Някой може ли да ми каже какво означават тези формати: jpg, bmp и др.

Като цяло форматите за неподвижни изображения се делят на две големи групи – растерни и векторни.

Растерните са изградени от матрица от пиксели, като всеки пиксел има собствен цвят, записан като бинарно число. Някои от най-популярните растерни формати са “BMP (Bitmap)”, “DIB (Device Independent Bitmap)”, “GIF (Graphic Interchange Format)”, “JPEG (Joint Photograph Experts Group)”, “TIFF (Tag Image File Format)”, “PNG (Portable Network Graphics)” и “PCX (Paintbrush file format)”.

“BMP” файловете са всъщност стандартизиран формат за неподвижни изображения, въведен от Майкрософт и внедрен в техните операционни системи (“Windows”, ”DOS”). Поддържа само "RGB” цветовото пространство и от 1 до 32 бита на пиксел. Поради липсата на компресия този формат не се налага като стандарт за Интернет изображения. “DIB” форматът e наследника на “BMP”, има същото разширение, но е независим спрямо системата, на която се изобразява, защото цветовото му пространство е адаптивно към крайното устройство. Ако става въпрос за принтер примерно, цветовият модел се преобразува в “CMY(K)” и тогава се праща за отпечатване.

“GIF” форматът използва беззагубна компресия “LZW”, и заедно с другите си предимства като прозрачност и възможност за анимиране е един от най-разпространените формати в Интернет. Неговият недостатък е, че палитрата му позволява само 256 цвята, но пък така се постига висок коефициент на компресия.

“JPEG” е другият файлов формат, широко разпространен в Интернет. Неговата компресия е със загуби, тоест намаляването на големината на файла става за сметка на неговото качество. Може да се постигне такава компресия, че файлът да стане на половината от големината на същото изображение, но в “BMP” формат, и пак да изглежда качествено. Принципно “JPEG” файловете стават по-големи от “GIF”, но това се дължи на факта, че тяхната палитра съдържа много повече от 256 цвята.

“TIFF” форматът е много широко използван и разпространен в предпечатната индустрия. Поддържа всички по-известни модели на цветовете – "RGB”, “Indexed”, “CMY(K)” и “Lab”. Форматът може да бъде компресиран, но са малко програмите, които могат да го прочетат в последствие, затова по-често се среща в некомпресиран вид.

“PNG” е един от най-новите формати за неподвижни изображения. Именно по тази причина доскоро няма поддръжка от уеб браузърите в Интернет. Многото му предимства над “GIF” обаче започват да го налагат като негов заместител. Освен възможността за прозрачност, форматът предлага и параметри за задаване на фон и гама корекция.

“PCX” форматът набира сила още от първите версии на програмата “Paintbrush” за “MS-DOS”. Тогава разбира се е имало въведени ограничения, свързани с технологиите за изобразяване – “EGA (Enhanced Graphic Adapter)”, като например не е имало възможност за палитра с повече от 16 цвята. При въвеждането на “VGA (Virtual Graphics Array)” формата цветовете се увеличават на 256. Сега форматът позволява 24-битови изображения, но е запазил възможността да преобразува палитрата си така, че изображението да става както за “EGA”, така и за “VGA” графични адаптери.

Векторните изображения се състоят от група инструкции за пресъздаване на картината. Вместо да съхранява цвета за всеки пиксел на изображението, форматът създава вектор, който съдържа всички инструкции, нужни за пресъздаването на формата, големината, позицията и цвета на всеки обект от изображението. Типичен представител на векторните файлови формати е “WMF (Windows Metafile Format)”. Разработен от Майкрософт, той предлага много по-качествени и изчистени изображения от всички растерни формати и най-важното – предоставя голям набор от възможности за обработка. Едно векторно изображение винаги може да се преобразува в растерно посредством процес, наречен растеризация. Той се състои в налагане на матрица върху векторното изображение и определяне на цвета за всеки пиксел от нея. Важно тук е да се зададе нужната големина на изходното растерно изображение, защото ако то е по-малко от необходимото и се наложи разтягане след растеризацията, качеството му ще се влоши рязко. Веднъж преобразувано в растерно, векторното изображение губи параметрите си на такова. Възможно е и обратно преобразуване – от растерно във векторно, но то е далеч по-сложно. При него се използва специален трасиращ софтуер, който открива ръбовете на обектите в изображението и превръща получената информация за формата във векторни графични обекти. Методът обаче може да се окаже несполучлив за фотографски снимки [4].

“ICO (Windows Icon Format)” – този формат за неподвижни изображения се различава от досегашните и затова се разглежда отделно. Той има възможност да съхранява няколко изображения в един файл и това му свойство го прави много полезен в някои случаи. Начинът на работа е изключително прост, но пък и много ефективен – когато “Windows” покаже лист с файлове, той проверява техните параметри, свързани с показването им на екрана, и тогава определя точно кое изображение да извлече от всички съхранени в ".ico” файла. Ако например е избран файлов лист с малки иконки, то от съответния ".ico” файл се извлича картинката с размери 16 x16 и например 256 цвята ( зависи от това в какъв режим на дисплей е мониторът ). Ако обаче такова изображение липсва във файла, “Windows” избира най-близкото до търсените параметри изображение.

Още по темата, както и пълно описание на алгоритмите на компресия можеш да прочетеш тук

Благодаря за информацията