Когато погледнете през прозореца, вие си мислите, че виждате образите чрез очите си, или по-скоро това е начинът, по който сте научени да мислите. В действителност обаче това не е начинът, по който става това, защото вие не виждате света чрез очите си. Вие виждате създадените в мозъка ви образи. Това не е прозрение, нито пък философска спекулация, а научен факт.

Тази идея би станала по-ясна, ако разберем как функционира зрителната система. Окото е отговорно да превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клетки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждате, когато погледнете през прозореца. С други думи, всичко, което виждате, се формира в мозъка ви.

Цялата статия: Тук

Да, много добра статия! Не съм я чел до края, но е хубаво да има такива статии, които да карат човек да се позамисля и разсъждава.

Нещо друго, което съм си мислил - примерно дали виждат всички цветът жълто по един и същ начин? Аз виждам примерно жълта кола и асоциирам с този специфичен цвят думата жълто, но някой друг може да вижда същата тази кола както аз виждам зеленото, но той ще асоциира цвета също с думата жълто, защото обективният цвят на колата си е един и същ. Също може би (за което съм) сигурен, че всеки вижда по-малко по -различен начин от другия целия свят - примерно по - светло, по-наситено или в някакъв си отенък.

А това е напълно възможно при положение, че съществуват далтонисти - значи напълно възможно!

Нещо друго, което съм си мислил - примерно дали виждат всички цветът жълто по един и същ начин?

<{POST_SNAPBACK}>

Ами би трябвало. Зрителните възможности показват всичко по еднакъв начин за всички (или поне приблизително).

На мен пък ми прави впечатление и ме кара да се замисля - дали нещата, които виждаме еднакво, изобщо не са такива, каквито са. В смисъл - да е някакъв образ, който всеки вижда по един и същ начин. Просто зрителна измама.

Темата наистина е много обширна и всяко нещо, което се твърди е донякъде вярно. Доста може да се поспори, но по-важното е да те накара да се замислиш.

Темата наистина е много обширна и всяко нещо, което се твърди е донякъде вярно. Доста може да се поспори, но по-важното е да те накара да се замислиш.

<{POST_SNAPBACK}>

Да - точно това е най-важното!

А за различното виждане - и аз мисля, че е приблизително еднакво (с изключение на леки отенъци, яркост - все едно гледаш едно и също нещо в 2 различни монитора), но все пак как ще обясниш съществуването на далтонистите - все пак не е съвсем еднакво.

Тая тема наистина ме кара да се замислям над много ама много работи, обаче няма да ги пиша в един пост, защото както ми е интересна и философията и може да стане цял роман. Просто се замислете, че ПОЧТИ ВСИЧКО Е СУБЕКТИВНО, А НЕ ОБЕКТИВНО. Почти всичко. Дори ние не сме напълно свободни, макар и да си мислим понякога, че си правим каквото си искаме. Ние сме контролирани донякъде от това как ни е създал господ. Но айде стига толкова за сега, че мноооого дълго ще стане...

А за различното виждане - и аз мисля, че е приблизително еднакво (с изключение на леки отенъци, яркост - все едно гледаш едно и също нещо в 2 различни монитора), но все пак как ще обясниш съществуването на далтонистите - все пак не е съвсем еднакво.

<{POST_SNAPBACK}>

Това с далтонистите е изключение. Разминаването е в цветовете, а не в самия образ. Все пак не е коренно различно възприемането.

Трябва да се помисли над това - докъде е ограничено възприемането и кое не може да се възприеме (или се губи).

Както вече казах почти всичко отнасящо се до нас е субективно. Ако се замислим, всяка лоша миризма ние я чувстваме като лоша, защото тя идва от нещо вредно за самите нас. Като че ли всичките ни възприятия и емоции са подчинени на целта да продължаваме съществуването си. Примерно потта мирише лошо, защото тя е нещо вредно за организъма (ако се приеме), но надали щеще да мирише лошо ако съзнанието ни можеше да се отдели от тялото. Да усещаме истинската миризма безпристрастно. Потта както и другите лошо миришещи неща са просто някакви в-ва или химични съединения, които едва ли наистина миришат лошо. Същото е положението и с това, кое виждаме красиво и кое не. Природата ни е създала така, че да изпитваме удоволствие от някои неща, които са нужни за продължаването на съществуването ни. Но ако бяхме безпристрастни дали щяхме да изпитваме някакво удоволствие, дали изобщо щяхме да усещаме нещо? Дали всичко, което възприемаме със сетивата си не е просто една илюзия? Сега се сещам също, че примерно красотата на женското тяло е в мозъка на мъжа....

Абе изобщо много интересна тема!

Edit: Със сигурност човешкият мозък не възприема всичко от околния свят. Сетивата ни си имат ограничения. Слухът може да приема звук само в някаква граница от честоти. Така е и с останалите сетива, но дали информацията, която губим е голяма или малка, дали пък няма някои неща, които не съществуват, а пък мозъкът си ги измисля - това само може да гадаем.

Редактирано 8 март 200620 г. от GFreeman (преглед на промените)

Но ако бяхме безпристрастни дали щяхме да изпитваме някакво удоволствие, дали изобщо щяхме да усещаме нещо? Дали всичко, което възприемаме със сетивата си не е просто една илюзия?

<{POST_SNAPBACK}>

Ех, много добре разсъждаваш. Илюзия е и още как. Въпросът е как я възприемаме. Не бих казала, че нещо щеше да се промени, ако бяхме безпристрастни. Изобщо очите ни водят в света с изключителна прецизност, но останалото става в мозъка. Там се възприема, а дали се губи нещо.. никой не знае.

Станахте много сериозни. Я да ви раздвижа малко мозъчетата

Как мозъкът разбира текст:

Сепорд писхлоози от увентеириста Кмерибдж, рдеа на букивте в енда дмуа не е от зенанчие, смао е внажо правъта и песлонадта бвука да са на привалонто мсято. Дригтуе Бвуки мжое да са ръзбарнаки тотнало и тсетка пак ще е чилтев. Паринчтиа е че чкивошея мъозк не чтее бувалкно а вджиа дтумие ктао ендо цляо.

Мъоъзкт е нйа-увдинитяелит оагрн в чшокветоо тляо. Той увапрлвяа катко натише жнинези фикунци, ткаа и потвеендиео ни. Ниатше млиси, сомнепи и чвувтса са полд на нтеогваа дейност. Мгноо чсето пошренго го савявнарт със снложа тфеленона цнатрлеа или спюеромкптъур. Тзои орагн е мгоно по-сжлеон и от най-стлаожна мнаиша. Пзниаянтоа ни за мкзъоа, впръкеи итенивзинтне иледсзиваня, са все още чснтчиаи. (текста не е некадърно написан, ако бъде прочетен ще се разбере защо)

и 10 насоки за правилно отношение към мозъка - http://www.liniastandart.com/modules.php?o...order=0&thold=0

Редактирано 9 март 200620 г. от MasterRalf (преглед на промените)

В този сайт за материята има и статия за времето и там пише за нещо, което аз отдавна съм си мислил:

Ако светът наистина е материален и само материален тогава бъдещето е предопределено! Замислете се и ще видите, че наистина е така.

В този сайт за материята има и статия за времето и там пише за нещо, което аз отдавна съм си мислил:

Ако светът наистина е материален и само материален тогава бъдещето е предопределено! Замислете се и ще видите, че наистина е така.

<{POST_SNAPBACK}>

Е-хе,много се отвлече!

Нищо не може да бъде предопределено!Точно,ако изхождаме от презумпцията,че всичко е материално.

Ако приемем,че бъдещето е предопределено то това би означавало,че някой(нещо) го е предопределило.Този някой/нещо трябва също да е материално (нали всичко е материя),и едновременно с това да е извън света на материята -зада може да наблюдава и да оказва роля в процесите на развитието (бъдещето).Тъй като такова нещо/някой не е открит (дори и косвено),а и не може да буде извън света на материята,щом е материален=>> отхвърляме хипотезата за предопределянието на бъдещето.

Q.E.D.

Е-хе,много се отвлече!

Нищо не може да бъде предопределено!Точно,ако изхождаме от презумпцията,че всичко е материално.

Ако приемем,че бъдещето е предопределено то това би означавало,че някой(нещо) го е предопределило.Този някой/нещо трябва също да е материално (нали всичко е материя),и едновременно с това да е извън света на материята -зада може да наблюдава и да оказва роля в процесите на развитието (бъдещето).Тъй като такова нещо/някой не е открит (дори и косвено),а и не може да буде извън света на материята,щом е материален=>> отхвърляме хипотезата за предопределянието на бъдещето.

Q.E.D.

<{POST_SNAPBACK}>

Изобщо не ми стана ясно как ги изпраска всичките тия изводи!

Как реши, че трябва задължително "някой" да предопределя бъдещето и да го ръководи? Да приемем, че този някой е Бог. Защо пък трябва Бог да е материален? Светът си е материален, но не и Бог. Господ си е господ, вселената си е вселена.

Би ли обяснил и внесъл "малко" повече яснота в доказателството си, защото май липсват бая работи и причинно - следствената ти връзка се губи някъде...

Много с лека ръка я отхвърли хипотезата!

Добре казано