Революцията на българското Y-поколение

Публикуване: 19.06.2009, 17:20 / money.bg

©

Автор: Мениджър

Тези млади хора имат нуждата да знаят, че са ценени и имат картбланш

да падат, да стават и да продължат напред. И ако това обещание не идва

редовно, те ще се почувстват отхвърлени и отново ще се загубят в

собствените си лупинги, пише Александър Дурчев в сп. "Мениджър".

"ШЕФЕ, НАПУСКАМ. Всичките ми приятели вече са на морето...". Ако сте чували

тази реплика, значи вече сте станали свидетели на инвазията на новото поколение във вашата компания.

Говоря за хората, които на Запад наричат поколението Y - родените и отгледаните в близост до компютъра,

записващото видео, 24-часовата телевизия, интернет и най-вече спасените от агресивната класова пропаганда.

Това са онези хора, които по-възрастните наричат с неприкрита ирония "бъдещето на България", а

работодателите изтръпват, когато трябва да ги наемат. Днес тези момичета и момчета са готови да превземат света със своята младост, оптимизъм и нетактична припряност.

Сблъсъкът е неизбежен. Забравете за всички мениджмънт гурута на XX век - корпоративната култура никога вече няма да бъде същата.

Защото пред всеки мениджър стои огромното предизвикателство да разбере и мотивира поколението Y, като се съобрази с неговите особености, желания и проблеми. За добро или лошо, то наистина е Бъдещето на България.

Нека се огледаме. Ще си позволя да опростя ситуацията и ще кажа, че днес на пазара на труда у нас имаме три възрастови групи, които носят философията и ценностите на своето поколение.

От уважение ще започна с нашите родители - приближаващите пенсионна възраст, живелите 40 и повече години в условията на "зрял" социализъм. Това са хората, все още борещи се с промяната и отчаяно търсещи изгубената сигурност. И тази им позиция продължава да ги изтласква (в голямото им мнозинство) в периферията на икономическия живот.

След тях идват тийнейджърите на комунизма - днес хора на средна възраст, за които промяната е предизвикателство да направят нещо с живота си, така че той да заприлича на "западния" (къща, деца, кола, куче, екскурзия в чужбина...).

И голямата загадка - порастващите тийнейджъри на капитализма, за които предишните поколения не са горивото за техния двигател.

Често казваме, че младите "растат без ценности", и с охота съдим тяхното поведение. Нормално. "Всяко поколение си въобразява, че е по-интелигентно от предходното и по-мъдро от това, което идва след него" (Оруел). Това е особено вярно във време на преход.

Но докато предните две ликуваха пред настъпването на лъскавия корекомски капитализъм и се опитваха да го адаптират към своята ценностна система, новата генерация попиваше всеки един елемент точно, безкритично и

ентусиазирано.

Поколението Парис Хилтън (изродено в поколението Азис у нас) порасна с убеждението, че всичко е възможно, стига да бъдеш богат и известен.

Закръглен ром прави секс с всичко, дето се движи, и не спират да го дават по телевизията, чалга певица си пуска

домашното порно в интернет и става обект на небивал медиен интерес, някакъв човек от Приморско и жена му печелят риалити шоу и стават национални звезди, хора с прякори, вратове и бухалки се превръщат във фолклорни знаменитости...

На повечето от вас това може да се струва забавно или просто абсурдно, но човекът, който ме очаква в

стаята за интервюта, иска именно това - слава и пари.

Най-честият отговор на въпроса "Как си представяте вашия живот след пет години?"

нерядко води до откровението "... и да имам собствена пиар агенция".

И този ентусиазъм не е просто функция на крехката възраст. Той е свързан с възпитанието на прехода - болезнените амбиции на родителите, "неограничените" възможности на медиите ("Хора стават звезди!"),

очевидната необяснимост на улицата (човек с прякор Вафлата кара последната S-класа), безграничните възможности на интернет (практически всеки може да стане лидер на мнение).

Това е поколението на чистия, неподправен капитализъм. Тези хора знаят точно какво искат и конфликтът идва именно от това, че го искат директно. Без заобикалки, без недомлъвки.

И рядко приемат "не" за отговор. Представете си какъв заряд се крие в тези момчета и момичета, ако се опитате да

вземете най-доброто от тях, без да ги поставяте във вашите обувки.

Не очаквайте от хората от това поколение да възприемат работата си така, както я възприемате вие. Трудно ще ги накарате да живеят и дишат с ценностите на компанията.

Ако за живелите в социализъм поколения работата е начин на живот, неизменна част от съществуването им, за

първите рожби на капитализма тя е просто средството за осмисляне и обезпечаване на техния истински живот - този извън работното място.

Тези хора се чувстват свободни. Те се възприемат като стока в eBay: "Ако не ми дадете 2000 на месец, ще отида по-надолу на улицата. Там ще ми дадат повече и дори ще се възхищават на това, което съм".

Те са волни номади с големи очаквания към работното място и непреклонна страст да го подчинят на личния си живот.

Ето защо, когато получат свободата на гъвкавото работно време и дистанционното работно място, резултатите могат да бъдат повече от впечатляващи.

Нека не забравяме, че Skype, ICQ, MySpace, Facebook за тях не са просто нов канал за комуникация. Те са самата

комуникация - неизменна, перманентна, неограничена и глобална.

Тези хора са родени в морето от информация, там, където са техните приятели, интереси, целият им живот. Мислите ли, че някой може да плува там по-добре от тях?

Често съм се удивлявал как представителите на това поколение с лекота селектират точната информация и успяват да я преработят, обобщят и запаметят без никакво видимо усилие. Това е ново поколение интелигентност, което ние, помнещите "Правец 16", трудно можем да осмислим.

Тези хора не са обременени с приказки за минали робства и исторически конфликти, обясняващи битието. Защото през юни ще излезе новият iPod, а през август ще ходят на Sziget в Будапеща (купили са си самолетен билет за 1 евро още през януари).

За тях утре е повече от днес, а движението, постоянната промяна са начин на съществуване. Това ги прави много по-адаптивни и адекватни към реалността и много по-непримирими с факторите, които им пречат да бъдат

себе си. Спрете им отпуска през август и те ще излязат на барикадите.

Болезнен удар върху корпоративния егоцентризъм. Не използвайте сълзотворен газ (никоя компания не се нуждае от лакеи), а насочете страстта им в градивна посока. Това може да промени организацията ви и да я направи

много по-конкурентна.

Ще си позволя да нарека тези млади хора служители 3.0, защото те не просто слушат и изпълняват, но агресивно

налагат промяна в съдържанието на бизнеса. Те търсят повече отговорности, защото вярват в своята ценност, висока ефективност и мултифункционалност.

Проблемът е, че всяка трудност по пътя води до незабавна, рязка, диаметрална смяна на тяхната директория. Така

промяната се превръща в житейско мото, а експериментите рискуват да станат начин на съществуване, докато търсещите се изгубят в безбройните си мечти и хобита.

Днес CV-то на средностатистическия 20-22-годишен кандидат-служител включва незавършено висше ("Остава ми

да си напиша само дипломната"), 2-3 сменени компании ("Защото шефовете ми изкарваха много, а на мен не ми даваха бонуси") и ясно (откровено споделено) намерение за магистратура "навън".

"Бос, от две седмици бачкам тук (сленгът е автентичен), кажи ми как се справям!".

Това е поколението, което е възпитано с постоянни поощрения и във вярата, че всичко-е-възможно и че те са неоспоримите победители.

Ето защо, за да запазите тези служители, е нужно да поемете тези функции от техните родители, учители, треньори. Тези млади хора имат нуждата да знаят, че са ценени и имат картбланш да падат, да стават и да продължат

напред, и ако това обещание не идва редовно, те ще се почувстват отхвърлени и отново ще се загубят в собствените си лупинги.

Обратната връзка трябва да бъде непосредствена, искрена, изчистена от традиционната назидателност и корпоративен дискурс. Така пламъкът в очите им ще гори по-дълго и ще можете да разчитате на самобитния им

интелект и ентусиазъм.

Нека не си затваряме очите, защото, харесва ли ни или не, големият сблъсък тепърва предстои. Ако днес

трогателната наивност на поколението Y изглежда като детски каприз, след по-малко от две десетилетия то ще има амбицията да промени философията на бизнеса.

А тази генерация има какво да предложи. Тя ще бъде по-образована, по-уверена, по-оптимистична, по-приспособена, по-глобална и най-вече - помъдряла. Тогава тези, които ще трябва да се приспособят, ще бъдем именно ние.

Човек ако прегледа Бисерите, а и първите теми дори само в този форум, ще си помисли, че има някаква грешка.

За други хора се говори тук.

Човек ако прегледа Бисерите, а и първите теми дори само в този форум, ще си помисли, че има някаква грешка.

За други хора се говори тук.

Недей така де

Имал съм интервюта, на които се явяват точно такива младежи.

Единствено им лошо е, че (според мен) не знаят просто как да работят.Иначе си имат исканията.Това е категорично.

Не ти ли е интересен факта, че в България има и такива хора ?

Че има - има, но напоследък все повече се плаша, че са много малко.

Или поне така ми се струва на мен.

Тази статия е прекалено оптимистична. За мен, като човек, който се нуждае от разкриване на нови работни места и назначаване на хора там и над 9 годишния ми опит с пазара на труда, мога отговорно да заявя, че кадърните, амбициозни и знаещи хора (без значение зали са на 20,40 или 62 години) са категорично малцинство в тази държава. А тези, които реално преценяват собствените си сили и респективно, които търсят адекватно заплащане спрямо възможностите си, са още по-малко.

Да не говорим, че автора е пропуснал доста категории освен описаните 3.

Всъщност има някои верни неща, но аз не мога да преценя обективно, защото не обичам обобщаващи статии, съдържащи такива определения, данни и изводи, които касаят огромната маса от хората.

Авторът, Александър Дурчев е управляващ директор All Channels Communication -пиар агенция със стабилни позиции на пазара.

Ако ви е интересно още по темата - тук има едно интервю с него, което също представлява интерес

Censored обаче е прав - много често очакванията им се разминават с възможностите.

От личният си опит с интервюиране на кандидати за работа просто съм отчаян.Верно - аз интервюирам само в тясна сфера на трудовия пазар, но .......

малко смях по темата мога да внеса с едно разказче от "Щрунц"

Конкурс за секретарки

Има едно култово забавно тв предаване "Улицата". Култово е, не защото това е моден епитет, а защото вкара в устите на хората толкова много лафове колкото Тодор Колев за цялото си творчество.От там е и лафа "Шефе, ти си гъз!"

Това с две думи. Всички знаем, че шефа е гъз. Ако не е гъз няма да е шеф. Или ще е шеф за малко или ще е шеф на фирма, която се устремява към банкрута със скоростта на разстроено дупе към тоалетна чиния.

Но нека изоставим така добре оплютия шеф...

Опитайте да направите интервю за секретарка. Може да интервюирате около 30 момичета за една седмица и накрая да не наемете никоя, но интервюто си струва.

Важни изводи, които си направих и които могат да прозвучат и като съвети и към наемащи секретарки и към кандидатстващи за секретарско място.

1. Винаги си представяш, че при теб ще се изсипе каймака от пазара на безработни. Ще са млади, красиви, умни и ще вършат работа. Казваш си - не трябва да ги избирам все едно ще спя с нея, но поне да не плаши клиентите/гостите

2. Народът не е реално гладен и не знае да продава труда си. Не знае, че като се явява на интервю не трябва да е с коса, от която при изстискване може да се надои половин бурканче китова мас. Да не говорим за това пък да си позволиш да задремеш в антрето докато те повикат за интервю. Никаква тръпка ли не те държи буден/а? Съспенс?

3. По-долу ще изброя примери, които са реални случки и които не знам точно какво представляват, но ако се обърнат във въпроси ще бъдат риторични:

- идва момиче А и слуша резюме на професионалните си задължения. Бърка си в носа и пита единствено " А обедна почивка има ли?"

- момиче Б. "Знам, че търсите секретарка с компютърна грамотност и английски език. Аз съм с немски и съм тренирала плуване. Как ви се струва?"

- На въпрос към момиче В как вижда бъдещето си в тази фирма тя става и удря с пестница по бюрото като чичко Димитров в Лайпциг и казва "АЗ ИСКАМ КАРИЕРА! И ЩЕ Я ПОСТИГНА!" Добре, де. Но ние сами ли да се заколим или ти ще ни башибозучиш тук? Нищо не й казахме, просто тихо си избърсахме слюнките й от челата си.

- Момиче Г. Облечено в кожа. Кожено бюстие, кожен ботуш тип "бях тръгнала за риба, но миризмата си е моя". Кожен шлифер до глезените. Грим а ла Мортиша от Addams family. "Аз съм завършила медицинско образование. Лекувам всичко!"

"Как? С дишане уста в уста?" - опит за разведряване на обстановката от моя колега.

"ТОВА МИ Е ДИПЛОМНАТА РАБОТА!"

Уважаеми читателю, това не ви ли прозвуча като "ще ви бия и ще ви ааа, но не съм сигурна в последователността"

Дълго си плюхме в пазвите след нея

- момиче Д. Изслуша ни набързо и пита

"А на коя дата ще си получавам заплатата"

"Ами от първо до пето число от месеца в зависимост от календара"

"Последно първо или пето?"

"Ееее....както се падне...събота и неделя ако е ще се дава в понеделник"

"Вижте, аз трябва да знам. Кажете ми!!!"

"Оооох....до 5-о...това е!"

"Ама аз имам заеми от банкааааа...бееее...."

И тук рев, сълзи, кърпички, грим, Алис Купър.....

- момиче Е. Харесахме я. Разкошно. Русичко, чистичко, възпитаничко, картинка. Абе като седне на фотьойлчето и сяда на ръба от скромност. Еха! Тя ще е! Все пак гледам с мъжко око, колкото и да е истина, че не бих спал с колежка никога. Особено ако е подчинена.

"Как сте с компютрите"

"Бива, бива.."

"С английския?"

"Ами аз мислех, че фирмата ще ме прати на курс?"

Хмммм....ами сега....аааайде, от нас да мине

"Седнете тук да напишете на компютъра този факс. Само го препишете"

"Ама той е и на български и на английски"

"Просто го препишете"

"А къде е клавиша за 'ю'?"

Баммм....

Жалко

- момиче Ж. Следващата одобрена. Викаме я за пробен работен ден.

"Ще вземеш ли едно кафе?"

Връща се след малко

"Аз си взех и една малка водка"

"?"

"Ами да не ближа на сухо това кафе де..."

След 2 часа...

Водките вече брояха 250 грама в корема й.

Веселба в къщата. Циганчетата щастливи. Да, ама не.

- Жена З. На 45 години. Минимум.

"Аз с компютрите съм на Вие, а на времето английския не беше модерен"

"А как сте с офис техниката"

"Ами знам, че морските фирми използвате телекс. Аз съм виждала телекс"

"А работила ли сте с телекс"

"Не ми даваха. Предпочитам факса."

"Умеете ли го?"

"Трудно е да с всички тези надписи по копчетата му, но ще се науча. Но вие едва ли ще ме вземете"

"Защо си мислите така?"

"Ами заради възрастта ми. Сега всеки иска младо"

Ееех...

Това е. За край не съм мислил, а и то няма нужда от завършителни думи.

Все още нямаме секретарка.

за незапознатите - Щрунц е култов мрежов писател.Някои го определят като нов Чудомир. Щрунц публикува историите си по форумите много преди да се навъдят разни блогъри и да почнат да пишат "простотии". От известно време ги е събрал в сайта си http://www.strunz.be.

Недей така де

Имал съм интервюта, на които се явяват точно такива младежи.

Единствено им лошо е, че (според мен) не знаят просто как да работят.Иначе си имат исканията.Това е категорично.

Не ти ли е интересен факта, че в България има и такива хора ?

A, те не само младите са с изисквания. Преди два месеца правих повече от десет интервюта и се убедих че знаещите и можещите са малкооо..

Тази статия е прекалено оптимистична. За мен, като човек, който се нуждае от разкриване на нови работни места и назначаване на хора там и над 9 годишния ми опит с пазара на труда, мога отговорно да заявя, че кадърните, амбициозни и знаещи хора (без значение зали са на 20,40 или 62 години) са категорично малцинство в тази държава. А тези, които реално преценяват собствените си сили и респективно, които търсят адекватно заплащане спрямо възможностите си, са още по-малко.

...

прекалено малко... даже и първия тип...

Аз ги подкрепям младите напълно като изключим ситуацията, в която желанието надхвърля възможностите съм твърдо на тяхна страна. В повечето случаи работодателите се подиграват буквално със служителите и абсолютно си заслужават непрекъснатото текучество на персонал. Като постоянно напускат твои служители не ти ли светка, че проблемът е в политиката на фирмата. Ама то балами за по месец-два винаги има.

Аз ги подкрепям младите напълно като изключим ситуацията, в която желанието надхвърля възможностите съм твърдо на тяхна страна. В повечето случаи работодателите се подиграват буквално със служителите и абсолютно си заслужават непрекъснатото текучество на персонал. Като постоянно напускат твои служители не ти ли светка, че проблемът е в политиката на фирмата. Ама то балами за по месец-два винаги има.

Зависи за каква позиция говорим.

Не може още от започването и да станеш шеф, нали ? Трябва да минат няколко месеца, да покажеш усърдие в работата си, да имаш някакви резултати - чак тогава да имаш "очи" да се изправиш и да искаш по-голяма заплата.

Мен поне така са ме учили, и така съм си проправял път в живота

но -явно бъркам, при положение, че масовата практика е още от вратата - вдигай краката.

Зависи за каква позиция говорим.

Не може още от започването и да станеш шеф, нали ? Трябва да минат няколко месеца, да покажеш усърдие в работата си, да имаш някакви резултати - чак тогава да имаш "очи" да се изправиш и да искаш по-голяма заплата.

Мен поне така са ме учили, и така съм си проправял път в живота

но -явно бъркам, при положение, че масовата практика е още от вратата - вдигай краката.

Не мога да говоря от позицията на шеф. Предполагам, че такива хора имат доста куриозни случки, но мога да говоря от позицията на човек, когото си е търсил работа и мога съвсем отговорно да кажа, че идиотизмът е голям. Не можеш да държиш служители на 8 часов работен ден и да не си им осигурил тоалетна, не може да закъсняваш със заплатата на служителите си и да си купуваш в същото време някакви гъзарски коли, не можеш да караш работниците ти да работят на националните празници и да не им плащаш двойна надница или поне двойна компенсация, не можеш да задължаваш служителите си да работят в извънработно време и да не заплащаш труда им за това...С уволненията пък какви чудесии има, само и само, за да не изплащат обезщетения.Ами далаверите с осигуровките? Нагледала съм се на селски номера от страна на работодателите...И не желая да ме разбирате погрешно, в случая не защитавам разни въздухарчета, просто казвам, че няма нищо лошо в това като си търсиш бачкане да имаш нормални изисквания, а не да продаваш достойнството си за жълти стотинки.

Не мога да говоря от позицията на шеф. Предполагам, че такива хора имат доста куриозни случки, но мога да говоря от позицията на човек, когото си е търсил работа и мога съвсем отговорно да кажа, че идиотизмът е голям. Не можеш да държиш служители на 8 часов работен ден и да не си им осигурил тоалетна, не може да закъсняваш със заплатата на служителите си и да си купуваш в същото време някакви гъзарски коли, не можеш да караш работниците ти да работят на националните празници и да не им плащаш двойна надница или поне двойна компенсация, не можеш да задължаваш служителите си да работят в извънработно време и да не заплащаш труда им за това...С уволненията пък какви чудесии има, само и само, за да не изплащат обезщетения.Ами далаверите с осигуровките? Нагледала съм се на селски номера от страна на работодателите...И не желая да ме разбирате погрешно, в случая не защитавам разни въздухарчета, просто казвам, че няма нищо лошо в това като си търсиш бачкане да имаш нормални изисквания, а не да продаваш достойнството си за жълти стотинки.

Такива работодатели са бол...за съжаление. Да не говорим, че тук, в Плевен, е пълно с шивашки фирми, повечето от които процедират точно така. Аз лично също съм попадала в такава, когато бях млада и зелена. Ама казах, че няма да търпя и стоях само месец там. А във времена като днешните колко само работодатели успяват да ти "насадят" мисълта, че ако ги напуснеш, едва ли не няма да си намериш другаде работа с години и хората стоят и търпят именно заради това...

Статията ми хареса, даже много, но, както и вие сте казали по-горе, такива младежи са малко и повечето бягат по чужбина да си изкарат прехраната, а не стоят тук. Да, това поколение живее в това море от информация, но голяма част не излизат оттам и друго не ги интересува, защото мама и тате дават пари и още не се осъзнават, че сами трябва да си ги изкарат. Само мога да се надявам в скоро време да си вдигнат красивите главички, да се поогледат какво става и наистина да покажат на какво са способни

П.П.Диди, знаеш ли колко пъти и аз съм се питала шефовете на фирми с голямо текучество на персонал търсилили ли са някога вината у себе си???