Здравейте,

прочетох една интересна тема всъщност тази тук и снощи обсъждах доста неща отностно Бог! За мен вярата в Бог не е религия, но щом хората слагат рамки, нека рамкираме и понятието Евангелие! Мен лично ме касае Бог, а не разните исторически събития които винаги могат да бъдат приети или отхвърлени! Едни приемат Христос други го отхвърлят! Всъщност целия живот се състои в това: приемаш или отхвърляш, Да или НЕ! Всеки ден имаш някакви предложения независимо дали са за нова работа, по-висока заплата, предложение за женитба -все такива естествени неща и човек или казва ДА на тях или казва НЕ и ги отхвърля! Аз съм приела за себе си неща които може би, други хора не могат да приемат, просто защото са непонятни за тях и защото зле разбиратБог, всъщност тези които мислят, че знаят нещо за Бог са в голяма заблуда и тези които твърдят, че няма Бог са в същата заблуда!!! Е, къде е истината тогава! Ами в чистосърдечието, любовта, мира!!! Няма ли ги тези неща никое твърдение не е правилно!!! Всяка друга мотивация, за да твърдиш това или онова се основава на чувства и е временно явление!

Малко информационно осведомение по въпроса с Евангелието- и неговото значение според православието, в което цяла българия казва, че вярва! Само, че вярата е дела а не само думи и етикети които някой българи си лепват...

Знаейки, че със спорове не се раждат никакви истини, а се заформя още по-голям спор и скандал-ще поясня, че целта на темата ми е размисли към които искам да доведа четящите я! Нямам цел да пропагандирам нещо си, просто ще изясним или може би затъмним още повече понятията! Защото реално всеки човек разбира нещата по свои си начин! Да ви кажа, честно не сме се научили да приемаме другите хора от там идва и проблема-не, не тук не говоря за сексуална ориеантация-говоря за начин на мислене, всеки има различно такова и никой не е склонен да приеме мнението на другия с цел да помисли, този да не би да е прав в това което казва!? Хубава е да се мисли, това определя и действията ни дори и емоциите ни!!! Обичам да мисля и разговаря, но не обичам да споря особенно, ако съм убедена в нещо напълно! Тогава аз не споря, а казвам как разбирам нещата! И естествено, ако имам интелигентен и разбран събеседник разговора тръгва в правилна посока, а не аз да го убеждавам в какво да вярва а той в какво да не вярвам! В самия диалог се стига до мислене, обсъждане на нещата и приемане кой каквото поиска от това което аз съм казала или другия е споделил! Трудно се намират такива събеседници, просто защото всеки иска да докаже, покаже в разни форуми и не само колко е прав той и колко другия греши в начина на мислене! Кому е нужно това? както на кой е нужно да има войни?! Аз съм против тези неща, нима греша че искам мир?! И нима не е хубаво да се живее в мир! А нима живота не е любов?! Нима не съществува доброто и злото?! И нима спора ще ни доближи един до друг!? Нима отхвърляйки всичко и всички ще се чувстваме щастливи?! Може би, ако сме гениалните егоисти! Егоизмът не е лош стига да не излиза извън всякакви рамки на нормалното, защото Нищо което е прекалено не е полезно!!!

А сега конкретно по темата, не че това до тук не беше по темата, а бе малък увод към това, което ще публикувам и споделя:

Произход на названието "Евангелие"

Евангелие

от енциклопедия Двери

Евангелие (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, Иисус Христос сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на Бога, за неговото възкресение, за Божието опрощение за греховете на света.

Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния канон, които са центъра на Новия Завет и на цялата Библия. Те описват раждането, живота, разпятието и възкресението на Иисус Христос, а също така неговото учение, разкрито в притчи и проповеди.

Освен каноничните Евангелия - Евангелие от Матей, Евангелие от Марк, Евангелие от Лука и Евангелие от Йоан, съществуват и други, но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. Папий Йераполски, Татиан, Антимаркионов пролог, Мураториев канон, св. Ириней Лионски).

Произход на названието "Евангелие"

В античната си употреба терминът "Евангелие" означава провъзгласяването на някаква радостна вест (напр. съобщение за победа), тържеството в чест на тази новина или наградата, която получавал вестителят на радостта. Аналогичен смисъл има думата "бесорб" в Стария Завет (Ис 52:7; 61:1), където придобива сотирологичен оттенък. В устата на Иисус и при първоапостолите думата "Евангелие" не се отнася за книга, а за проповедта на спасяващия Бог и за съдържанието на тази проповед (Мт 11:5; Лк 4:18; Деян 5:42; Рим 1:1).

Не е известно кога писменото запазване на Благовестието за идването на Христос е получило названието "Евангелие"; във всеки случай ако през първата половина на ІІ в. Папий и мъченик Юстин Философ още не употребяват това име (според Уескът и Дж.Лайтфут първото название на Еванелието е било "Логии"), към края на същото столетие то става общоприето. Благата вест на Христос се предавала от апостолите и затова в записаната си форма започнала да се нарича "евангелие от (гръц. kata - според, по) Матей", "от Марк", "от Лука" и "от Йоан". С това се подчертава, че първоизточник на Евангелието е Спасителят, за думите и делата, на Когото Църквата свидетелства чрез устата на евангелистите.

Източник: http://bg.orthodoxwiki.org/Евангелие

"...всъщност тези които мислят, че знаят нещо за Бог са в голяма заблуда и тези които твърдят, че няма Бог са в същата заблуда..."

Не-е, съвсем...

Здравейте,

прочетох една интересна тема всъщност тази тук и снощи обсъждах доста неща отностно Бог! За мен вярата в Бог не е религия, но щом хората слагат рамки, нека рамкираме и понятието Евангелие! Мен лично ме касае Бог, а не разните исторически събития които винаги могат да бъдат приети или отхвърлени! Едни приемат Христос други го отхвърлят! Всъщност целия живот се състои в това: приемаш или отхвърляш, Да или НЕ! Всеки ден имаш някакви предложения независимо дали са за нова работа, по-висока заплата, предложение за женитба -все такива естествени неща и човек или казва ДА на тях или казва НЕ и ги отхвърля! Аз съм приела за себе си неща които може би, други хора не могат да приемат, просто защото са непонятни за тях и защото зле разбиратБог, всъщност тези които мислят, че знаят нещо за Бог са в голяма заблуда и тези които твърдят, че няма Бог са в същата заблуда!!! Е, къде е истината тогава! Ами в чистосърдечието, любовта, мира!!! Няма ли ги тези неща никое твърдение не е правилно!!! Всяка друга мотивация, за да твърдиш това или онова се основава на чувства и е временно явление!

Малко информационно осведомение по въпроса с Евангелието- и неговото значение според православието, в което цяла българия казва, че вярва! Само, че вярата е дела а не само думи и етикети които някой българи си лепват...

Знаейки, че със спорове не се раждат никакви истини, а се заформя още по-голям спор и скандал-ще поясня, че целта на темата ми е размисли към които искам да доведа четящите я! Нямам цел да пропагандирам нещо си, просто ще изясним или може би затъмним още повече понятията! Защото реално всеки човек разбира нещата по свои си начин! Да ви кажа, честно не сме се научили да приемаме другите хора от там идва и проблема-не, не тук не говоря за сексуална ориеантация-говоря за начин на мислене, всеки има различно такова и никой не е склонен да приеме мнението на другия с цел да помисли, този да не би да е прав в това което казва!? Хубава е да се мисли, това определя и действията ни дори и емоциите ни!!! Обичам да мисля и разговаря, но не обичам да споря особенно, ако съм убедена в нещо напълно! Тогава аз не споря, а казвам как разбирам нещата! И естествено, ако имам интелигентен и разбран събеседник разговора тръгва в правилна посока, а не аз да го убеждавам в какво да вярва а той в какво да не вярвам! В самия диалог се стига до мислене, обсъждане на нещата и приемане кой каквото поиска от това което аз съм казала или другия е споделил! Трудно се намират такива събеседници, просто защото всеки иска да докаже, покаже в разни форуми и не само колко е прав той и колко другия греши в начина на мислене! Кому е нужно това? както на кой е нужно да има войни?! Аз съм против тези неща, нима греша че искам мир?! И нима не е хубаво да се живее в мир! А нима живота не е любов?! Нима не съществува доброто и злото?! И нима спора ще ни доближи един до друг!? Нима отхвърляйки всичко и всички ще се чувстваме щастливи?! Може би, ако сме гениалните егоисти! Егоизмът не е лош стига да не излиза извън всякакви рамки на нормалното, защото Нищо което е прекалено не е полезно!!!

А сега конкретно по темата, не че това до тук не беше по темата, а бе малък увод към това, което ще публикувам и споделя:

Произход на названието "Евангелие"

Евангелие

от енциклопедия Двери

Евангелие (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, Иисус Христос сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на Бога, за неговото възкресение, за Божието опрощение за греховете на света.

Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния канон, които са центъра на Новия Завет и на цялата Библия. Те описват раждането, живота, разпятието и възкресението на Иисус Христос, а също така неговото учение, разкрито в притчи и проповеди.

Освен каноничните Евангелия - Евангелие от Матей, Евангелие от Марк, Евангелие от Лука и Евангелие от Йоан, съществуват и други, но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. Папий Йераполски, Татиан, Антимаркионов пролог, Мураториев канон, св. Ириней Лионски).

Произход на названието "Евангелие"

В античната си употреба терминът "Евангелие" означава провъзгласяването на някаква радостна вест (напр. съобщение за победа), тържеството в чест на тази новина или наградата, която получавал вестителят на радостта. Аналогичен смисъл има думата "бесорб" в Стария Завет (Ис 52:7; 61:1), където придобива сотирологичен оттенък. В устата на Иисус и при първоапостолите думата "Евангелие" не се отнася за книга, а за проповедта на спасяващия Бог и за съдържанието на тази проповед (Мт 11:5; Лк 4:18; Деян 5:42; Рим 1:1).

Не е известно кога писменото запазване на Благовестието за идването на Христос е получило названието "Евангелие"; във всеки случай ако през първата половина на ІІ в. Папий и мъченик Юстин Философ още не употребяват това име (според Уескът и Дж.Лайтфут първото название на Еванелието е било "Логии"), към края на същото столетие то става общоприето. Благата вест на Христос се предавала от апостолите и затова в записаната си форма започнала да се нарича "евангелие от (гръц. kata - според, по) Матей", "от Марк", "от Лука" и "от Йоан". С това се подчертава, че първоизточник на Евангелието е Спасителят, за думите и делата, на Когото Църквата свидетелства чрез устата на евангелистите.

Източник: http://bg.orthodoxwiki.org/Евангелие

"...всъщност тези които мислят, че знаят нещо за Бог са в голяма заблуда и тези които твърдят, че няма Бог са в същата заблуда..."

Не-е, съвсем...

Кое не е съвсем?