Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Грешна нота,грешна посока


Препоръчан отговор

Минаваха годините,вървеше си живота Докато не се появи в текста грешна нота Това беше ти,проникнал в мойта мисъл,станал моя страст за теб бях играчка,ти за мене беше власт Играта на чувства и дълги нощи бе все така красива Аз не исках да свършва,а ти не искаше да си отивам Изглеждаше очарователна,безкрайна и потайна но уви,и тя достигна свойта точка крайна.. И не защото,аз не исках да съм с теб не,не е това причината да се превърна в лед Тя,беше причината - твоето друго момиче Момичето, което наричаше мъниче Ти мислеше че аз незнам,ти беше убеден А аз от топла,станах хладна и накрая студена Не исках вече да те виждам,да чувствам ръцете ти Не исках повече да чувам че съм единствена в сърцето ти Един ден,просто приготвих багажа си,писмо ти оставих писмо за да бъдеш щастлив,аз вече всичко забравих Тръгнах , вървях и носех го във своите ръце, не багажа , а моето вече разбито сърце !

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Отиде си завинаги - музика текст аранжимент изпълнение А.Х.Т. sekirata

    • от safari_3
      На кратко събрах се с момче което живее в друга държава.Напунах работа и се преместих при него.Не след дълго бездействието и стоенето по цял ден удома сама започна да ме изнервя следоателно и започнахме постоянно да се караме.Той постоянно беше на работа,а аз не познавах никой там и не знаех езика.Един ден мн ми беше дотежало това положение и му казах че немога да живея повече така и искам да се прибера.Следователно отговора беше знаеш какво означава това.Което всъшност означаваше че трябва да се разделим,понеже и двамате сме против връзки от разтояние.В този момент се съгласих въпреки всичко.На следващия де вече бях размислила за това и уж вичко беше наред.Но този мой исказ така му се беше запечатал в главата, че стана непрекъснат повод за караници.След 2 седмици ми се наложи да се прибера по здравословни причини.И стествено от момента в който се прибрах постоянно се караме понеже той ми натяква за някакви малки неща,а аз съм си по чепата по характер и на всяко натякване отвръщам с обвинение че сам ме предизвиква.И така той иска да се разделим окончателно,а аз се опитвам да оправя нещата като естествено правя най-лошат грешка постоянно да му се моля и да го търся.Когато го питам какво изпитва към мен ми отговаря с "няма значение решението е взето и няма да се промени''.И сега си комуникираме.Когато питам как е какво прави ми отговаря като естествено се старае да спазва някаква дистанция.Надявам се на отговори от мъже защото явно не разбирам много добре мисленето им.Как да действам или дали този мъж изобщо изпитва нещо към мен.....
    • от miniBeat
      Здравейте хора.. Реших да си направя профил в този сайт и да ви споделя моето положение в момента.. Момче на 16г. съм, уча в Езикова Гимназия. Попринцип съм адски оптимистичен човек и винаги каквото и да става аз съм весел и съм в добро настроение, абе общо взето забавлявам се и се наслаждавам на живота.. Тази година месец Май се запознах с едно момиче, което още от пръв поглед ми хареса аадскииии много! Хубавата новина беше, че и тя ме хареса и така след като излязохме 1-2 пъти и нещата се получиха.. Цяло лято прекарах с нея, всеки ден излизахме, всичко беше прекрасно и просто перфектно, докато един ден аз тъпака я излъгах за едно нещо и тя се обиди адски много след като разбра .. Не ми говореше ии така се разделихме след 3 месечна връзка... 1 месец не се бяхме виждали, супер много ми липсваше докато един ден не отидох до нейното училище и не я зърнах за първи път от 1 месец насам.. Когато я видях сърцето ми започна да тупти бързо и сякаш нещо ставаше.. (не мога да го обясня) След това тя ми се обади да ми каже, че ме е видяла и че иска да излезем, излязохме и някакси просто се оправихме.. Един вид тя ми прости за моята лъжа.. ии така 2-3 седмици докато не ми каза, че нещата не се забравяли, лъжите не се забравяли ии най-лошото, че харесва друг вече и че вече не ме обича.. След като чух тези думи сърцето ми се скъса .. Може да го смятате за гейско и педалско момче да плаче, но наистина ми идва отвътре.. плаках много за нея (дори сега пиша това с насълзени очи), ходих сам на местата където сме прекарали най-дълго време, там плаках също .. Ии в момента я обичам наистина много, никога до сега не бях обичал момиче.. имал съм само 1 връзка преди, а и тя беше за 2-3 седмици.. А това е различно, много различно .. В момента постоянно си мисля за нея, лягам си с мисълта за нея, събуждам се и веднага тя ми е в главата   Ии сега съм в нещо като депресия, което не ми се е случвало никога в живота, тъй като още в началото споделих, че съм адски позитивен човек и винаги съм в добро настроение, но този път е някак различно.. Нямам желание за нищо.. Наистина я обичам много и искам да чуя вашите мнения, има ли смисъл да се боря за нея още и как да преодолея този период на "депресия" ...  ? Благодаря ви преварително!  
    • от pisatelkata
      Гледаш ме отнесен с поглед див
      и ми казваш - пак мълчиш...
      сподели със мене думи две
      днес кажи ми премълчаното поне.

      Премълчах тогава да не те боли
      с нож да не разкъсам твоето сърце
      има мигове, в които трябва да мълчим
      да не солим раните... и куп сълзи.

      Ти си много жалък... малък гот...
      в стих ти отговарям колко си невеж...
      искаше да бъдеш като патриот,
      но цената твоя е на таралеж.

      У главата нямаш ум - да бъдеш "ти"
      кактуси бодливи и отровен плет,
      как да ти го кажа...затова мълча
      и си готвя моя обеден омлет.

      автор: Ели Зарева
      11.06.2011
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване