Сергей Александрович Есенин е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област и е починал на 28 декември 1925 г. (на 30 г.) в Санкт Петербург.

Започнал да пише от малък, през 1912 той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска.

През 1915 Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

През 1916 Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През1917 той се жени повторно за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 основава собствено издателство, наречено "Трудовая Артель Художников Слова".

През 1922 Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува в Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото той не научава до края на живота си.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 се жени за четвърти път за София Толстоя, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. Излиза и заминава за Санкт-Петербург по Коледа . Отсяда в хотел Англетер и там той прерязва вените си и пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края - Волф Ерлих, а на следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966.

Предсмъртното му стихотворение:

До свиданья, друг мой, до свиданья.

Милый мой, ты у меня в груди.

Предназначенное расставанье

Обещает встречу впереди.

До свиданья, друг мой, без руки, без слова,

Не грусти и не печаль бровей,-

В этой жизни умирать не ново,

Но и жить, конечно, не новей.

(1925)

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=c6VzfOZMzb4

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=FleF3JoYRyQ

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=GALut06QIdI&feature=player_embedded"]http-~~-//www.youtube.com/watch?v=GALut06QIdI&feature=player_embedded

(стихи - http://esenin.niv.ru...925/1925-43.htm )

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=TTPHLg6Da3k"]http-~~-//www.youtube.com/watch?v=TTPHLg6Da3k

(стихи - http://www.stihi-rus...1/Esenin/93.htm )

http-~~-//vbox7.com/play:e0a542d4

http-~~-//vbox7.com/play:e3129058

ФИЛМИ: Дети Есенина. Документальный фильм , Есенин (2005)

Колекция, Стихове и инфо

,

Могила С. Есенина на Ваганьковском кладбище. Памятник Сергею Александровичу Есенину на Тверском бульваре в Москве

.

Редактирано 18 януари 201214 г. от agr (преглед на промените)

Черният човек

http-~~-//www.vbox7.com/play:bb546f02

Гледайте: " Есенин (2005)" и "Золотая голова на плахе (ешафод,дръвник - 2004)"



доп.инфо - http://www.youtube.com/user/KonstantinBelenkovTV#g/c/ACE065D7347DB596

Редактирано 18 януари 201214 г. от agr (преглед на промените)