Според историческите източници Япония е прародината на всички разновидности на ръкопашния бой "кемпо". Но преди около сто години в самата държава съществуват единствено слухове за тайнствената самоотбрана без оръжие. Съвременното японско изкуство "кемпо" произхожда от Окинава - най-големият остров от архипелага Рюкю и морски кръстопът на древните търговски пътища. Населението на Окинава има общи етнически корени с японците. То говори собствен език и защитава ревностно своята независимост.

През 1372 г. кралят на Рюкю се признава за васал на Китай. Империята изпраща военен посланник в Окинава, а китайска колония се заселва в покрайнините на град Наха. По-късно нейни членове се прехвърлят и в градовете Сюри и Томари. Въпреки че китайската общност живее изолирано, подобно на останалите държави от Югоизточна Азия, именно от нея се прокрадват първите сведения за "кемпо" - тайнственото изкуство на ръкопашния бой.

През 1429 г. крал Сьо Ха Си окончателно обединява феодалните владения в Окинава. В желанието си да пресече всякакви опити за бунтове и да укрепи властта си, Ха Си забранява на всички освен на кралските войни и на придворните си да носят оръжие. Бойците на Окинава остават напълно беззащитни пред произволите на войниците и разбойническите шайки, които бродят из гористите планини на острова. Мерките на Ха Си принуждават селяните да противопоставят силата на волята и твърдостта на духа си срещу оръжието, а срещу стоманената броня - добре тренираните си мускули. Традициите на "кемпо" - единственото средство на народа за борба с узурпаторите, се предават от поколение на поколение в Окинава.

Пълната статия

Според историческите източници Япония е прародината на всички разновидности на ръкопашния бой "кемпо". Но преди около сто години в самата държава съществуват единствено слухове за тайнствената самоотбрана без оръжие.

Авторът на статията е:

1.Незапознат с историята на Япония.

2.Абсолютно незапознат с Историята на Бойните изкуства.

Думата "кемпо" е японско произношение на 2 китайски!!! йароглифа произнасяни "Цюан Фа". Първите преводи на английски език са "юмручен път", "закон на юмрука"(и други подобни романтични простотии). Напоследък се тълкува като "бойни принципи". Толкова за етимологията на думата.

От историческа гледна точка: Бойните изкуства в Япония са свързани преди всичко с оръжия, като най-известното от тях е саморайския меч. Като следствие от това, всички техники за ръкопашен бой са били съпътстващи - невъоръжен човек има много по-малко шансове от въоръжен(противно на тъпите х'американски филми). Още повече, че самураите са били облечени с брони на бойното поле и директни удари с ръце, са били немислими.

Голяма част от бойните техники, стилове, който са извести сега имат корени в Китай.

Що се отнася до невъоръжени двубои, В Европа такива са съществували далеч преди тези в Япония. Това е бил така наречения "панкратион" при древните гърци.