Младостта на България е гневна

Младостта на България е гневна.

Младите ни хора се бунтуват и не искат да следват робското поведение на безхаберие и удобно мълчание на своите родители. Защото младостта принадлежи на бъдещето, а не на обусловеното минало на своите родители.

Младежите ни растат със силно развито чувство за свобода и независимост, понесени на крилете на собствената си млада жизнена енергия. Те имат историческия шанс да не са задушавани от диктаторското крило на Партията Майка, която единствено да определя посоката на живота им, да не бъдат държани насила в комунистическия концлагер на една държава със затворени граници, а да могат свободно да пътуват и се информират за света около тях. И да растат с отворени за света очи и сърца.

Младостта на България отказва да затвори очите си пред произвола, агресията и човеконенавистничеството на всички самозабравили се и самооблекли се в безгранична власт грабители.

Същите тези грабители, които са се организирали в добре структурирани йерархични организации и криещи се зад тяхната бездушевна фасада на институции (що за животно е това институцията и защо никъде в природата такова животно няма?!) – било то институции финансови, държавни, религиозни, корпоративни или просто мафиотски.

Никъде в природата животът не ражда институции, а ражда живи човешки същества. И всяко човешко същество е свещено, така, както е свещен самият живот.

И това е, което разбунтувалите се млади хора искат да напомнят на своите обезверени родители – животът е свещен! И не може да бъде заменян и подменян с притежаване на вещи, пари, власт, с мъртвородени идеи за партии, етноси, вражди и омрази.

Младите хора ни подканят, че е крайно време да се сложи край на робуването на вещи, на притежания, на сервилниченето пред хора с власт и пари, забравили човешката си същност, докато преследват на всяка цена, дори и кървава, трупането и натрупването на вещи и хартийки.

Защото, ако всеки български град или село има поне по един дерибей, заобиколен от плеяда потрепващи с мускули бодигардове, и който коли и беси наред, то е защото ние, хората, сме го създали, хранейки го със своето внимание, сервилничене, прекланяне на глава в смирение, затваряне на очи и уши пред неговите безчинства.

Всяка власт, било то властта на парите, или на политическото управление, или на обществения престиж и позиция, се дава от хората. И хората са тези, които я отнемат.

Това е, което гневните млади ни напомнят.