Дали е така?

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи.Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги докосна, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за някогашни пререкания.

Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто.

Ти също имаш много скъпи хора.

Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да разпратиш това послание на други, а си кажеш: „Някой ден....", най-вероятно никога няма да го направиш.

Тази Тантра идва от Северна Индия.

Независимо от това дали си суеверен или не, отдели няколко минути, за да я прочетеш. Ще го направиш, нали?

Тя съдържа няколко послания, които са важни за душата.

Това е гербова тантра, която носи щастие. Гербът е разпратен и е обиколил света най-малко десет пъти. Не запазвай посланието за себе си.

Гербовата Тантра трябва да се разпрати през следващите 96 часа.

Изпрати няколко копия и обърни внимание на това, което ще научиш през следващите дни.

Ако изпратиш това послание на един човек, животът ти ще стане по-хубав.

Ако го изпратиш на не повече от четирима, животът ти ще се подобри значително.

Ако го изпратиш на не повече от деветима, животът ще стане по-хубав и ще разбереш целите си.

Ако го изпратиш на не повече от четиринадесет души, ще получиш най -малко пет изненади през следващите седмици.

Ако го изпратиш на петнадесет или повече човека , животът ти ще се подобри драстично и всичко, за което си мечтаеш, ще започне да придобива форма.

Ето още една истина:

Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.

Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот, за да го забравиш.

Изпрати тези думи на хората, които не искаш да забравяш и не забравяй този, който ти го е изпратил.

Изпрати му кратък отговор, за да знае, че не си го забравил.

Ако не го изпратиш на никого, то значи толкова си бързал, че си забравил приятелите си.

Отдели само минута, или това, което правиш сега е по-важно.....?

Редактирано 6 декември 200817 г. от infinity1305 (преглед на промените)