след пътуването:

На мен ми се струва, че тази авиокомпания лежи на някакви стари лаври, а грандоманщината и избуява с пълна сила. Доста от нещата съм спестила, които ни се случиха, като например това, че шапчицата на детето беше в плика с млякото и бе изхвърлена в коша, защото този плик бе наречен бомба, а за това, че са го докоснали и са надникнали в него под носа ни си мажеха демонстративно ръцете с дезинфектант, сякаш сме прокажени. Не зная на какво се дължи това отношение, но само за сравнение набързо мога да посоча пътуването ни с AIR China: -Пускаш си багажа по лентата дори незаключен и всичко си е на мястото -посрещат те с усмивка на самолета и ако си с дете и багаж поемат детето и багажа ти -стюардесите са изключително внимателни и почти не усещаш присъствието им, а винаги получаваш това от което имаш нужда -никой не повишава тон, за крещене и дума не може да става -на летището при проверка, млякото се проверява, но никога не се взема храната на децата -ако, детето не иска да седи само се донася допълнитеен колан -за да се сложат коланите стюардесите молят учтиво и никога не ти стоят над главата, размахвайки заплашително пръсти -храната винаги е била достатъчно и вкусна, дават дори допълнително, защото в Луфтханза, вместо да си ти дадат храната първо те питат:ще ядете ли, та белким си направят някоя икономия, а да не говорим, че ако човек е задрямал си остава и без твърдото на камък хлебче. -А, да ти изхвърлят шапката на детето, това просто не може да се случи, ако случайно напр, я изпуснеш ще те гонят из цялото летище докато ти я върнат. Ако, имаше как да пътуваме с китайските авиолинии до България с удоволствие бихме го направил!!!

Е, хубаво!!! Броях си дните до Бългрия! Радвах се, че след толкоа време най-накрая ще видя родината си, близките и приятелите! Но, как започна тъй дългоочакваното пътуване?! До Бейджин всичко си беше нормално, вътрешен полет с AIR China-спокойствие... Проверки на летището в Бейджин-спокойствие... Полет от Бейджин до Франкфурт-спокойствие... Слизаме на летището във Франкфурт и хоп първата изненадка-количката на детето ни буквално смляна, одеалцето мокро и омазано с машинно масло, и върху всичко това ясно личаха гуми от кола, на онези малките, с които прекарват багажа. Хубаво де, написахме клейм и се отправихме за последния полет, който ни предстоеше до България, а той беше с Луфтханза. Настанихме се на местата си и трябваше да закопчам коланите си по заповед, подчертавам заповед на стюарда. Пък то да беше един стюард, ми направо си беше мека китка. В този момент детето започна да плаче и да се дърпа, неискайки да си сложи колана. Почти не ни оставиха време да я успокоим, висейки над главите ни и крещейки заплашително стюарда и една от стюардесите, която той извика. Дъщеря ни се захласна и започна да посинява покрай устата. Помолихме за допълнителен детски колан, но ни бе отказан. Криво-ляво я сложихме на сила да седне, когато се обади един от пилотите, за да ни предупреди, че, ако детето не си сложи колана ще върнат самолета в изходна позиция и ще ни свалят от полета. Както и да е справихме се със ситуацията, ревейки през половината полет и тормозейки останалите пътници. Храната пък беше супер подходяща за дете на 2 години, т.е. нищо по-различно от това на останалите възрастни пътници-хлебче, което не можеш да отхапеш по никакъв начин с плънка от кашкавал дебел, колкото страница на вестник и за разнообразие едно листо от спаружена марулка. Та, пристигаме ние в София и решаваме да си отдъхнем, докато си чакаме багажа от лентата и хоп...поредната изненадка-единият ни сак изкормен и вързан с въже, така де, дъното му просто липсваше. Хайде, на ново писане на клеймове и разправия с устати служители, за които нищо съществено не се е случило. Оказа се, че на следващата седмица трябва да отидем до София с въпосното вече подобие на сак в офиса на Луфтханза и да си получим парите за нанесените щети и изгубен багаж. Е, добре, отидохме в офиса, където ни посрещна една много симпатична служителка с вирнат нос право срещу февруарското слънце. И се започна един пазарлък като на арабски пазар: ама тоя сак не струва толкова, колкото сте го обявили, ама ние ще ви купим същия, ама изгубените т.е. откраднатите вещи не можем да ви ги платим и т.н. При което аз учтиво попитах, а кой ще ми плати похабените нерви и загубеното време, служителката се обърна и иронично ме попита колко ми струват нервите, защото като ме гледала съм била много нервна. Отговорът ми бе, че ще я съдя за обида пред свидетели, при което тя заяви, че с нас повче няма да разговаря и нищо няма да ни изплатят. Една седмица по-късно ни донесоха вкъщи сак от Луфтханза, който беше жалко подобие на нашия, а от 270 евро, които трябва да ни изплатят и помен няма. Звъняхме в офиса на фирмата, но от там ни отказаха информация. Както и да е тръгнахме обратно към Китай и първият ни полет от София до Франкфурт бе с Луфтханза за голямо наше нещастие. Проблемите започнаха още на летище София. Единият от куфарите ни тежал 32 килограма, а трябвало да бъде 30. При такива изисквания би било добре пътниците да бъдат уведомени, но както и да е разтворихме цялата цигания насред летището, прередихме багажа. Мерят багажа и аууууууу...ма, вие ще трябва да плащате свръх багаж-67 килограма е. Да, казвам аз, но ние сме с право на 90 килограма багаж за тримата. Последва подигравателна усмивка от служителката и репликат:Хм, та вие не сте бизнес класа. Да, не сме, но китайските авиолинии ни позволяват по 30 кила. След щателно разглеждане на билетите багажът ни бе приет. Качваме се в самолета-храната същата-пълен боклук, и селско куче няма да я яде. Та, слизаме на летището във Франкфурт и се чудим какво да правим с 6 часа престой. Накрая решихме да излезем от транзитната зала, да се разходим на въздух и да пушим по една цигара с кафе, тъй като на цялото летише не се пуши, а ни предстои 11 часов полет. До тук добре. Влизаме в летищео, пак проверка, всичко наред, докато не се стигна до ръчния багаж, който беше раничка с два компютър, малко сакче с дрехи и памперси на детето и една торбичка с млека за малката. И тук вече настана ужаса-викове, крясъци, подигравки, отношение като към престъпници. Извикаха полиция, млеката на детето ни буквално бяха изтръгнати от ръцете ни и изхвърлени в кош за боклук. И питах аз, това дете още 14 часа път с какво ще го храня, а полицая демонстративно сложи пръсти в ушите си. Съпругът ми заяви, че това е последният път, в който пътуваме с тази авиокомпания и през Германия, я отговора беше, че и те не размитат за нас. Е, това е! Ако, ви харесва да ви третират като безправни хора-пътувайте с Луфтханза! Ако, ви харесва да ядете храна за прасета-пътувайте с Луфтханза! Ако, ви харесва да останете без багаж след пътуването си-пътувайте с Луфтханза! Ако, ви харесва да ви обиждат и унижават-пътувате с Луфтханза! Ако, държите да пристигнете с изопнати нерви, напрегнати и заредени с негативни емоции-пътувайте с Луфтханза! Аз и семейството ми подобно просташко отношение не можем да понесем и понеже не сме мазохисти, трето такова пътуване за нас няма да има, а за вас не знам...

http://www.google.com/search?hl=en&q=%...G=Google+Search http://www.google.com/search?hl=en&q=%...amp;btnG=Search Синтезирай си информацията и нямаш проблем с доклада. Успех!

Весело сте изкарали, значи! Много гости, вкусна торта и подаръци! Срахотен е малкия мъж! Все такъв хубав и чаровен да расте!