Какво е обяснението ви за нея? Може ли да бъде контролируема или не? Какво може да я предизвика?

Клептоманията е неустоим порив да бъде откраднато нещо, от което субектът в действителност няма нужда и не представлява нещо ценно. Касае се за сериозно психично разстройство, което може да повлияе сериозно върху живота ви, ако не се лекува. Това е вид разстройство върху контрола на импулсите (разстройство при което вие не можете да устоите на изкушението или импулса за извършване на действие, което е неприятно и болезнено както за вас, така и за някой друг).

Много хора, страдащи от клептомания, изживяват живота си в скрит срам, защото се страхуват да потърсят психиатрична помощ. Статистиката показва, че при своевременно и добро лечение в много голяма степен се прекъсва цикъла на натрапливи кражби. Трябва да се прави разлика от джебчийството и склонността към кражби. При клептоманията липсва материалната изгода и индивидът води мъчителна вътрешна борба срещу импулса да открадне, краде ненужни неща, а и самото лице няма нужда да краде.

Симптомите на клептомания включват:

• Мощен импулс да откраднете нещо, от което нямате реална нужда.
• Изпитване на повишаващо се интензивно напрежение преди извършване на кражбата.
• Изпитване на чувство на задоволство и възнаграждение по време на кражбата.
• Чувство на силна вина и срам след кражбата.

За разлика от обикновените кражби от магазините, хората с клептомания изпитват натраплива нужда да го направят и не крадат за собствена изгода или печалба. Те дори не крадат за отмъщение. Те крадат просто защото този импулс е толкова мощен, че те не могат да му устоят. Този импулс ги кара да се чувстват некомфортно, тревожни, напрегнати, възбудени. За да смекчат тези усещания, те крадат. По време на кражбата изпитват облекчение и задоволство. След това изпитват чувство на голяма вина, угризения на съвестта, себененавиждане, страх да не бъдат арестувани. Но след време импулсът се завръща и клептоманният цикъл се повтаря.

Лошото е това, че клептоманията се лекува трудно, а клептоманите почти никога не търсят помощ. На практика клептоманията си остава до края на живота.

Много хора имащи клептомания, живеят в затворен свят и дълбоко скрото тайни, страх от закона и юридическите инстанции. С подходящи медикаменти, това състояние би могло да се излекува. Но за съжаление много малко клептомани или нямат желяние да се излекуват или просто не осъзнават, че имат проблем.