Бурмила

Необикновената история на породата Бурмила

Историята

През 1981 г. Миранда Бикфорд-Смит – баронеса фон Кирхберг, чийто развъдник „Astahazy” е добре известен сред любителите на бирманската късокосместка котка във Великобритания, подарява на съпруга си мъжката персийка с цвят чинчила Jemari Sanquist. Котаракът проявява кавалерски интерес към изящната бирманска късокосместа котка Bambino Lilac Fabergé. И скоро става ясно, че тя очаква котенца. Раждат се 4 малки дами – всичките сребристи на цвят с черен оттенък.

Няколко седмици по-късно баронеса Миранда фон Кирхберг и нейната приятелка Терез Кларк осъзнават, че кръстоската, която се е получила, е изключително сполучлива и переспективна. Комбинацията от двата типа толкова различни породи, впечатляващият им външен вид и чудесен темперамент била с отлични шансове за затвърждаването и отделянето на нова порода (тук виждате единствената публикувана в Internet снимка на котетата). Особено красиви били две дами: Галатея (на рисунката в началото на статията) и Джема.

И така персиецът Jemari Sanquist получава нова бирманска късокосместа съпруга и през март 1982 г. се появява Jacynth - първият мъжки от новия вид кръстоска, който по-късно заедно с Джема дава началото на кръвната линия Картуш (Kartush). Поколението от кръстоската между бирманска късокосместа и персийка чинчила винаги е с къса козина, сребристо оцветяване и носи 2 рецесивни гена – този на едноцветната козина на бирманката и „дългокосместият” ген от персийката чинчила. Като тип първото поколение F1 от новата кръстоска е толкова различно от родителите си и толкова екзотично, че баронеса Миранда фон Кирхберг и Терез Кларк решават, че именно това е ефектът, който трябва да предизвиква новата порода - котка, която наподобява бирманската късокосместа, и същевремено е съвсем различна до степен, която изключва възможността да бъде объркана не само с бирманката, но и с която и да е съществуваща до момента котка. С тази идея е създаден и първоначалният стандарт на новата порода. Нейното име е образувано от съчетанието на части от двете думи BURMese + ChinchILLA. Така се получава звучното БУРМИЛА (Burmilla) и започна историята на новата порода котки. Първоначално тя се развъжда като късокосместа котка от междинен тип, демонстрираща поразителен контраст между основния сребърен цвят на козината и оцветяването на връхчетата на косъма. Кръстоската между родителите от първото поколение бурмила F1, подбрани само по прилика във външния вид, дава разнообразни варианти както като цветове, така и като дължина на косъма (късокосмести и дългокосмести).

През цялата 1983 г. баронеса Миранда фон Кирхберг се интересува все повече от постоянно появяващите се новите варианти котки, резултат от кръстосването на включените в развъдната програма на бурмила родители. По същото време Терез Кларк и нейният съпруг Чарлз продължават да работят единствено по затвърждаването на същинската бурмила със зелени очи и сребриста козина. Различните пътища на развитие на новата порода котки пораждат едно много интересно и изключително переспективно решение: по взаимно съгласие баронеса фон Кирхберг и Терез Кларк разделят развъдната програма на две части и поставят началото на утвърждаването не на една, а на 5 нови породи котки!

Решението е взето официално на 13.11.1983. Баронеса фон Кирхберг избира да поеме работата по признаването на бурмила и свързаните с нея кръстоски от Управляващия съвет на любителите на котки във Великобритания Governing Council of the Cat Fancy (GCCF). Терез Кларк и съпругът й се специализират в развъждането на същинската бурмила и кандидатстват за нейното признаване в създадената само година по-рано Cat Association of Britain (CA). Този много умен ход на двете дами дава двоен шанс на новите породи да бъдат признати и от двете организации без значение коя ще бъде първа.

В развъдната си програма в Governing Council of the Cat Fancy (GCCF) баронеса фон Кирхберг се придържа към линията всяко ново поколение котки отново да се кръстосва с бирманска късокосместа котка, за да се получат максимален брой варианти, всичките обединени под името „азиатци” т.е. азиатски котки.

Заедно със свои съмишленици баронеса Миранда фон Кирхберг основава през 1985 г. клуб на новите породи котки, известен като The Asian Group Cat Society. Governing Council of the Cat Fancy (GCCF) признава породата бурмила през 1995 г. и повечето нейни варианти могат да се видят по изложбените подиуми на Великобритания. Две години по-късно клубът се превръща в Асоциация на азиатските котки The Asian Cat Association (www.acasites.co.uk). Процесът на пълното признаване на новите породи азиатска котка от GCCF завършва през 2001 г. Всичко най-интересно за пътя на създаването им скоро ще можете да прочетете в същата секция на catbg.net в статията „Британска бурмила и новите породи азиатска котка”.

А ние ще се върнем към развъдната програма на бурмила на Терез и Чарлз Кларк: Сред основателите на Cat Association of Britain (CA) е Барбара Газанига, която притежава едно от котенцата на Джема и Jacynth. С нейна помощ Терез Кларк подготвя своя план за развъждане и стандарт на породата, които представя през Управителния съвет на Cat Association of Britain (CA). Само след месец и двата документа са одобрени. А след още месец на 21.01.1984 г. е създаден Burmilla Cat Club (www.burmilla.co.uk) и неговото списание за любителите на породата THE BCC MEWS. Терез Кларк казва: „Ентусиазмът ни не знаеше граници, но на основаването на клуба бяхме само трима!”

През май 1990 Cat Association of Britain (CA) е приета за пълноправен член на Fédération Internationale Féline (FIFe). Породата късокосместа бурмила е призната от FIFe на 28.05.1994 г.

Какво представлява истинската бурмила?

Генетично тя е много интересна и сложна комбинация от двете толкова различни породи, от които е създадена. В процеса на развъдната програма се отстраняват двата основни рецисивни гена като се запазва стандарта и изразителните цветове на козината на бирманската късокосместа. От персийката чинчила бурмила наследява доминантните сребрист и агути ген, които се проявяват още при раждането й (както и евентуални шарки тип tabby). Но при бурмила окраската таби постепенно избледнява и става незабележима, а цветът на козината се установява на изцяло сребристо сиво или сребрърно с по-тъмни връхчета. Не се позволяват никакви изключения (опушени, сребърно или не оцветяване tabby и др.).

Бурмила е красива късокосместа котка от екзотичен тип със средна големина, чийто зелени очи и нос цвят теракота, ограден с тъмна линия, й придават мило изражение. Козината й е с изключителен красив контаст между тъмни части (преливащи се или само по връхчетата на косъма) и основния цвят на истинско сребро.

Тя е къса и копринена при допир.

Тялото на бурмила е с добре развита костна система и силни, но фини мускули – тази комбинация придава на бурмила голяма елегантност. Обикновено женските са малко по-дребни от мъжките без, обаче, да са с олекотена конструкция. Облият гръден кош и правият гръб на бурмила също допринасят за хармонията на нейното тяло. Силните и стройни крайници завършват с елегантни овални лапи. Както при повечето породи, задните крайници са мъничко по-дълги от предните.

Опашката й е средна до дълга, плътно покрита с козина и със заострен връх.

Главата й е леко закръглена горна част с не голямо разстояние между ушите. Те са със средна големина, закръглени, широки в основата и леко наклонени напред. Външните им линии са плавно продължение на муцуната.

Очите са най-красивото нещо при породата бурмила. Големи и изразителни, те са разположени леко косо. Позволени са всички оттенъци на зеленото, но трябва да са чисти и светли. Външни жълти линии в окото са позволени само при малките котенца. Силният оранжев ген (О) понякога привнася жълто в цвета на очите – затова кехлибарените цветове са позволени при червени, сметанови и костенуркови оттенъци на козината.

Козината на бурмила е къса и плътна, копринена и гладка, плътно прилягаща, въпреки, че гъстият подкосъм леко я повдига. Основният цвят е в чисто сребърно бяло. Вследствие на сложните генетични мутации при създаването на породата, козината на бурмила има уникалното качество да е с чисто бял подкосъм! Така контрастът с оцветяването на горните части на косъма е още по-голям и ефектен. Позволени са 5 цвята: черно, синьо, кафяво, шоколадово и лилаво с 2 типа оцветяване: преливащо се (shading) или само по връхчетата на косъма (tipping). Интересното е, че дори и с един и същи свят на козината, бурмила с оцветяване tipping вингаси изглежда по-светла от тази с преливаща се окраска. Това „вторично” оцветяване винаги трябва да има формата на мантия по тялото на котката.

При толкова фини нюанси в цветовете на бурмила не е чудно, че те се отнасят и за … нейния нос. Той трябва да е задължително в цвят теракота. При червените, сметановите и костенурковите оттенъци може да е в подходящ за тях цвят или розов. Същото се отнася и до долната част на лапите – тя трябва да е в подходящ за цвета на козината оттенък.

Редактирано 30 юни 201016 г. от Assassin95 (преглед на промените)