Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'болка'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 34 резултата

  1. Болка ли е любовта? - авторово поезия рецетира свой стих А.Х.Т. sekirata cekupama
  2. sekirata Bolka li e liubovta? 17 октомври 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Анита Х. Трифонова

    БОЛКА Е И ДА ТЪРПИШ

    БОЛКА Е ДА СЕ РОДИШ, БОЛКА Е И ДА ТЪРПИШ ТУЙ СЪРЦЕ ТИ ЩО НЕ ТРАЙ ! НЕ ИСКАМ АД, А ИСКАМ РАЙ ! С ЖИВОТ СИ ВСЕКИ РАЗПОЛАГА, УСТРОЙВА ГО КАК МУ ПРИЛЯГА, ВСЯКА НАМЕСА ЧУЖДА, ГНИЛА, ВСЯКА ДУША ОТРОВА ПИЛА, ПОТЪВА В СВОЙТЕ ГРЕХОВЕ ДАВАЙКИ СВОЙТЕ ПЛОДОВЕ. О, НЕБЕСА! О, БОГОВЕ ! 15 октомври 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Анита Х. Трифонова

    В ТЪРСЕНЕ

    Кипи във мен, бушува кръвта ми и душата и любовта голяма, красива, чиста, свята. Тя носи просветление, търси път нов, обичам те до болка, обичам те, любов! sekirata Obicham te, liubov! 13 октомври 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. Звездице моя, ти, която светиш на небето, излекувай ми сърцето. Дай ми вяра във доброто. Дай ми вяра във човека. Дай ми сила и надежда. Дай ми.... Нека топлина ти да ме обгърне. Нека да ме стопли тя. Нека в истина да се превърне. Време зло, пагубно настана, във гърдите тежка рана кърви, мори българския род. Чудя се... Какъв е тоз народ?! Къде е истината? Къде са ни правата? Всичко допира до парата. Магия или карма зла, поглъщат моята България? 01 октомври 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова Предсказанията на Баба Ванга винаги се сбъдват. ! В пророчествата си обяви пълен финансов колапс на 4 зодии. Баба Ванга, сляпа българска пророчица, предупреди за грозотата и мизерията, с която ще се срещнат четири знака в хороскопа пазени от нея в тайна.
  6. КАКТО И СТИХОТВОРЕНИЕТО "АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ" НА ИВАН ВАЗОВ!!! 2012г. гр.София Ботев, моля те стани, със мен секира развърти, сечи глави, пръстенца, дупедавци... Ще ги изтрием от Земята, знам си! Не могат да приемат, че те обожавам, че с твойто верую лягам, ставам, че искрена съм, истинска и честна, борбата с тази паплач хич не ми е лесна! Заклевам те, стани, от сън се събуди, на мене помогни, духът си в мен всели..... ....със мен сечи! Има....ще го има това..... и у Вас, да знаете. Вие, творческа интелигенция, в ада ще горите ,на Ботев посегнахте,гадове! ДА НЕ МИСЛИТЕ,ЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ КОИ ПОСЕГНАХА .... Убихте не само Петя Дубарова...всичко кадърно, да се ширите, вие, - некадърниците. БОТЕВ, СЪБУДИ СЕ, ОТМЪСТИ НЕ САМО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ И МЕН, А ЗАРАДИ БЪЛГАРИЯ! Нямала съм приятели?! 1. mitkaloto - Поздравления за постинга! 20.08.2012 16:51 Поздравления за постинга! цитирай Изтрий 2. sekirata - . pevetsa - Пиши Ани, пиши. . . 28. 06 ... 22.08.2012 03:52 sekirata - Сгреших че се върнах тук! Корупция и ...некадърност, Боже,каква простотия и некадърност се лее... и не само в блог беге! pevetsa - Пиши Ани, пиши ... 28.06 06:50 за всичко туй което те терзае за болката и радостта за птиците в небето за момичето, момчето открили в себе си любовни трепети ... Та тъй: Пиши Ани, пиши, а вълците нека си вият ... цитирай Изтрий 2. mrgreen - всеки има... 28.06 07:15 ...право на свой собствен избор. И точно отговаря за изборите си, защото след всеки избор има последствия. Това му е хубавото на живота. Живей за да избираш! Живота е избор. И обратното е в сила. Успех! цитирай Изтрий 3. mitkaloto - Пиши!Тя завистта няма граници! 28.06 07:21 Пиши!Тя завистта няма граници! цитирай Изтрий 4. mariniki - последният клип... 28.06 07:46 много ме трогна... и чудесно са направени всички... поздравявам ви... цитирай Изтрий 5. vostroto - Аз пък ти казвам - ПИШИ, и не обръщай ... 28.06 10:31 Аз пък ти казвам - ПИШИ , и не обръщай внимание. На който не му отърва, има право да не влиза. Поздрави! цитирай Изтрий 6. brym4ence87 - Пиши! 😉 28.06 11:11 Ако това е стихията ти и ти помага - Недей ме пипа, не мърси ме, да дишам моля остави ме... Трябва да се излезе от ада на ежедневните простотии. Пиши и създавай своя си свят без идиокретени! Поздрави 😉 цитирай Изтрий 7. gocho52 - Всеки си избира сам Пътя... 28.06 13:39 . цитирай Изтрий 8. bven - Твое право е...да пишеш! 28.06 19:40 Поздрави! Всеки изразява свое (или чуждо) мнение. Стига да е смел да го каже на висок глас! цитирай Изтрий 9. sestra - И аз ти казвам, имаш право да пишеш, 29.06 11:40 това си е твето пространство да се изразиш както ти е по сърце, Анита! Поздрав цитирай Изтрий 10. sekirata - 3. kostadin - Сайта ти не пуска гл... 30.06 00:18 3. kostadin - Сайта ти не пуска гласове за тебе! 29.06 20:15 Сайта ти не пуска гласове за тебе! цитирай Изтрий 4. sekirata - И какво да направя ?! 00:15 Манипулация и цензура, то е повече от ясно .Има само един вариант да им направя кефа и да се махна от тук!Да видим дали ще станат те Христо Ботев! Това е чиста проба завист и злоба. цитирай Редактирай | Изтрий 3. sekirata - Аман 22.08.2012 04:30 Re: Направи си нов блог.....Направи си нов блог, игнорирай простаците и... си накриви капата. Така като беснееш им наливаш енергия,те пиятот твоята ярост и усилват. Като мъж ти казвам - ОТЕБИ ГИ!!! ЖИВА И ЗДРАВА - ЛЕКИ И БЕЗГРИЖНИ ДНИ!!! СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СЕ ВЪРНАХ-КОРУПЦИЯ ,ПРОСТОТИЯ ,РАЗВРАТ И НЕКАДЪРНОСТ ТОВА Е ...И ТУК НАЙ МНОГО ЛИЧИ! А Ведрин Е ИЗЧЕРПАН ВЕЧЕ, есен и Стефан също,както и още няколко некадърни, но злбони и завистливи същества. ПИШАТ блюдкаво...НАИСТИНА Е СКУЧНО БЕЗ МЕН ТУК ПАК ЩЕ ГО УСЕТЯТ ,НО ВЕЧЕ ..... Изпратено: 04:21 От: sekirata Изтрий pak 6te dodat pak Изпратено: 20.08 16:01 От: sekirata Изтрий Направи си нов блог, игнорирай простаците и... си накриви капата. Така като беснееш им наливаш енергия,те пиятот твоята ярост и усилват. Като мъж ти казвам - ОТЕБИ ГИ!!! ЖИВА И ЗДРАВА - ЛЕКИ И БЕЗГРИЖНИ ДНИ!!! sekirata - Сгреших че се върнах тук! Корупция и ...некадърност, Боже,каква простотия и некадърност се лее... и не само в блог беге! НА АНОНИМНИ КОМЕНТАРИ НЕ ОДОБРЯВАМ И НЕ ПРИЕМАМ! Наистина интернета ще спре един ден само заради тях-анонимните и фалшивите профили. цитирай Редактирай | Изтрий 4. sekirata - Нали заради тези високи сметки с... 28.02.2013 08:39 Нали заради тези високи сметки става всичко и заради тези монополи. Напрежението няма да спадне докато не ги премахнат и изгонят чуждите,а и нашите от техническите отдели на ЧЕЗ и другите да спрат дистанционно ли как на тези нови електромери да командват и движат стойностите,да покачват сметките. Самата ти пишеш,че без да идват във входа на блока ви след време пак са ти написани високи стойности,сметки! Ясно е че от разстояние управляват електромерите ни,което си е кражба! ... то излезна ,че и от разстояние управляват сметките ни на ток ! Дали само на тока?! КЕФЧЕ ЗА ЛЕВЧЕ! 30 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  7. Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказките са едно, а действията съвсем друго. Де да можешеда си наложи някои неща. Виждаше какво става около нея -свестните и чувствителни хора страдаха. Живееха добре само дебилите и темерутите. Имаше и такива човешки същества. Самата тя си задаваше въпроса как са се родили с облик на човек. Но все тая, коя е тя да променя света, хората. Беше безсилна. Оставаше и единствено да натоварва болното си сърчице, което едва издържаше вече. Лекарите се видяха в чудо. Постоянно я съветваха, че ако сама не си помогне никой не може да и помогне. Позната песен , тя и други подобни, но това е на приказки. В действителност нещата стояха по сложно. Най голямата болка е да знаеш какво трябва да правиш, за да не грешиш и да не злоупотребяваш със здравето си, със себе си, а на практика да не можеш да го сториш. Да си, като вързан, спънат, омагьосан. Това изхабява, побърква човека. А тя беше човек и то с главно Ч. Кому беше нужно това, след като вредеше предимно на себе си? Топеше се в противоречия и безисходица. Искаше да си помогне, знаеше как, но не можеше. Всичко се обръщаше на 360 градуса , като че ли някаква сила разполагаше с нея - вътре в душата, в сърчицето и , което плачеше ден, и нощ. Беше обичана, но не от тези, които искаше. Желана беше, но не от този, за който жадуваше. Всяко нещо, до което се докоснеше претърпяваше неуспех с лоши последствия за нея. Шегуваха се с нея и и казваха, че е орочасана, че има магия и ред такива бабини диветини. Тя не вярваше. Беше напълно убедена, че всичко е предначертано там някъде горе, а тук долу на Земята хората просто изпълняваха. Определено това не и се харесваше особено , а и когато хора със зли очи и въздействаха само с един поглед. Страхуваше се , не, но се дразнеше от неизвестното. Лесно се паникьосваше и самата тя не знаеше защо, след като не я интересуваше собственото и здраве дори. Имаше усещането, че някаква сила и дърпа конците,на нея- човека. Не беше лесна жена. Имаше характер и то какъв. Притежаваше страхотен инат. Но не можеше да управлява съдбата си и това я побъркваше. Не го разбираше. Ето и сега , какво ли не неправи, за да дойде тук, толкова далече от дома си, а изглежда, че просто нямало смисъл. Нещата не потръгваха и това е то. Здравето и се влошаваше още повече. Явно проблемът не е само личен. Има обществени фактори, които и пречеха, давеха, както тези сълзи , които не спираха. А беше силна, много силна, но за всяко нещо си и маше един краен предел и пътят е просто неизбежен, ако ще човек да е с биволско сърце. И все пак не можеше да си обясни как някои я караха така, ей така, без да си го слагат на сърцето. Завиждаше им тайно, но в същото време ги съжаляваше. Та те бяха , като роботи. Никакви духовни ценности, чувства, никакви емоции. И все пак живееха много по добре от такива , като нея, по дълго. -Мина, хайде да тръгваме. Стига си мислила за неща, които не можеш да промениш. -Ти откъде знаеш какво мисля? -Знам аз. Нали те гледам какви крокодилски сълзи рониш. Ами така де. Щади сърцето си. Без него закъде си? -Не ме поучавай, ами ми дай пари. Виждаш, че в тъпия живот нищо не става без пари. Дори до една обществена тоалетна да идеш пак ти искат пари и то както е тръгнало до петолевка за вход ще стигне. -Абе човек, ти не разбра ли, че света не можеш да оправиш? Самата ти казваш, че всичко е предначертано, къде си тръгнала тогава? Мина времето , когато се грижеше за другите, сега обърни внимание на себе си. -Хайде, стига нравопоучения. Да тръгваме пък каквото стане. Мина се качи в колата и потеглиха към града. Големият град, който беше целия в прахоляк и мизерия. Кучетата се разхождаха, като господари навсякъде и разнасяха отпадъците от контейнерите по уличното платно. Тревата беше стигнала до колене. Змии и гущери се бяха развъдили, но кой го интересуваше това? Водата, тази питейна вода, която всеки изминат ден ставаше по скъпа и по мръсна. Всички знаеха, но пиеха и.......се тровеха, разболяваха. Когато ядеш и пиеш боклуци, как да си здрав? Режим на тока, режим на водата, режим и на сърцата оставаше да наложат. Натам отиваха нещата. Режим и такси. Едно апаратче на гърдите на всеки човек остана да поставят и да отмерва колко въздух диша. Каква ли щеше да е цената на въздуха? Когато пристигнаха в учреждението, нещата не потръгнаха от самото начало. Мина не издържа и остави Зарко сам да се оправя.Излезна от сградата и се скри в колата.Беше разбрала за кой ли път ,че със 100 умника можеш да се разбереш , но с един глупак не. Но нямаше избор.Обикновено тези, които не ставаха за нищо, заемаха ръководни постове и от тях зависеха такива , като нея. Пусна радиото в колата си и се стъписа, когато в новините чу съобщение за сина си. Той се беше издигнал в очите на слепите, така тя казваше. Откакто стана голям човек , почти не се сещаше за нея, не желаеше да говори по телефона с нея, все бързал, все имал работа. Сега разбра, че се е завърнал от чужбина и се надяваше да го види. Командировките му нямаха край. -Мина, нищо не става, хората явно искат пари.Влез и кажи чия майка си. -Забрави, Зарко! Тази корупция давеше България.Страната беше станала известна в цял свят с това и с търпеливият си и страхлив народ. Поне този ,който остана -пенсионерите, болните и малко деца. Повечето деца заминаваха с родителите си в чужбина. Държавата се сриваше без младо поколение. Кому беше нужно това? На шепа хора, които искаха само те да останат и да разполагат с природните дадености на България, със самата България. Тази страна само за тях ли беше, само на тях ли е майка? Така си мислеше Мина и продължаваше да тормози бедното си изстрадало сърце. Реши да се отбие в апартамента на сина си. Дано да е там, дано наистина да се е върнал.Телефон не и вдигаше, от което години наред я болеше. Подслушвали му телефоните. В това Мина не вярваше. Остави Зарко на първата пряка. Той си имаше и личен живот. Обичаше я , но по особен начин и тя го разбираше. Беше му дала пълна свобода, не се страхуваше от изневери. Виж, по този въпрос с мъжете беше непокист, но за всичко друго не. На вратата я посрещна една красива, млада жена. Не я познаваше. Синът и я държеше настрана от личния си живот. Някъде я беше виждала по вестниците, но не поиска да се напряга, за да си спомни къде точно. -Станислав търсите , нали? Но го няма. Тази жена я познаваше, най вероятно от снимки. -Тук ли е синът ми, прибра ли се от чужбина? Не мога да се свържа с него по телефона. -Госпожо, това са ваши въпроси между майка и син, аз нямам думата, съгласете се? -Не може да нямате думата, след като е видно, че живеете с него. Малко или много му въздействате, въпросът е как? Жената извади телефона си и и за учудване на Мина, след като набра някакъв номер започна да говори със сина и. Това беше прекалено много за крехката душа на Мина. Изгледа тъжно жената и с едно сбогом се отправи към изхода на кооперацията. -Госпожо, синът ви каза да го изчакате . След два часа ще е тук. -Не, благодаря! Мина не плачеше , но сърцето и се ръзкъсваше от болка. Пак тази позната болка. Трябваше да се опрерира или имунизира.Трябваше да има някаква ваксина поне . Помисли си, че изперква и се стегна. Подкара колата обратно към селото, в което живееше и реши, че повече никога нямаше да стъпи в големия град. Забрави за Зарко, но се бяха разбрали сам да се прибере, след като си свърши личните работи в града. Селото и беше на няколко километра до границата. Просто се отдаде на емоциите си и не спря, а продължи към граничния пункт. Не мислеше какво върши, някаква сила я управляваше и не можеше да се спре. Зад себе си оставаше всичко, дори спомените. Не искаше да си спомня за нищо и за никой. Имаше един единствен син -имаше. Беше особена, много различна и понякога самата тя не се разбираше. Но това безхаберие на сина и относно нея, и здравето и не можеше да го преживее. Пристигна във първото населено място и реши да остане там. Захвърли телефоните си и...дотам. Започваше всичко отначало. Съвсем отначало, въпреки годините си, въпреки разклатеното си здраве. Селцето беше малко, тихо и спокойно. Не и трябваше голям, шумен град. Познаваше се и знаеше, че няма вече връщане назад. Никога. Поне в този живот. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите.Това , което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дирибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезна и без страх ми показа -кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу,че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи.Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретат по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават -жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпрууга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми мамка му, пропсувах! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора.Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно.Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се самоотглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазнотии разни поляти и дръжките на бравата ми омазнени, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел.табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел.крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутряги от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с поддучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми.Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се пререгестрира - там при жена си и децата си в другият вход . Полицията.Олееееееее...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност..... се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свестно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свестно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго.Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една спаначена супа , подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах подръка активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел.техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, нагонни, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността -изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ожилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мммм...И я дошла, я не.Тука на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам,че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма оттърване поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци!На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела пре мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми -има живот горе, има го . Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата И... заспах. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. Анита Х. Трифонова

    ДО БОЛКА СИ МИ ЯСЕН

    До болка си ми ясен, как с думички играеш, как тъй и не можа мен да опознаеш! До болка си ми ясен, колко заблуден си в илюзии живееш, че вечният ерген си! 19 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. Болка - авторoво поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  11. Болка шета у дома - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  12. В косите ми се ровиш, за обич ми се молиш, прегръщаш ме и галиш, в мене страсти палиш. Катo вино ме опиваш, желания не скриваш, потъваш в мен до болка, аз съм твойта болка. Морета, океани с теб ще прекосим, от любов пияни ще се преродим, аз във птица бяла, ти в славей чудесен, с теб бих покорила, простора небесен. 24 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  13. Болка е да се родиш, болка е и да търпиш туй сърце ти що не трай! Не искам ад, а искам рай! С живот си всеки разполага, устройва го как му приляга, всяка намеса чужда, гнила, всяка душа отрова пила, потъва в своите грехове и дава своите плодове! Спасете ни, о , Богове! 18 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. Изгубена в нощта . Къде си, мила моя ? Показах ли ти пътя ? Вземи живота моя. Късно май е – знам. Но обич ще ти дам. Във този свят студен защо забрави мен ? Погубваш се. Защо живееш във мечти ? Не бориш се. Защо ? Не всичко е мечти. Сама, самотна, бяла, света не опознала, във този свят студен, защо забрави мен ? 13 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. 9 МАЙ ДЕН НА ЕВРОПА БЪЛГАРИЯ ОТ БОЛКА ВИЕ Закъде сме тръгнали с тоз гол гъз в Европейският съюз?! Ще ни сдъвчат като джам сакъз. Американец ни показва среден пръст... Тръгнал Ганьо на море и дисагите си взе без култура,но с таквоз чушле, дето чужденец от него мре. И кака Янка боздуганка с консерви и компоти, редува леща ,боб , картофи. За циганчета голи ,боси България пари си проси. За българчетата добри, никой не дава пет пари. И момичетата наши вън продават се добре, а тук майките горките плачат и кълнат во все. И как не! Посегнаха и на децата! Не стига пустата заплата! По чуждите земи умират български войници, а тук момичетата наши са силиконови царици. И ние тук ядем не хляб,а трици. България от болка вие! Кой ни прокле или виновни сме си ние? За бази си продаваме земята. Крадем ,убиваме от глад и болести умираме. Родино моя! Ти разграбена си вече. От тебе Българинът се отрече, избяга във чужбина надалече. Боли ме! Нямам думи вече! 18 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  16. Анита Х. Трифонова

    БОЛКА

    Ураган бушува в мен, ти със мен си тъй студен и вълни реват, заливат моята душа, измиват спомени и чувства, мисли и се раждат сълзи бистри. В тях аз искам да удавя болката си и страха, и дано така узная в кой вината е, чий е греха. 7 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  17. България от болка вие Закъде сме тръгнали с тоз гол ..з в Европейският съюз?! Ще ни сдъвчат като джам сакъз. Американец ни показва среден пръст... Тръгнал Ганьо на море и дисагите си взе без култура,но с таквоз чушле, дето чужденец от него мре. И кака Янка боздуганка с консерви и компоти, редува леща ,боб , картофи. За циганчета голи ,боси България пари си проси. За българчетата добри, никой не дава пет пари. И момичетата наши вън продават се добре, а тук майките горките плачат и кълнат во все. И как не! Посегнаха и на децата! Не стига пустата заплата! По чуждите земи умират български войници, а тук момичетата наши са силиконови царици. И ние тук ядем не хляб,а трици. България от болка вие! Кой ни прокле или виновни сме си ние? За бази си продаваме земята. Крадем ,убиваме от глад и болести умираме. Родино моя! Ти разграбена си вече. От тебе Българинът се отрече, избяга във чужбина надалече. Боли ме! Нямам думи вече! 23 май 2019 .,Плевен Анита Христова Трифонова
  18. В косите ми се ровиш, за обич ми се молиш, прегръщаш ме и галиш, в мене страсти палиш. Катo вино ме опиваш, желания не скриваш, потъваш в мен до болка, аз съм твойта болка. Морета, океани с теб ще прекосим, от любов пияни ще се преродим, аз във птица бяла, ти в славей чудесен, с теб бих покорила, простора небесен. 21 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  19. Едно дете в домът разплаках - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  20. Мила моя мамо, много те обичам, но не мога по теб повече да тичам. Вече съм голяма и грешка голяма дори да направя себе си давя. Обичам живота, но късно разбрах, че всичко пари е, едва не умрях сред стадо от вълци във овчи кожи. Разбрах че всичко, всичко може щом имаш пари, гръб и власт или гинеш щом не си в час. Злото ме спря, глас онемя, обрана,измамена с душа окрадена не загубих вяра в човека, в доброто, не се отказвам да се боря със злото. Обичам те, мамо, но ще продължа, живота е мой дори да греша. Моли се за мене сега в този час, моли се за мене, за бати, за нас. Недей да униваш, недей се плаши, недей се опитва да променяш съдби. За щастието всеки сам си воюва, дори да си нямам късмет пак си струва себе си, моето да отстоявам, дори с риск живота мой да спасявам. Злобата, омразата не мога да спра, клюките, интригите, нито завистта. Отминавам с безразличие всичко това, постарай се и ти, живей в друг свят сега. Спри с тез тревоги, кошмари,сълзи и бъди силна, такваз остани. Всичко по нас дет се сипе сега, ще се обърне в обратна посока. 18 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  21. Моят любим певец - Ozzy Osbourne - Джон Майкъл Озбърн, познат в музикалните среди като Ози Озбърн, е британски рок музикант, роден на 3 декември 1948 година в Астън, Бирмингам. Болка боли ме, никой не теши ме - А.Х.Т.sekirata cekupama
  22. O''МОН ДЬО: Александра след Иван - болка... и след болката... пак болка - Събуди се (24.02.2019)
  23. Бедни и богати Тони Дачева Болка шета у дома стихове авторово -А.Х.Т.sekirata cekupama
  24. Анита Х. Трифонова

    НАПРАВИ РАДОСТ

    А КОИТО ИСКАТ И МОГАТ ПРАВЯТ БОЛКА,ТЪГА И ЛОШОТИЯ! Направи радост от късче лед и самота , полей с благост моята душа , подари цвете на човек в беда , усмихни се на дявола и на врага . Направи слънце в твоя ден студен , намери зрънце в плява и ден хубав , красив сътвори , сърце си за любов отвори , с очи се смей , с душа пей , търси добро , с усмивка живей , пък нека духат ветрища , хали , нека дяволът да гори , да пали , високо извиси се , като птица красива ! Бъди , остани на Господ Бог мила ! 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  25. Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам - въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкрещя и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете циганчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите. Това, което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дерибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезе навън и без страх ми показа - кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу, че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи. Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретата по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават - жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпруга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми мамка му, започнах да псувам! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора. Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно. Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се само отглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазно и по дръжките на бравата ми мазнини, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел. табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел. крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутри от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с подучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми. Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се регестрира там при жена си и децата си в другия вход . Полицията. Оле...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност...се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свястно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свястно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго. Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една супа да речем от спанак , подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах под ръка активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел. техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, извратени, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността - изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ужилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мм...И я дошла, я не. Тук на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам, че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма накъде поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци! На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела при мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми - има живот горе, има го. Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата и...заспах. 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
×
×
  • Добави ново...