Срина се българското одобрение за Промяната

Две десетилетия след рухването на комунизма в Източна Европа българите са най-недоволни от всички от смяната на тоталитаризма с демокрация.

Това показва извършена през септември анкета сред над 14 хиляди души от американския социологически център "Пю" (*The Pew Research Center for the People & the Press*), която е повторение на същото проучване от 1991 г., проведено от предшественика на института - Times Mirror Center for the People and the Press (1990-1995), цитирано от в. "Дневник".

Ако през май 1991 г. - малко преди да се разпадне бившият СССР - 76% са одобрявали промяната, днес техният дял е намалял до 52%. Така страната отчита най-големия за района спад в одобрението (24 пункта), като единствените по-разочаровани са украинците - срив от 72% на 30%.

България е и сред едва трите държави в ЕС, където драстично е намаляло одобрението на преминаването от планова към пазарна икономика. През 1991 г. приемането на капитализма се е харесвало на 73% от българите, днес техният дял е 53%. Подобно двуцифрено намаляване има само в страни със сериозни икономически проблеми като Унгария (-34 пункта до ниво одобрение от 46% през 2009 г.) и Литва (-26 пункта до ниво от 50%), както и в Украйна (-16 пункта до 36%).

В допитването има и някои парадокси - почти четири пъти (от 4% на 15%) се е увеличил броят на българите, доволни от живота си, но пък 62% отговарят, че при комунизма се е живеело по-добре, а всеки шести (18%) смята, че положението му е долу-горе същото. Запитани къде по "стълбицата на добрия живот" разполагат днес състоянието си, 54% от българите посочват средата и 30% - дъното. За сравнение - 49% от чехите смятат, че са успели да си докарат добър живот.

Възможно е върху тези оценки да влияе и впечатлението от последните 5 години. За този период 39% от чехите посочват, че страната им е напреднала, докато същото смятат едва 15% от българите, а 37% твърдят, че в този период България е вървяла назад. Българите обаче се надяват на следващата петилетка - 39% са оптимисти, а само 15% - песимисти. Когато отговорите се разбият по възрастови групи, се вижда, че най-младите и образовани (18-29 години) са и най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3% от тях, днес те са станали 28%, или увеличение от девет пъти. В следващите три групи динамиката рязко намалява - при 30-49-годишните са доволни 15% (3% през 1991 г.), долу-горе толкова (13%) са при 50-65-годишните (при 3% през 1991 г.), а промяната при българите, които днес са в пенсионна възраст е нищожна - доволните са се "увеличил" от 5% на 8%.

За сравнение - в страни като Полша, Чехия и Словакия задоволството от постигнатото в трите активни възрастови групи е в рамките на 58-32%. Разбивката по възраст в България очертава и най-дълбокото (след Русия) разделение между млади и възрастни в отношението към политическите и икономическите промени. У нас одобрение за многопартийната система дават 56% от хората на възраст 18-29 години, 61% в групата 30-49 години, 51% от тези между 50 и 64 години и 37% от пенсионерите над 65-годишна възраст. Тази разлика от 19 пункта между най-млади и най-възрастни е почти два пъти по-сериозна (34%) в одобрението за пазарната икономика.

Оказва се, че българите, които във времената на митингите, "Града на истината" и организирането на първите посткомунистически избори са били тийнейджъри или в най-активна възраст до 45 години, остават по-големи поддръжници на демократичните принципи в сравнение с родените след 1989 г. и израснали в последвалата българска реалност младежи в избирателна възраст.

Точно обратното е при отношението към пазарната икономика. Сред 18-29-годишните 66% са "за", докато в следващите три групи одобрението намалява на 60%, 49% и 32%. Иначе казано, помнещите "добрите години" на плановата икономика българи на възраст над 50 години не одобряват капитализма в България.

Българите са и във водещата група европейци, които смятат, че успехът в живота зависи от сили извън личния им контрол. На това мнение са 61% от анкетираните в България, но така смятат и италианци (71%), германци (66%) и поляци (62%).

news.dir.bg

А защо ли това стана така?Може би защото голяма част от народа обедня...Може би защото цените се вдигнаха?

А може би защото всичко беше опорочено,цялата ни система е корумпирана и за това сме в това положение.

"НЕ Е важно колко краде политикът,а какво прави за хората.Всеки който може да бръкне в гърнето с мед ще го стори,но нека и не забравя останалите"

Ралица Василева снима филм у нас

Огромен е интересът по света към 20-ата годишнина от началото на демократичните промени в Източна Европа, разказа българката Ралица Василева - световноизвестна водеща от CNN и бивш журналист в БНТ.

Затова тя е у нас, заедно с американски телевизионен екип, за да снима филм за промяната и прехода в България, предаде БНТ. Зрителите на телевизионния гигант CNN, които се интересуват как е станала смяната на комунистическата система преди 20 години, ще имат привилегията да го видят през погледа на журналист с преки наблюдения от онези събития - от митингите, от кръглата маса.

"Моят филм е за миналото, за всичките тези действащи лица преди 20 години, които са допринесли за промените, които виждаме сега, за това какви са уроците, които може човек да научи от историята, за да не се повтаря историята. И в момента това е голяма тема", каза Ралица Василева. Американският телевизионен екип, воден от сънародничката ни, снима сградата на парламента, където преди се помещаваше бившият Партиен дом и кабинетът на Тодор Живков.

Освен към историята конкретно за филма си, Ралица Василева прояви журналистически интерес и към настоящето, интервюирайки за CNN парламентарния председател Цецка Цачева - за приоритетите пред новата власт. "Разговаряхме също и за това какво ще направи новото правителство за корупцията, за престъпността, за тези проблеми, които не си отиват 20 години", каза Ралица Василева.

Покрай снимките около филма на Ралица Василева почти не й останало време да се види с близките си. Но я утешава мисълта, че ще направи достояние на целия свят един от най-знаковите моменти в историята на България - промяната - 1989-а.

news.dir.bg