Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Разделени

27 август 201115 г.

Болката е вътре.. в моето сърце. Тъга изпълва днес нощта. Тъгувам аз за моето момче.. Защо сме разделени ний сега ? Сега, когато искам да му кажа с какво се сблъсках през деня, когато в мен пламти копнежа с него всичко да си споделя. Искам да го видя, да го вкуся и стените между нас да срутя. Искам да го галя, да му шепна и от аромата му веднага да потрепна. Но единствено гласа му аз долавям.. Сълзите във възглавницата ми сподавям. Вярвам в силата на любовта. Болката пред нея няма шанс. Пред нещастието и горестта ще надделее нежния романс. В съня ми мигом промъкни се и загадъчно до мен сгуши се. Знаеш, че обичам те, нали ? Кажи ми мило същото и ти !

Редактирано 27 август 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

27 август 201115 г.

Силно се надявам тази творба да не е плод на реалността.

27 август 201115 г.

Автор

Грешиш, за съжаление да.. Разстоянието е убийствено понякога, но любовта ми помага да го превъзмогвам

1 септември 201115 г.

Много мило и в същото време, много тъжно. Надявам, че двамата с твоето момче скоро пак ще сте заедно и романсът ти ще има happy end, за да може да те вдъхновява за още много хубави стихотворения! Нали все пак любовта винаги побеждава.

2 септември 201115 г.

Автор

Много мило и в същото време, много тъжно. Надявам, че двамата с твоето момче скоро пак ще сте заедно и романсът ти ще има happy end, за да може да те вдъхновява за още много хубави стихотворения! Нали все пак любовта винаги побеждава.

Благодаря ! Ако не бях влюбена, никога нямаше да хвана химикала и да пиша стихотворения

2 септември 201115 г.

Разбирам те. И при мен е същото. Моят приятел е моята муза. Той ме вдъхновява не само да пиша но и за всичко останало. Както Платон е казал - При сблъсъка с любовта всеки става поет.

1 месец по-късно...

1 ноември 201114 г.

Автор

История

Случайна среща .. може би.

Срамежливо те погледнах, после ти.

Подадох ти ръка, а ти пое я,

запътихме се заедно по една алея.

Обсипана е с трепети изящни,

с мигове на близост сладострастни,

със стъпки влюбени към часове в забрава,

с усмивки, щастие под дъга лилава.

И поехме двамата със погледи лъчисти.

Ти нова страница в живота ми прелисти.

Сега душата ми с любов изпълваш,

тягостната празнина попълваш.

Скъпите ни спомени безкрайни

съпътстват ни като цветя ухайни.

И бъдещето чакаме с надежда,

питаме се накъде ли ни отвежда ..

По пътя уверено ще вървим.

И радостта, и болката ще делим.

Обичай ме .. без тебе нищо не умея ..

Ти ми даваш смисъл да живея !

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.