Ако ви се чете

Човеци

Искам да срещна човек без око,

драпащ и зъзнеш в тъмата.

Искам да срещна човек без ръка,

молещ и търсещ пощада.

Искам с човек без достойнство и власт

сутрин да пия кафето,

нека с човек без наглост и свян

привечер да чуя звънчето.

Искам с човек съшит и без глас

аз да споделям дъгата.

Ако човек без наметка и ризница аз

срещна един път в тъмата,

с него ще искам в този скъп час

да чуя ромоленето на листата.

Може човек без стъпало и трон

да изкачи дори небесата,

може човек без ни най-малък наклон

да се търкулне и падне в мъглата.

Ако е този човек без капчица гордост и лик,

ако той без молба надава гръмовен вик,

то искам да бъда със него сега,

когато ще дойде пощада,

и двамата с него сами на света

ще устроим такава забава,

че всички сакати, съшити, разбити

ще чуват гласовете на наште мечти неразмити.

На летището с куфар

Здрасти, Малечка

кажи, где така отиваш ти?

На летището не виждам

няма хора да прииждат.

Този куфар е голям,

скъсан отсрани е знам.

Ти ми каза, помниш ли,

че когато ти тежи,

сещаш се за чичо ти Иля,

който с него те връхлетя.

Бил човека на война,

мислел си за своята жена.

Виждал я красива, нежна.

Ефирно било, но безнадежно.

Прост човек и неграмотен,

мръсен, тъп и безработен.

Той с едничка мисъл само

вечер бомбите изтрелвал прямо.

Че момиче ще го чака

там на перона, дето от влака,

слязал той с ей тоя куфар,

с който ти сега лекуваш,

раните отворени и болките разпорени.

Тя, онази русата, не била там.

Само един старец в зелено, пък и ням

там го пресрещнал на перона

и му рекъл, че е вип персона.

Чичо ти Иля понеже

почнал да се тревожи вече,

път му сторил и отминал...

Ти сега недей така,

Малечка, помни това,

че дори да не те чакат,

може пък да те оплакват.

Но ти вземи на тоз старчок

думите, с които той зове се ВИСОК,

защото той едничък, мъдър,

свойта болка в земния пъкъл

е заровил тъй дълбоко,

че не сеща се прошлякът

що е това злоба или самота.

Кат онази тъпа равнина,

дето ти сега се криеш.

Но помни, защото е свободен,

защото за него има полет..

Не кат твоя – със самолет,

не със пушка или арбалет,

а със свободата и със волността

точно като в детска приказка,

лети, лети високо той,

не взема никакъв завой.

И рее се над ширината,

високо гледа ни от висотата

и чуди се старчето защо

сме се свили на гъсто кълбо

и не помръдваме, и не потръпваме,

когато вятър в косите ни блъскаше,

когато сняг по прозорците чукаше

или пък облакът място правеше

на слънцето, на което

онзи старец си е продал сърцето

и нарича се негов събрат,

юнак със мъхест калпак,

великан с храброст устремена

и сбръчкана младост, но озарена!

Безоблачно

Хайде да спим върху облак

пухкав, розов, въздушен,

твойте пантофи крилати

в мойте коси да се сгушат.

Хайде да дръпнем дъгата

близо, по-близо в душата,

целуни с небесната страст

нашта мечта хвърковата.

Сияние виждам зад тебе,

Сияние, по-синьо от мрака,

по-нежно от бебешка кожа,

но с тъмна, разкошна позлата.

Не позволявай на бога Нептун

да преобърне нашия рай,

не позволявай на бойния щурм

да развали таз магия докрай.

Отвори свойте бели очи,

отвори ги със сините длани,

помогни ми да скоча оттам,

помогни да изгоня тез врани.

Оставете ни топъл покой,

оставете ни там да заспиме

и забравете думата кой

щом свободата си ревностно браниме.

Той е съгласен със мене

да се пазим от вашето варварско племе,

аз съм съгласна със него,

не ни пука, дори за вас да сме бреме!

Харесват ми твоите "драсканици"

Нещо ново

Нормален ли си?

Подари ми нормалност,

дълготрайност и безвулгарност.

Подари ми надежда,

че всичко до мен ще се свежда.

Предмети, кибрити, чинии,

неща, украсени в саксии.

Обикновени, посредствени,

сресани и преклещени.

Между небе и земя,

между огън и вода.

Подари ми хартия,

във нея увий я.

Поднеси я прилежно,

чистичко и многонадеждно.

Ти не чуваш ли какво ти говоря,

посредственост казвам, не искам да споря!

Сироп за кашлица и супена лъжица,

дървена рамка, а в нея – дървеница.

Писмата четливо написани,

децата в играта улисани.

Заведи ме на улица задна,

подай ми бонбон да си открадна.

Колко е нужно да ти повтарям,

че в калта мигновенно попадам,

щом искам очи да измия

и гениалност от нейде да попия.

Братко, не се получава,

желязно и тряскаво се сгромолява

всеки мой опит за бягство,

всеки проблясък – фиаско!

Затова по-добре да мълча,

да си лежа преспокойно в смрадта

и очите си аз да затворя,

за оригиналност да не ти говоря.

Тука на сигурно зная

всички живеем във рая.

Всички, които сме избрали

да бъдем равнопоставени твари.

Не гледай онези във ада,

защото жестоко ще страдаш.

Бъди част от нашта система,

която различност не приема!

Редактирано 7 май 200917 г. от Bardot (преглед на промените)

На прочетеното мога да отговоря само с едно, а именно едно голямо Браво .

Изроди, стойте далече

Стоите вие и разговаряте

не ме канете при вас, моля ви.

Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.

Стоите вие и мислите,

добре че не ме поздравявате.

Не бих издържал да седя тромав върху тънка жица...

Стоите вие и гледате,

но аз не съм в това полезрение.

Усещам как не съм за тука,

затова седя си мрачен във ъгъла.

Предвиждам, че ще стоите задълго,

когато червеи костите ми ще глозгат.

Уверявам ви, имате маса запазена,

преса, която да снима и овце, които да слушат.

Ти, първият, си приличен на дънер,

не мръднал за вечни години.

Професорски клюн, с венец от гръцки маслини.

Заповядай, народът е глух.

Ти, вторият, си човек от луната,

там дето всичко сивее повяхнало.

Очите ти – мазни, изцъклени,

парично приличен симпатяга.

За последно ви казвам – стойте си.

До вратата ескорт не ми трябва.

Аз и без друго вече отнесен съм,

недокоснат, но моите струни изгоряха.

Пораснали нокти и шепа глаголи.

Не търсим дълбоки, а нови води.

Мелодия страшна, далеч не е прясно

със твоите, моите прашни усти.

Говорим неясно, притичваме бясно,

вятъра гоним и пак си шептим.

В гората се гушим и облаци душим,

не пясък събрахме, а топли звезди.

Плачът ми е скучен, какво ще се случи

не питам, забравям да помня дори.

Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,

със теб ще вървим и създаваме дни.