Не се страхувай

Не се страхувай, ще видиш, че нов ден ще настъпи,

и слънце пак ще грейне, и светлина ще пропъпли,

а мракът, тоз фокусник, който света всеки ден в шапката скрива,

отново ще зачака и доволно ръце ще потрива.

Не се страхувай от нищо, което се крие,

не оставяй проблем гнездо в тебе да свие,

и не бързай, времето може да бяга, но аз ще те чакам,

отдавна готов съм за теб и вече само протакам.

Не се страхувай да губиш, всички сме по дъската

и правим ходове, напред или встрани, толкова е проста играта,

смисъл тя няма, и никой никога не я печели,

ние просто се движим, усещаме и след минута с фанфари в мрака изчезваме.

Не се страхувай с мен да говориш, аз слушам само теб,

без значение дали мъдруваш или бърбориш,

аз искам просто да видя душата ти гола, бедрата ти голи, гърдите ти голи,

тъй искам да усетя как с поглед закриляш ме и в кутия със съкровенни мисли събираш ме.

Не се страхувай към мен да посегнеш,

ръцете за туй за изваяни, не за да стискат и блъскат,

човекът не е просто животно,

а за да стигнат там дето думите онемяват и смисъл вече нямат.

Забрави за всичко друго, което те спира,

то няма значение, препяствия е имало и ще има,

ала моментът, който обрича ни, е различен,

той е тъй кратък и толкова личен.

Русокоске

Русокосо момиче със сини очи,

таз празна глава как добре ти стои,

ти гледаш тъй сляпо и нещо не казваш,

всяка срещната глупост за тебе е радост.

Ти умно момиче си, имаш мечти,

мечтаеш да те ошляпка някой чичка с пари,

да ти купува дрешки, бижута, коли,

да си играе с теб като кукла с конци.

Лицето ти грее, но дали си щастлива,

таз безкрайна усмивка по теб, в мен всичко убива,

ти всичко харесваш и мнение нямаш,

от другите фръцли по-далеч не оставаш.

По матрица си правена и си една от милиони,

всички русокоски сте с големи балкони,

носите къси полички и гледате лошо,

чакаш кимване и се навеждаш надолу.

Твоят поглед мил, не се наемам да определям,

но като го видя, ми идва да се застрелям,

и чудя се кой ли цял живот ще те гледа...

ще да е някой твой умствен колега...

Аз пиша за теб, защото станахте мода,

вече всеки иска да лази по пода,

да бъде без мозък, без вкус и безмълвен,

да бъде част от потока безкръвен.

Изговаряш думи безчет, но сякаш мълчиш,

и ако човек те изслуша ще си внушиш,

че казваш нещо важно, нещо велико,

а ти просто цвилиш като магаре пребито.

Клоунада

Клоунът идва и си тръгва всеки ден

забавлява публика една и съща, забавлява мен,

с пиянски изблици и думи празни,

опитва се той всeки да подразни.

Отчаян от живота, отритнат от съдбата,

професията нещастна изяде му главата,

чужди глупости да учиш и часове да ги повтаряш,

слушателите си до смърт да отегчаваш.

Във края на всеки скучен ден пореден,

сваляше гримът си, клоунът беден,

поглеждаше се в издрасканото огледало,

пак извръщаше встрани лицето погрозняло.

Телом и духом той се рушеше,

сърцето отдавна със мъка туптеше,

и чакаше клоунът да бъде изместен,

от нов празнодумец със старата песен.

От миналото се чуваше стара балада,

говореше се, че на клоуните времето отминава,

но дали бъдещето нови смешници очаква,

съдбата на клоуните кой ще оплаква?

Сивата страна

Той чувстваше се сам във своята родина,

не бе тя никога за него райската градина,

ключ за щастието в нея, той така и не получи,

трябваше да бяга, ако иска да сполучи.

Не бе той сам във своята тъга,

бе част от поколение на предадени деца,

те търсиха успех, но срещнаха лъжа,

пораснаха, без да познаят топлина.

Да си кадърен в мрачната страна,

бе равно на вечна самота,

от никой никога неразбрани,

ах, младите бяха тъй добре изиграни.

Но неочаквано отвори се светът за тях,

видяха те възможност да извършат грях,

семейство да напуснат и щастие да видят,

да стегнат куфарите и да си отидат.

Баща и син по сълза размениха,

много майки дълго очи не склопиха,

цената на богатството бе осъзната,

при всички на гости дойде самотата.

Да живееш сам във чужда земя,

да усетиш как носталгията занемява,

налегна младите тежка забрава,

за връщане, веч никой не се заблуждава.

Минаха години, отечеството опустя,

остана без деца посивялата страна.

Избягалите така и не посмяха,

да се върнат пак под родната стряха.

Ахх,че прекрасни стихове. !

наистина ли ви харесват, написах ги за 3 дни и се чудя дали стават за нещо.