Отварям тази тема с желанието да научим нещо повече за живота и творчеството на тези известни люде, на които хората са посветили музеи и дори филми.

Започвам с Пабло Пикасо (1881 - 1973)

Пабло Пикасо (на испански: Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso, накратко Pablo Picasso) е испански художник и скулптор, занимава се сживопис, керамика, колажи, графика и т.н. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-добрият художник за последните 100 години, както и за най-скъпият и най-краденият.

• Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

• Аз не търся, аз намирам.

• Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

• Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

• Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

• Дълго време се ограничавах само с един цвят - като един вид дисциплина.

• Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

• Когато нямам повече синьо, слагам червено.

• Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

• Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

• На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

Музеят на Пикасо в Барселона е най-посещавания музей, въпреки че не може да се смята за един от най-представителните или с най-богата колекция от творби на големия художник, но определено може да претендира, че описва и представя Пикасо най-добре. Музеят отваря врати за посетители на 9 март 1963 г., а първите творби, изложени в него, са дарени от близкия приятел на Пикасо от младежките му години и негов личен секретар Гийом Сабартес. Намира се в три поразително красиви каменни резиденции на Карер де Монткада - съседни една на друга средновековни сгради в центъра на Барселона.

Музеят на Пикасо в Париж (Musée Picasso) е разположен в сърцето на историческата част на Париж, в който има колекция с няколко хиляди творби на Пабло Пикасо. Днес там можете да видите 203 картини, 191 скулптури, 85 керамики и над 3000 графики, гравюри и ръкописи.

Официален сайт , Руско инфо ,

, Филма "Да устоиш на Пикасо" (Surviving Picasso) и Пабло Пикасо по ТВ "Атака"

http-~~-//vbox7.com/play:32031a97

Пабло Пикасо - Еротика

Редактирано 1 февруари 201214 г. от agr (преглед на промените)

Иля Репин е един от моите любими художници.

Репин е роден на 5 август 1844г. в град Чугуев Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869г. е награден с малък златен медал за картината "Йов и неговите приятели". През 1872г. получава голям златен медал за програмата "Възкресението на дъщерята на Ипир".

По време на своето пътешествие по Волга през 1870г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината "Бурлаки на Волге", завършена през1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой-12бр.-"Толстой на оран","Толстой бос","Толстой в раб.кабинет под сводовете","Толстой в кресло с книга в ръка"...

В периода 1894—1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.

bg.wikipedia

Бях малко момиченце, когато видях картината "Нищая", която силно ме впечатли.

От този момент започнах да се интересувам от големия руски художник.

Репин Иья Ефремович

Нищая (Вель) (Девочка-рыбачка )

1874 год. Иркутский художественный музей. Иркутск.

Холст, масло 74 x 50

Илья Репин

картини

Пиер-Огюст Реноар

• „И най-изкусната ръка е само слугиня на мисълта.“

• "Болката отминава, но красотата остава."

• "На света има толкова грозни неща - защо изкуството трябва да е красиво?"

http-~~-//vbox7.com/play:c79ff6c3

Четенето , Картини , Художници от всички епохи , Арт каталог , Велики художници

Густав Климт, вчера навърши 150 години.

Рембранд Харменсзон ван Рейн, днес навърши 406 години

Редактирано 15 юли 201213 г. от Нeо (преглед на промените)

Клод Моне (Claude Monet; р. 14 ноември 1840 - п. 5 декември 1926), роден под името Оскар Клод Моне, е френскихудожник, основател, водач и непоколебим защитник на стила импресионизъм. Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. За това допринася и фактът, че една от неговите картини (“Импресия, Изгряващо слънце”, Париж, 1872) дава и името на движението.Роден е в Париж на 14 ноември1840 г. на петия етаж на улица Лафит. Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва на 20 май в църквата „Нотър Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар Клод, но приятелите му го наричат само Оскар. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.

Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 година, по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.

На 28 януари 1857 г. майката на Моне умира. На 16-годишна възраст, той напуска училище и отива да живее при своята овдовяла и бездетна леля Мари-Жан Лакадр.Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.

През юни 1861г, Моне влиза в армията за 7-годишна служба в Алжир, но след две години се разболява от коремен тиф и леля му го измъква от армията, при условие, че Моне се съгласи да посещава уроци по художествено изкуство. Възможно е холандския художник Йохан Йонгкинд, който е познавал Моне да е подтикнал Мари-Жан към това. Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.

Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината "Жени в градината" (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбенаблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.

През 1866г, Моне получава признание заради "Камил" известна още като "Жената със зелената рокля", на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо; тя е моделът на фигурите в "Жени в градината" от следващата година, както и на "На брега на Сена" и "Bennecourt" (1868). Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.След избухването на Френско-пруската война (19 юли 1870) Моне заминава за Англия през септември 1870, където изучава творбите на Джон Констабъл и на Джоузеф Търнър, като техните пейзажи вдъхновяват Моне за иновации при изучаването на цветовете. Рисува Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Пол Дюран-Рюел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. През пролетта на 1871г, творбите на Моне не са приети на изложбата на Кралската академия.

През май същата година напуска Лондон и заживява в Заандаам, Холандия, където рисува двадесет и пет картини (а полицията започва да го подозира в революционна дейност). Освен това посещава и за първи път Амстердам. През октомври или ноември 1871г се завръща във Франция, като от декември същата година до 1878г, живее в Аржантьой, малко селце на брега на Сена, близо до Париж, където рисува едни от най-добрите си творби. През 1874г, се завръща за кратко в Холандия.

„Импресия, Изгряващо слънце“ (1872)

През 1872г, рисува "Импресия, Изгряващо слънце", която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874г и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина "Импресионизъм", с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си. В изложбата влиза и картина със заглавието "Булеварда на Капуцините", на която Моне изобразява булеварда от апартамента на фотографаНадар. На практика обаче има две картини на Моне на булеварда като едната в момента е в музея Пушкин в Москва, а другата в музея Нелсън-Аткинс в Канзас. Не е ясно коя от двете е била на ключовата изложбда от 1874г, въпреки че последните проучвания сочат, че това е картината в Москва.

Моне и Камил се женят точно преди началото на войната (на 28 юни 1870) и след пътуването си до Лондон и Заандам се местят в Аржантьой през декември 1871 г. В този период Моне прави много картини, на които изобразява различни изобретения на модерния свят. Камил се разболява през 1876 г. На 17 март 1878г, им се ражда втория им син Мишел. Това раждане отслабва разклатеното здраве на Камил. Същата година тя се мести във Ветой, където умира на 5 септември 1878г, на 32-годишна възраст. Моне я рисува на смъртния и? одър.

След няколко тежки месеца последвали след смъртта на Камил опечаления Моне започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век. В началото на 80-те Моне рисува няколко групи пейзажи, които смята, че документират френската провинция. Тези кампании прерастват в серии картини.

През 1878г, Моне се мести в къщата на Ернест Ошаде - богат собственик на магазини и патрон на изкуствата. Двете семейства живеят в една къща във Ветой през лятото. След банкрута на Ернест и заминаването му за Белгия и след смъртта на Камил, Алис Оашде (съпруга на Ернест) помага на Моне с отглеждането на момчетата, като ги завежда в Париж, където живеят със собствените и? шест деца. През пролетта на 1880г, Алис заедно с всичките деца заминават при Моне, който още живее във Ветой. През следващата година те се местят в Поаси, който Моне ненавиждал. През Април 1883г, докато гледал през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни. Така всички се местят първо във Вернон, а след това в Живерни, в Северна Нормандия. Там Моне създава голяма градина и рисува през по-голямата част от остатъка от живота си. След смъртта на отчуждения си съпруг, Алис се омъжва за моне през 1892 г.В началото на май 1883г Моне и голямото му семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намирала близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късмета на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890, Моне е досатътчно богат, за да купи градините и къщата, в която жевеело семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. От 80-те до края на живота си през 1926г, Моне започва да рисува "серии" картини, в които предмета е изобразяван в различни цветова и климатични условия. Първата катава поредица картини е "Купи сено" (1890 – 1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнайсе от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел през 1891 г. Моне създава и сериите "Катедралата в Руан" (1891 – 1895), "Тополи", "Парламента", "Утрини на Сена" и "Водни лилии" (нарисувани в градината му в Живерни).

Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - "Разпадането на леда по Сена". Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект дори след като наема седем градинари.

"Парламетна: Слънце през мъгла" (1904)

Между 1883 и 1908г Моне из средиземноморието и рисува забележителности, пейзажи и морски картини като например "Bordighera". В този период рисува сериите от Венеция и тези от Лондон - парламента и моста Чаринг Крос. Посещава също и Норвегия като гост на кралица Кристиана.

Втората жена на Моне Алис умира през 1911г, а големия му син Жан, който се е оженил за Бланш (една от дъщерите на Алис) умира през 1914 г. След смъртта на Алис Бланш се грижи за Моне. По това време той започва да проявява първите симптоми на катаракта. Картините, които рисува в този период имат основно червеникав нюанс, който е характерен за зрението при болни от катаракта. През 1923г се подлага на две операции за отстраняване на катаракта. След тях прерисува някои от картините си с по-сини водни лилии от тези преди операцията.

По време на Първата Световна Война, в която участва малкия му син Мишел, Моне рисува серия плачещи върби в знак на уважение към загиналите френски войници.През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Умира от рак на белите дробове на 5 декември 1926 г. в Живерни на 86 години. Погребан е в гробището в Живерни, като самия той настоява церемонията да е скромна; заради това присъстват само около 50 души.

Домът, градините и езерото с водните лилии са завещани от сина му Мишел, единствения наследник, на Френската академия на изящните изкуства през 1966 г. Чрез фондацията "Клод Моне", къщата е реставрирана и отворена за посещения през 1980 г. Освен многото сувенири и други предмети на Моне, в къщата се намира и колекцията му от японски дървени гравюри (подобни на ксилографии). През 2004г, "Парламента: Слънце през мъгла" (1904) е продадена за 20.1 милиона долара. През 2006г, са публикувани доказателства, че серията "Парламента" е рисувана от болницата "Св. Томас" на брега на Темза.

"Le Pont du chemin de fer ? Argenteuil" (1873), която изобразява железопътен мост над Сена е закупена от анонимен купувач по телефон за рекордните 41.4 милиона долара на аукциона на Кристис в Ню Йорк на 6 май 2008 г.

Картината "Скали край Дипе" е крадена в два различни случая. Веднъж през 1998г, (при този случай куратора на музея е осъден за кражба на пет години затвор, заедно с двама съучастници) и втори път през 2007г (картината е намерена през юни 2008). Предишния рекорд за негова картина беше 36.5 милиона. На 24 юни 2008г, "Le Bassin Aux Nymph?as" (от серията с водните лилии) бе продадена за 36.5 милиона паунда.

Редактирано 15 юли 201213 г. от Гост (преглед на промените)

Сезан е роден в Екс ан Прованс и там започва училище. От 1859 до 1861 г. той изучава право, но продължава да взема уроци по рисуване. Въпреки протестите на своя баща, Сезан решава да продължи с артистична кариера и през 1861 г. заминава за Париж със своя приятел Емил Зола. Постепенно баща му се примирява с този негов избор и започва да го подкрепя.

В Париж той се запознава с Камий Писаро и други импресионисти. Следвайки идеите на Зола за натурализма, художниците от това време (втората половина на 60-те години) започват да гледат на рисуването по друг начин. Сезан, по примера на Мане започва да използва преувеличена и демонстративно изразителна деформация в картините си. Негови творби са представени на първото изложение на Салона на отхвърлените през 1863 г., където са изложени творби, неприети от журито на официалния Парижки салон.

Сезан започва със светлината, въздушния рисунък на импресионистите, но постепенно идеите му изкристализират и той казва "Искам да правя изкуство трайно и вечно, както това в музеите". След като преминава през своя импресионистичен период, осъзнал че възприетата техника, може да спъне по-нататъчното му развитие, Сезан се изолира в Екс ан Прованс и започва да търси свой метод.

Картоиграчи (1876)

Той създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се изполва в кубизма, фавизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Сезан извежда живописта от своите описателни функции и я превръща във философия. Сезан работи в растяща творческа изолация, избирайки Южна Франция пред Париж. Създава много натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който премества определени елементи (определено дърво например). Фокусира се освен върху натюрморти и пейзажи, и върху сцени с къпещи се, както и върху портрети. Рисува „Планината Св.Виктория“ от безброй ъгли.

Планината Св.Виктория

През 1906 г., Сезан рухва докато рисува навън по време на проливен дъжд. Една седмица по-късно, на 22 октомври, той умира от пневмония.

На 10 май 1999 г., неговото платно Rideau, cruchon et compotier ("Завеса, глинена кана и фруктиера") е продадено от "Сотбис" за 60,5 милиона долара.