Размяна ...

автор :дъщеря ми Яница Кирова

До бог Нептун и неговото царство !

Размяна …

Като всяко дете и аз имах поне дузина мечти …

Най –напред бяха играчките, после мечтаех да бъда кралица от приказки чудни

за принцеси ипажове .

Следваше ги цялата” зоо-градина” от хамстери , котета ,кучета…

Чинно на опашката бяха - телефони ,компютри и разни други ” дранкулки”…

По Коледа ставаха чудеса и мечтите се сбъдваха …

А после разбрах и научих ,че мечтите човек сам трябва да гони и постига .

До онази Коледа…С тревожния звън на телефона….Още помня лицето на мама ...

В къщи настана суматоха …Спомням си добре и бялата болнична стая …

С онези хора облечени в призрачно бяло ,които говориха нещо тихо за Тати ?

За шосета ,мантинели, дървета и прочие …Диагнози ,прогнози ?!

Мама само стоеше, мълчеше и тихо ревеше…

После Тати се върна у дома - но вече трудно вървеше .

Все лежеше ,лежеше и мълчеше ,мълчеше …

До вчера той обичаше да се смее някак дълбоко …Отвътре …

Беше влюбен в живота и това само как му личеше – щурците в сърцето му спяха ,

а птиците в джоб му гнездяха…

Мечтаеше той винаги дръзко и смело …И по това аз приличах на него …

Но нещо пречупи крилете …Като на ято разстреляни птици… в полет !

И мечтите умряха за Бога ! И вече да мечтая не мога …

Научих се Господи ,че ти си Велик и можеш да смачкаш всеки,всеки – само за миг .

Изучих аз езика на птиците ,научих се ида вия и сама като вълчиците…

И с тях да се моля на Тебе … И тогава намразих живота !

Този вулгарен простак ,беше пресметнал всичко,всичко до последен петак …

Извадих аз от скрина ,любимите кукли…

В ръце мечтите си взех… и там на най- долният рафт - тях завинаги скрих.

А после самотна и тъжна по ъглите тъмни в къщи -оцелявах аз от болката скрита,

като смъртно ранена кошута ...

Бях жива между мъртвите и мъртва между живите …

И тогава реших… Да взема стара бутилка и да поставя мечтите си в нея !

Ще поставя аз вътре и на Тати черно –бялата снимка - а на гърба й ще пиша,

накратко и ясно :

До бог Нептун и морското му царство !

До всички хора в морето !

До онзи който намери тази бутилка - Извинете ,Простете, Помогнете !

СПЕШНО разменям Недокоснати детски мечти / моите мечти / –за частица Надежда

и прашинки със Вяра !

Желая Ви попътен вятър –от един Дързък Мечтател !

………………………………………………………………………………………………………

Редактирано 19 април 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)