Имам да пиша курсова за паричното правило на Фридман, как той го обосновава. В 2 учебника чета, просто е подметнато с няколко изречения.Трябва ми повече информация. Става въпрос за твърдението му, че паричната маса в обръщение трябва да следва растежа на икономиката. Ще съм благодарен, ако някой помогне по някакъвначин.

Имам да пиша курсова за паричното правило на Фридман, как той го обосновава. В 2 учебника чета, просто е подметнато с няколко изречения.Трябва ми повече информация.

Става въпрос за твърдението му, че паричната маса в обръщение трябва да следва растежа на икономиката.

Ще съм благодарен, ако някой помогне по някакъвначин.

Посоченото обощение на Фридман, съгласно което търсенето на пари е стабилно му дава основание да направи следващото обобщение: съществува дългосрочна пропорция от една страна между паричната маса в обръщение и от друга цените и номиналния доход. Втори важен пункт на монетарната концепция на Фридман е тезата за решаващата роля на паричната маса за динамиката на националния доход и формирането на стопанския сектор. В съчинението Монетарна история на САЩ: 1867-1960, написано с съавторство с Анна Шварц е показано, че динамиката на паричната маса е циклична, подчертана е висока степен на зависимост между развитието на паричната маса и националния доход. Чрез анализ на големи статистически масиви данни Фридман прави извод, че промените в количеството на парите в обръщение, а не на инвестициите (както считат кейнсианците), определят икономическия цикъл. Ето защо Фридман обощава: стабилното развитие на икономиката, когато съществува равновесие на паричния пазар, т.е. когато се установи съответствие между търсенето и предлагането на пари. Стабилният растеж на националния доход предполага стабилен равновесен растеж на паричната маса. Обаче необходимото разновесие на паричния пазар се нарушава, когато нейният размер се постави в необоснована кредитно-парична политика на ЦБ. Резките промени в количеството на парите с цел да се поддържа ефективно търсене (в духа на кейнсианството), според Фридман подкопава стабилността на икономиката , стимулира цикличните процеси в нейното развитие. Такова обяснение на цикличните колебания обуславя и дълбоките различия на възгледите на монетаристите и кейнсианците целите, инструментариума и методите на стопанска политика на държавата. Кейнс поставя на 1-ви план постигане на пълна заетост нато непременно условие на икономическата ефективност. Монетаристите от своя страна поставят за главна цел постигането на пазарната маса и стоковите цени. Във връзка с това Фридман обосновава идеята за естествено равнище на безработицата. Стремежът на държавата да повиши заетостта чрез повишаване на ефективното търсене не само поражда инфлация, но в дългосрочен период безработицата винаги ще се стреми към естествено равнище. Фридман постулира, че само стабилната пазарна система и отстраняване на инфлацията осигуряват нормално действие на пазарния механизъм и равновесие на пазара. В светлината на тези теоретични положения се разграничават и възгледите относно икономическото положение на държавата. Кейнсианците отдават предпочитания на бюджетно-финансовия инструментариум, на растежа на държавните разходи и разглеждат бюджетния дефицит за приемливо заплащане осигуряващо пълна заетост. Монетаризмът отхвърля този вид инструменти за държавно въздействие върху икономиката. Според Фридман внимаието на държавата трябва да бъде върху кредитно-пазарната политика. Той формулира т.нар. парично правило, съгласно което обемът на паричната маса е най-достъпният засега критерий на монетарната политика. Той счита, че паричната маса трябва да расте средногодишно с 3-5%, независимо от състоянието на стопанскта конюнктура и фазата на икономическия цикъл. Постигайки такова нарастване на паричната маса, който според Фридман характеризира оптимален и равномерен темп на нейния прираст може да се постигне справяне с инфлационните очаквания, избягване на цикличните колебания и осигуряване на общото равновесие в икономиката. В заключение критикувайки кейнсианската Посоченото обощение на Фридман, съгласно което търсенето на пари е стабилно му дава основание да направи следващото обобщение: съществува дългосрочна пропорция от една страна между паричната маса в обръщение и от друга цените и номиналния доход. Втори важен пункт на монетарната концепция на Фридман е тезата за решаващата роля на паричната маса за динамиката на националния доход и формирането на стопанския сектор. В съчинението Монетарна история на САЩ: 1867-1960, написано с съавторство с Анна Шварц е показано, че динамиката на паричната маса е циклична, подчертана е висока степен на зависимост между развитието на паричната маса и националния доход. Чрез анализ на големи статистически масиви данни Фридман прави извод, че промените в количеството на парите в обръщение, а не на инвестициите (както считат кейнсианците), определят икономическия цикъл. Ето защо Фридман обощава: стабилното развитие на икономиката, когато съществува равновесие на паричния пазар, т.е. когато се установи съответствие между търсенето и предлагането на пари. Стабилният растеж на националния доход предполага стабилен равновесен растеж на паричната маса. Обаче необходимото разновесие на паричния пазар се нарушава, когато нейният размер се постави в необоснована кредитно-парична политика на ЦБ. Резките промени в количеството на парите с цел да се поддържа ефективно търсене (в духа на кейнсианството), според Фридман подкопава стабилността на икономиката , стимулира цикличните процеси в нейното развитие. Такова обяснение на цикличните колебания обуславя и дълбоките различия на възгледите на монетаристите и кейнсианците целите, инструментариума и методите на стопанска политика на държавата. Кейнс поставя на 1-ви план постигане на пълна заетост нато непременно условие на икономическата ефективност. Монетаристите от своя страна поставят за главна цел постигането на пазарната маса и стоковите цени. Във връзка с това Фридман обосновава идеята за естествено равнище на безработицата. Стремежът на държавата да повиши заетостта чрез повишаване на ефективното търсене не само поражда инфлация, но в дългосрочен период безработицата винаги ще се стреми към естествено равнище. Фридман постулира, че само стабилната пазарна система и отстраняване на инфлацията осигуряват нормално действие на пазарния механизъм и равновесие на пазара. В светлината на тези теоретични положения се разграничават и възгледите относно икономическото положение на държавата. Кейнсианците отдават предпочитания на бюджетно-финансовия инструментариум, на растежа на държавните разходи и разглеждат бюджетния дефицит за приемливо заплащане осигуряващо пълна заетост. Монетаризмът отхвърля този вид инструменти за държавно въздействие върху икономиката. Според Фридман внимаието на държавата трябва да бъде върху кредитно-пазарната политика. Той формулира т.нар. парично правило, съгласно което обемът на паричната маса е най-достъпният засега критерий на монетарната политика. Той счита, че паричната маса трябва да расте средногодишно с 3-5%, независимо от състоянието на стопанскта конюнктура и фазата на икономическия цикъл. Постигайки такова нарастване на паричната маса, който според Фридман характеризира оптимален и равномерен темп на нейния прираст може да се постигне справяне с инфлационните очаквания, избягване на цикличните колебания и осигуряване на общото равновесие в икономиката. В заключение критикувайки кейнсианската Посоченото обощение на Фридман, съгласно което търсенето на пари е стабилно му дава основание да направи следващото обобщение: съществува дългосрочна пропорция от една страна между паричната маса в обръщение и от друга цените и номиналния доход. Втори важен пункт на монетарната концепция на Фридман е тезата за решаващата роля на паричната маса за динамиката на националния доход и формирането на стопанския сектор. В съчинението Монетарна история на САЩ: 1867-1960, написано с съавторство с Анна Шварц е показано, че динамиката на паричната маса е циклична, подчертана е висока степен на зависимост между развитието на паричната маса и националния доход. Чрез анализ на големи статистически масиви данни Фридман прави извод, че промените в количеството на парите в обръщение, а не на инвестициите (както считат кейнсианците), определят икономическия цикъл. Ето защо Фридман обощава: стабилното развитие на икономиката, когато съществува равновесие на паричния пазар, т.е. когато се установи съответствие между търсенето и предлагането на пари. Стабилният растеж на националния доход предполага стабилен равновесен растеж на паричната маса. Обаче необходимото разновесие на паричния пазар се нарушава, когато нейният размер се постави в необоснована кредитно-парична политика на ЦБ. Резките промени в количеството на парите с цел да се поддържа ефективно търсене (в духа на кейнсианството), според Фридман подкопава стабилността на икономиката , стимулира цикличните процеси в нейното развитие. Такова обяснение на цикличните колебания обуславя и дълбоките различия на възгледите на монетаристите и кейнсианците целите, инструментариума и методите на стопанска политика на държавата. Кейнс поставя на 1-ви план постигане на пълна заетост нато непременно условие на икономическата ефективност. Монетаристите от своя страна поставят за главна цел постигането на пазарната маса и стоковите цени. Във връзка с това Фридман обосновава идеята за естествено равнище на безработицата. Стремежът на държавата да повиши заетостта чрез повишаване на ефективното търсене не само поражда инфлация, но в дългосрочен период безработицата винаги ще се стреми към естествено равнище. Фридман постулира, че само стабилната пазарна система и отстраняване на инфлацията осигуряват нормално действие на пазарния механизъм и равновесие на пазара. В светлината на тези теоретични положения се разграничават и възгледите относно икономическото положение на държавата. Кейнсианците отдават предпочитания на бюджетно-финансовия инструментариум, на растежа на държавните разходи и разглеждат бюджетния дефицит за приемливо заплащане осигуряващо пълна заетост. Монетаризмът отхвърля този вид инструменти за държавно въздействие върху икономиката. Според Фридман внимаието на държавата трябва да бъде върху кредитно-пазарната политика. Той формулира т.нар. парично правило, съгласно което обемът на паричната маса е най-достъпният засега критерий на монетарната политика. Той счита, че паричната маса трябва да расте средногодишно с 3-5%, независимо от състоянието на стопанскта конюнктура и фазата на икономическия цикъл. Постигайки такова нарастване на паричната маса, който според Фридман характеризира оптимален и равномерен темп на нейния прираст може да се постигне справяне с инфлационните очаквания, избягване на цикличните колебания и осигуряване на общото равновесие в икономиката. В заключение критикувайки кейнсианската онцепция за активно държавно регулиране Фридман формулира алтернативни принципи на икономическа политика, която трябва да се опира на действието на свободните пазарни сили. Най-важното в монетаризма е необходимостта да се поддържа устойчиво нарастване паричната маса в икономиката.

http://www.referati.org/monetarizym-chikagska-shkola-miltan-fridman/20040/ref/p1

Редактирано 12 април 201115 г. от Alex&Ramesses_B.H.Л (преглед на промените)

Благодаря много!