Здравейте, къде мога да прочета нещо за тази "наука"? Всъщност не нещо, а по възможност всичко - цели, задачи, методи... Може и учебници, статии, защото поне аз не намирам нищо в интернет. Интересува ме най-вече връзката й с географските информационни системи. Благодаря!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Единствено това намерих!Надявам се поне малко да съм ти помогнала!!!

Това и аз го намерих. За всеки, който търси обща информация: Геостатистиката (пространствена статистика) изучава стойностите на дадена променлива, които варират в пространството и/или времето. Тя предлага начин за описване, анализиране и прогнозиране на пространствената непрекъснатост на природните явления. За описание на пространствената корелация между стойностите се използват 3 функции: корелограма, ковариация и полувариограма. При класическата статистика се допуска, че изследваните стойности са изпълнени като случайни променливи. Позицията на пробите е игнорирана, като се допуска, че за всички стойности вероятността да бъдат избрани е еднаква. Вероятността от тренд е пренебрегната. Не се взема под внимание и факта, че ако две проби взети на близко разстояние една от друга е по-вероятно да имат подобни стойности отколкото, ако са взети от далечни части на находището. Обратно, пространствената статистика разглежда стойностите на променливите получени като функции от пространственото разположение на пробите. Сходството между стойностите на образците и тези взаимовръзки представляват основата на пространствената геостатистика. Методите на геостатистиката са разработени, подбрани и експериментирани за първи път през седемдесетте години на миналия век от френски учени във връзка с решаване на проблеми в геологията, минното дело и хидрологията. Във времето геостатистиката означавала статистика, приложена към геологията или може би главно към проблеми в земната наука. Разработката на геостатистиката е била предмет на минни инженери, хидролози, почвоведи, геолози, както и статистици. Има приложения в епидемиологията, растителната патология или ентомологията, както и лесовъдството, атмосферни науки, глобалната промяна на климата, географията. Има застъпване с ГИС и пространствените науки като цяло. На първо място геостатистиката е ангажирана с пространствена информация. Така, всяка информационна стойност е свързана с местоположение в пространството (локация) и там има косвена връзка между тях. "Локация" има поне две значения: 1) точка в пространството (която само съществува абстрактно) 2) площ или обем в пространството Стойността, асоциирана с площ може да бъде стойност на наблюдаваната променлива, осреднена с обема. Площта на обема често се нарича "подкрепяща" на информацията. Нека x, y, ..., w да бъдат точки (не просто координати), в 1, 2, 3 измеримо пространство и Z(x), Z(y) … - наблюдаваните стойности на локациите. За пример - това може да бъде стойността на мед, температура, хидравлична проводимост, концентрация на замърсяващи вещества. Ако означим локацията с t задачата е твърде предвидима стойност - Z(t). Един от начините да се стигне до уникално решение е чрез представяне на модел. Има два начина да се направи това - детерминистичен и статистически. И двата трябва по някакъв начин да включват идеята, че има несигурни стъпки асоциирани с определянето. Стойността на не назованата локация не е произволна, но нашето знание за нея е несигурно. Едно приближаване е да се отнесе Z(x), Z(y),... и Z(t) да бъдат стойностите на произволни променливи, давайки стойност на другите произволни променливи. Ако информацията се състои само от едно наблюдение на произволните променливи Z(x), Z(y),... и нито едно на произволните променливи Z(t), оттук е възможно пресмятането или моделиране на това, използвайки стандартни начини на моделиране на вероятното разпределение. Построяване на геостатистическа повърхност Традиционно в картографията за преобразуване на точково разположена информация и представянето й чрез изолинии се използва графична интерполация. Като пример може да се посочи изчертаването на изохипси при картографиране на релефа. Съвременните ГИС дават възможност за преобразуване на точковата информация в пространствена, чрез използване на различни методи за пространствена интерполация като, Spline, Inverse Distance Weighted, няколко варианта на Kriging и др.. По този начин се създават два вида повърхнини: физически и статистически. Пример за физически представена повърхнина е земният релеф, а за статистическа пространственото разпределение на физични и химичните показатели.