Сбогом

Сбогом …

Едно,две ,три ,четири ,пет ,шест ,седем -

осем ,девет, десет ,единадесет ,дванадесет…

Сбогом училище ,Довиждане приятели,Простете Учители… !

Дузина години в класните ниви класили

и жадно сокове пили - ето ни нас изкласили

и погледи впили в бъдеще светло отвъд …

Светът се върти и от утре вече няма да сме същите…

Ще нагазим в дълбокото …

Ще бъдем пораснали –но ще бъдем сами !

Ще губим посоки и ще крадеме мечти !

Ще броиме приятели –един ,двама ,трима,…може би ?

Ще проронваме думи ,думи не казани,думи премазани….

Играта свърши…други вече са на ход в училищния двор !

На чиновете ще кацнат новите мечти …

По коридорите пак ще жужи - един кошер пълен със звезди,

тревоги , мечти - трепет и страх…

Но нима ,ние не бяхме същите - едно ято,ято мечтатели ?

И какво от това ,че понякога говорехме във час,

а учебникът стоеше безмълвен пред нас ?

И пак ще е същото…

Двора отново ще е пълен с ято влюбени, невинни щурци.

Звънецът пак ще укротява междукласни войни .

И ще запазят тетрадките спомена напоен със сълзи …

За първа любов ,за първата любов - на седемнадесет години !

Ах, докога ще боли - от тези скрити следи ?

***

И на раздяла приятели -останете ,бъдете мечтатели !

Редактирано 23 март 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)