За да представя The Island първо ще започна с личното си мнение, ще продължа с две статии и после ще очаквам вашето мнение.

За мен Камен Калев се е изложил. Това което е искал да ни каже чрез своя филм не се е получило. Посланието му си остава в сферата на догатките, затова няма да е успешен сред масовата публика. Причината обаче няма да е в това, че е останал неразбран. Просто идеята му не е достатъчно голяма, колкото дълбоко е заровена и не си заслужава копането. Иначе визията е перфектна и не случайно приза за операторско майсторство грабна Юлиан Атанасов. Напълно съм съгласна тази година с журито на "Златна роза".

Редактирано 15 октомври 201114 г. от yvsot (преглед на промените)

"Островът", новият филм на режисьора и сценарист Камен Калев, направи премиерата си в Народния театър, а от 14 октомври тръгва по кината в страната. В показаната за първи път в Кан продукция участват френската звезда Летисия Каста, датчанинът Туре Линдхардт, за чиято роля ще се говори много през следващите месеци, както и Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов, а с кратки роли и Любен Дилов-син, Милен Цветков, водещите Иван и Андрей и дори режисьорът, писател и философ Алехандро Хородовски. Въпреки че "Островът" е много различен от дебютния "Източни пиеси", режисьорът отново залага на хора от екипа на дебютния си филм – един от тях е авторът на саундтрака на двата филма – шведският композитор Жан-Пол Вал.

Пред dnevnik.bg Камен Калев и Жан-Пол Вал разказват за запознанството си, работата по "Островът" и "Източни пиеси" и какво означават тези филми за създателите им.

Жан-Пол Вал (в средата) до Камен Калев (вляво) на премиерата на "Островът" в Народния театър

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Двамата се запознават по време на филмов фестивал в Гьотеборг и Калев предлага на Вал, преди това работил предимно по сериали и късометражни продукции, да види незавършената версия на "Източни пиеси".

"Той изгледа филма съвсем сам и когато излезе от студиото, беше удивен", разказва Калев. "Помня лицето му, как каза: "Уау, човече, това е невероятно." Това е все пак нискобюджетен филм и беше чудесно, че е готов да помогне за реализирането му по какъвто и да е начин."

"Това е всъщност част от правенето на филмова музика", казва 47-годишният Вал. "Можеш да сложиш музика навсякъде, а в определени моменти да оставиш тишината. Това, което ме впечатли тогава, е тази тема за чувството да не се чувстваш свързан с мястото, на което си – има я и в двата филма. По някаква причина дори когато говоря за нея, ме обзема особено чувство. Донякъде затова е и музиката – тя описва тези моменти, когато мислиш, че си сам и ще умреш сам. Исках да вникнем заедно вътре в това, в тази самота. Това ме впечатлява и ме прави човек на музиката."

Той не смята, че имало определен момент, в който да е решил, че ще занимава с филмова музика. "Не съм откривал музиката, тъй като тя винаги е била около мен. Представям си я като жена, с която се отнасям лошо, но която винаги ме приема обратно. Не знам дали това е отговор, но това е тя за мен."

Саундтраците на "Островът" и "Източна пиеси" са били две различни преживявания за него. "В "Източни пиеси" беше заложена определена конкретика и трябваше да сме много внимателни, да не се опитаме да не развалим нищо. Докато при "Островът" е почти обратното. Там има големи емоции, вълни на емоции, обрати и отново онова чувство да си чужд на мястото, което си. Така че саундтракът трябваше да бъде по-мащабен във внушението си. С "Островът" беше по-трудно."

"В "Източни пиеси" имахме много минималистични китарни теми, които бяха свързани с главния герой", обяснява Калев. "При "Островът" имаше няколко, които отразяваха различните фази от историята. Те се развиват с действието. Беше трудно да открием правилния баланс и да не отидем в погрешна посока. Всеки момент изисква собствен тип обективност."

Жан-Пол Вал: "Ако работиш с акустична китара, можеш да направиш колкото промени си искаш, но като работиш с оркестър, нещата съвсем различни. Все едно да обработваш камък."

Турне Линдхардт Летисия Каста и Камен Калев по време на снимките на филма

Фотограф: Камен Калев

"Островът"и "Източни пиеси" са две различни преживявания и за режисьора им.

Камен Калев: "На моменти чувствах новия филм като първи. Първият беше направен с повече приятели, нямаше толкова средства, имахме миниван, който беше пълен с техника, и това беше всичко. Докато "Островът" беше направен като една нормална продукция, с всичките отдели, които имат своите изисквания, за да се работи нормално и с хора, които не трябва да правят компромиси."

Филмът, създаван предимно в Бургас и на остров Света Анастасия, започва със сцена, снимана в Париж. В нея ексцентричният Алехандро Хородовски гледа на карти на героя на Туре Линдхардт и изтегля картата таро на Глупака.

"Тази символика е заложена в целия филм от гледната точка на това какво наричаме лудост и има ли тя връзка със свободата", обяснява режисьорът. "Има една песен на The Beatles, The Fool On The Hill, в която се пее как глупакът е винаги усмихнат, но всеки мисли, че той е идиотът, докато той е на връх и през цялото време изглежда усмихнат, без конфликти в главата си. По-късно прочетох откъде е дошло вдъхновението за тази песен. Тя е посветена на един изобретател, който е бил много напред във времето със своите идеи за дизайн и архитектура. Повел е едно цяло течение от хипита и други хора, отдадени на мистиката и мислещи повече за живота, отколкото за материалното. В Таро традицията Глупакът се свърза с човек, който прощава, който е способен да забрави толкова категорично нещата, че живее в сегашно време, на сто процента, няма спомени, няма лошо мисли, няма угризения."

Туре Линдхардт

Фотограф: Камен Калев

Точно като Данийл, героя на Линдхардт. Но дали е нужно всеки да открие своя "остров" и да "полудее" за малко, за да открие себе си. "Отново опираме до това какво е лудост, но за мен е нужно, да. Трябва човек да е на ръба на незнанието, на несигурността. Понякога лудостта е точно това, което ти не знаеш какво, когато не знаеш какво се случва. Просто се отпускаш по течението на живота и възприемаш нещата такива, каквито са, без да ги анализираш със сложния си мозък, който е пропит от мечти, амбиции, чужди идеи. Изобщо това деформатиране е силно заложено във филма – да се върнеш към себе си, да избягаш от това, което хората са направили от теб", казва Калев, за когото също е имало момент на освобождаване от черупката, но с усмивка отказва да разясни какъв.

Сюжетът на "Островът" рязко се променя, когато вследствие на все по-странните ситуации героите стават част в "Биг брадър". "Бях много впечатлен от персонажа на Тошко, който е реалният случай на човек, който се прави на луд и така спечелва кастинга. Той влиза в тази роля и с мисията да заблуди всички, че е ненормален. Търсих начин да върна Данийл в обществото. Филмът тръгва с неговото състояние (към света), което той напуска на острова, и исках след тази промяна да го видя как той живее в обществото. Тази свобода, това незнание, липсата на очаквания го отвеждат на място, което е точно като едно съдилище – където хората дават оценки, дават етикети кой е луд, кой не е луд, кой е добър, кой не е."

За Калев социалният феномен на реалити шоутата е много съществен и е дал своето отражение върху хората. "Всеки гледа в своята си стая на телевизора, обсъжда това, което вижда, опитва се да разбере, че той е нещо, той е личност."

Летисия Каста

Фотограф: Камен Калев

Софи, героинята на Летисия Каста, също преминава през промени, но по-различни. Когато Калев и френската актриса се срещат, за да обсъдят сценария, тя е смятала да обяви, че няма да участва във филма, но казва "да", след като е запленена от ентусиазма на автора му. По време на снимките на "Островът" двамата имат противоречия за начина, по който да изглежда Софи. Какво Летисия е успяла да промени у нея и какво не е?

"Тя намираше, че персонажът й е много пасивен, искаше да е по-реактивна и с по-силно отношение, към това, което се случва. Имахме понякога сблъсъци и в крайна сметка тя си изработи героинята по начин, който не беше съвсем така заложен в сценария. Нейната героиня не ми беше толкова ясен като образ, колкото Данийл. Бях предварително наясно с всичките му стъпки. Летисия допринесе за развитието на нейния образ като човек, който се променя, който се вдъхновява от това, което вижда като промяна в Данийл, и тръгва по неговите стъпки."

Една от най-запомнящите се реплики в "Островът" е, че "мозъкът е машина, която трябва да помага, а не да пречи". Но в кои случаи мозъкът пречи?

"За мен мозъкът е това, което сме образували по време на развитието си като хора. Може би оттам идват повечето ни проблеми – когато той диктува какво правиш като същност, като индивид. В началото Ходоровски казва: "Не стой в главата, а бъди със сърцето." Това е покана към него да се върна към онова, което го е създало. Това, което ни прави, което сме, без да разбираме. Да се отдадем на незнанието, а не да мислим, че светът е създаден за нас, че ние сме най-важните."

Може би такъв трябва да бъде и подходът на зрителя към "Островът" - да се остави да бъде изненадан? "Да, не мисля, че някой трябва да търси референции, да очаква специфичен жанр."

Камен Калев и Жан-Пол Вал не изключват възможността да работят за трети път заедно. "Мога само да се надявам", обръща се Вал с усмивка към Калев. "Да участвам в това, да бъда тук сред тези хора беше невероятно преживяване."

==========

"Островът" не е филм, който ще се хареса на масовата публика - това предупреди още преди време самият Камен Калев и е абсолютно прав. Верен на стила си да избягва утъпканата пътека на клишетата, която е далеч по-достъпна за широката аудитория, и в новото си заглавие, едно от най-прогресиращите имена в българското кино в последните десет години залага на непознатото, нестандартно звучене, което провокира реакции в изцяло противоположни посоки.

Тук може би е редно да уточним, че ако с "Източни пиеси" режисьорът разчупи наложените ограничения, то с новия си филм "Островът" стига дори по-далеч, предизвиквайки още по-крайни мнения – от тотално възхищение до абсолютен шок.

И двете заглавия са свободни откъм интерпретация, но с "Островът" ни е адски трудно да разграничим иначе ясно установените филмови жанрове – той е както драма, така и психотрилър, дори и комедия, като през цялото време звучи доста болезнено в контекста на съвремието, в което живеем.

В основата на сюжета е героят на Туре Линдхарт, Данийл, който заедно с красивата си приятелка, французойката Софи (Летисия Каста), пристига в България - мястото, в което е израснал до 10-годишна възраст в местно сиропиталище, след като е захвърлен на улицата от родителите си. Двамата избират да прекарат кратка ваканция далеч от Париж, на малък остров край Бургас, без да осъзнават, че със завръщането му там ще провокират битката на Данийл със страховете от миналото му и неяснотата на собствената му идентичност.

Вътрешният конфликт всъщност предопределя и основното послание на Калев (доколкото можем да открием такова за самите себе си): островът слага основата на границите, които всяко едно човешко същество поставя пред себе си, съобразявайки се с наложените обществени и морални ограничения.

Тук е моментът да разкрием, че във финалната част на "Островът" ще станете свидетели на една малко очаквана картинка – главните герои влизат в българския Big Brother. Защо? Отговорът на въпроса идва в неизбежното сравнение между малкия остров край Бургас и затвореното пространство в шоуто – и в двата случая, сме просто затворници на собствената си реалност, а стремежът към лична свобода и борбата да избягаме от черупката си, да предопределим живота си, без да се съобразяваме с каноните, често ни водят до тотално отхвърляне от обществото.

Достатъчно луди ли сме, за да отстояваме собствените си принципи с цената на всичко?! Всеки може да намери сам отговора за себе си, тъй като "Островът" е преди всичко провокация, която цели да ни събуди от дълбокия зимен сън, оставяйки адски много въпросителни… и още повече възможности за отговор.

С изключителен операторски почерк, визуално богатство, невероятно силна драматургия и атрактивен актьорски състав, в който Линдхарт трудно позволява конкуренция, това е филм, който трябва да се гледа, не само защото е български, но и защото подтиква към сериозен размисъл.

Или както казва още в началото на филма гениалният Алехандро Ходоровски – "Мислиш си, че си изправен пред една празнота, но вселената те чака. Скачай!". Изборът е ваш!

Още с успеха на "Източни пиеси" Камен Калев подсказа, че често ще е във фокуса на внимание. Не успя да избяга от него и при реализацията на втория си пълнометражен режисьорски проект - "Островът". Наличието в актьорския състав на имена от ранга на Летисия Каста и Туре Линдхарт - датската звезда, когото сме гледали в заглавия като "Ангели и демони" и Into the Wild на Шон Пен, допълнително предизвика очакванията на публиката към филма. Отговор на въпросите, които ни вълнуват дни преди премиерата на "Островът" по родните екрани, потърсихме от главното действащо лице - самия Камен Калев.

Мнозина свързват името ти най-вече с "Източни пиеси", а всъщност дебютният ти проект е именно "Островът", който се ражда като идея още преди 9 години, но го реализираш впоследствие?

Камен Калев: Да, генезисът, началото на сценария на "Островът" е още от 2002 година, когато започнах да го пиша на самия остров. Знаете, че съм родом от Бургас и често отскачах до "Света Анастасия". Тогава обаче историята бе съсредоточена повече върху самата двойка и трудностите, които изпитват, в желанието си да бъдат заедно.

Въпреки опитите ми тогава да го продуцирам и намеря финансиране, получих куп откази от различни комисии, субсидии – и тук, и във Франция. Просто се получи така, че първият ми проект всъщност се оказа втори, тъй като тогава започнах работа по "Източни пиеси". Иначе във времето, почти всяко лято отделях по месец и преработвах сценария, нанасях промени и постепенно фокусът на внимание се измести върху други неща, които ме интересуваха и вълнуваха.

Така се роди и "Островът" – във вида, в който зрителите ще го видят – филм, по-съсредоточен върху развитието на човека изобщо, освобождаването му от социалните норми, границите, които имаме тенденция да си поставяме, или към едно своеобразно завръщане към свободата на природата и сърцето.

Припомняйки си "Източни пиеси", ми е трудно да направя съпоставка между двата филма. "Островът" определено е по-различен и едва ли би допаднал толкова на тези, които очакват своеобразно продължение на дебюта ти.

Камен Калев: Донякъде е така, макар за мен "Източни пиеси" също да е филм за освобождаването на човека. Човек, който има своите душевни рани и проблеми – както в докосването му до това момиче, в което се влюбва, така и до възрастния човек. В крайна сметка той получава някакъв дар, някакъв подарък, който го възкресява, излекува и той намира надежда в цялата тази промяна – същата надежда, която не успяваше да открие преди това.

До някаква степен исках да внуша подобно послание и в "Островът", макар да признавам, че формата, под която го направих, е много, много различна.

Как успя да привлечеш в актьорския състав Туре Линдхарт и Летисия Каста? И лесно ли се работи с такива звезди?

Камен Калев: Без значение колко са популярни, колкото по-големи професионалисти са актьорите, толкова по-лесно се работи с тях. Имат огромен опит, знаят какво искат и как да го постигнат и това логично обогатява много проекта.

До Линдхарт достигнах по много интересен начин, малко очакван и за мен самия – през кастинг режисьор в Америка. Тя ми го препоръча лично, а тъй като е човек, който преди това е работил с имена като Тарантино например, нямаше как да не я послушам. Впоследствие разбрах, че е права – на пробите с Туре действително се уверих в невероятния му капацитет да се променя и превъплъщава в различни роли много категорично и много бързо.

А това всъщност бе заложено и в героя му – много трансформации на личността, през които преминава, за съвсем кратък период от време, така че се оказа изключително подходящ за образа. Колкото до Летисия Каста, тя е човек, с когото искам да работя отдавна. Още преди съм споделял с френските продуценти, че я намирам като точния човек за филма заради енергията и излъчването, което има.

След успеха на "Източни пиеси" във Франция, успях да се срещна с нея, да й дам сценария и тя откри в "Островът" някакво предизвикателство към самата себе си. Сподели ми, че персонажът, който трябва да изиграе, я плаши, което пък допълнително я мотивира да се захване и опознае по-дълбоко съответния персонаж и въобще, да изиграе нещо по-различно от това, което обикновено й предлагат.

Какво е посланието на "Островът" – такова, каквото се надяваш да го усети и публиката? Това, което ти влагаш лично от себе си...

Камен Калев: Най-вече едно - освобождаване от личните страхове и послание да живеем живота си не според каноните и заложените ни ограничения, а според сърцето си.

Смяташ ли, че филмът ще се приеме добре?

Камен Калев: Наясно съм, че това е един доста сложен и екзистенциален филм, но се надявам, че да. Всъщност "Островът" се опитва да избяга от конкретните правила в жанра, да излезе от релсите на драматургията, което едва ли би допаднало на хората, които се занимават целенасочено с кино.

Докато обикновеният зрител няма подобни очаквания, той е готов да приеме крайния резултат, без да го поставя в установени рамки.

Дебютът ти с "Източни пиеси" бе повече от успешен – спечели аудиторията, както и куп награди от различни европейски фестивали. "Островът" сякаш е дори по-амбициозен като проект. Не смяташ ли, че вече вдигна твърде високо летвата?

Камен Калев: Най-правилно на този въпрос ще отговори публиката. Може би е въпрос на интерпретация за всеки. Аз не страдам от излишни амбиции. Смятам, че е повече от естествено човек да иска да пробва да стигне все по-далеч, но най-вече искам да остана в съзнанието на хората и със следващите си филми. Другото не е от чак такова значение.

Автор: Митко Попов

Източник: Avtora.com