Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Препоръчан отговор


Черното покривало на нощта

отдавна е замрежило

погледа на минувачите.

Табелите с изтрити имена

на автогарите и магазините,

в които хората са се вторачили,

днес служат за съветници

единствено на проститутките

в безпаричните им вечери.

Никой не се вглежда в тях, никой.

Там, от другата страна,

стои изправена табела,

надписана с големи букви:

„Моля, дайте ми храна“.

Хората във миг обръщат

главата си назад,

към непотребните табели,

избират тях да прочетат,

макар че веч са избелели.

За сетен ден си обещават:

„Това е за последен път“.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от advensve
      Джоджен
       

       
      Действащи лица:
       
      Лола – дъщеря
      Лой – кралят
      Лиса – селянката
      Лесли – свинар
      Рой – чаровният принц
       
      Действие 1, Сцена 1
      Влизат Рой и Лой.
       
      Лой:
                      Ах, синко мой!
                      Майка ти почива във покой!
                      Веч три дни от как се помина –
                      няма с кой да бъда в комбина.
       
      Рой:
                      Ех, тате, мой обични –
                      за всичко си има причина.
                      Майка любовници цяло село имаше
                      и за това все се хвалеше.
                      А ти не пожела  да повярваш
                      и затуй горко ще се разкайваш!
                      Не ти е нужен веч човек,
                      който става по-пиян от век на век.
                      Горко на мен, твоят син!
                      Защото за майка ти не си бил един.
       
      Лой:
                      Пепел ти на езика, Рой!
                      Майка ти почива в покой!
                      Със слугата
                      въргаляли се  в кревата.
                      После пък на покрива отишли,
                      когато стражите дошли.
                      И там се въргаляли те,
                      докато не паднали на едно паве.
                      Слугата за жалост оживя,
                      пък майка ти възмездно умря.
       
      Рой:
                      Татко мой, знаеш ли ти
                      колко хора  за погребението са дошли?
       
      Лой:
                      Знам, аз всички ги изклах
                      и после сладко спах.
       
      Рой:
                      Нима оназ купчина трупове отвън
                      и главите им до оня пън
                      са всичките й изневери жалки,
                      всичките й прелюдия малки?
       
      Лой:
                      Не, туй са готвачите сакати
                      дето им плащах с дукати,
                      Ей там са онез мерзавци угоени
                      в рова до носа са потопени.
                      При Рошко и Гошко – крокодилите мили,
                      но май не са ги укротили.
       
      Рой:
                      Татко, днес друго ме влече –
                      като отрова ще ме прояде!
                      Сърцето ми в жар пламти,
                      страхувам се да не изгори.
                      Защото оня ден видях
                      най-прекрасната от всички тях.
       
      Лой:
                      На таз кобилка дето си заплюл
                      трябва да подариш зюмбюл.
                      Но щом измъчва те жестоко тя
                      да отсека ли и нейната глава?
       
      Рой:
                      Не, недей! Тя е моята любов!
                      Тя е като недоварен картоф!
                      Тя за мен е една на света.
                      Без нея не ще стопя моята самота.
       
      Лой:
                      Срещу любовните ти проблеми, сине,
                      има лек и дано ти мине.
                      Стръкче джоджен ти сдъвчи,
                      преглътни го мъжки, не плачи!
                      С тоз цяр древен и лечебен
                      не ще чуеш камбаните на любовта с глас меден.
       
      Рой:
                      Но, татко, аз я обичам!
                      Не желая от нея да се отричам!
       
      Лой:
                      Но ти си от род най-велик!
                      Зарад теб получих тик!
                      Не може твоята Лола драгоценна
                      да спи в стаята ти скъпоценна.
                      Гърбицата й на камила подобна,
                      а дрехите й са по свинска линия модна.
                      Ти си за принцеса най-красива,
                       а не за оназ кобила.
       
      Рой:
                      Думи обидни изричаш срещу моята любима,
                      но скоро под венчилото ще сме двамина.
                      Само трябва да я убедя
                       да стане моя жена!
                      Вярно, малко е инатлива,
                      но аз имам жълтици цяла кесия.
       
      Лой:
                      Предзнаменанията  са точно верни.
                      Потеклото и земите не са ти дарени!
                      Те са наследство от твоите деди,
                      които също са се женили за пари.
                      Тъй че не упорствай, аз съм прав!
                      Да не паднеш и ти в оня трап!
       
      Рой:
                      Чудесно! Не ща да съм крал!
                      По-скоро на крокодилите бих се дал!
                      Любовта ми ти не ще отнемеш,
                      а пак до крушата ще дремеш.
                      Аз и Лола сами
                      ще избягаме в далечни земи!
       
      Действие 1, Сцена 2
      При Рой и Лой влиза Лола да моли за помощ за бедната си майка.
       
      Лой:
                      Чедо мило, я кажи
                      за какво идваш при мене ти?
                      Моят син ли е причината за това,
                      че в нетърпение тръпнеш ти така?
       
      Лола:
                      Вашият сополанко е недостоен да ме заинтригува,
                      в момента друго нещо ме вълнува.
                      Моята майчица мила
                      пак с чай от джоджен е препила.
                      Болна е, не ще да става –
                      все в кревата се протяга.
                      Чудя се как бих могла
                      да закуся аз сега,
                      Кой ще чисти и подрежда?
                      Кой играчките ми ще нарежда?
       
      Рой:
                      О, радост за моите очи,
                      съгласи се да дойдеш при мене ти!
                      Знаех си, че над мен ще се смилиш
                      и за мен ще се омъжиш!
                      Твоята зестра са три чувала рубини
                      и цял дворец слугини.
       
      Лола:
                      Нямам време за нелепите ви шеги;
                      вашето остроумие ще ме умори!
                      Гладна съм! Трябва да ям!
                      Няма така лесно да се предам!
                      Искам единствено от вас
                      да откриете майка ми в този час.
                      В кръчмите пак се е запиляла,
                      а аз още не съм яла.
       
      Лой:
                      Дъще, недей да плачеш
                      инак с тая гърбица ще си останеш!
                      А майка ти ще разчекна на две,
                      докато не приготви някое кюфте.
       
      Лола:
                      Благодаря ви, кралю!
                      Благодаря за разбирането!
       
      Лола излиза.
       
      Рой:
                      Ах, не е ли най-прекрасна тя
                      от която и да е по цялата земя?
       
      Лой:
                      Внимавай, синко мой
                      да не изядеш бой.
                      С такава жена
                      цицини ще стърчат от нещастната ти глава.
    • от maiors
      НАШАТА ПРОЛЕТ
       
       
       
                Разбунтува се южняка
                и земята се пробуди.
                Сиви, смачкани листаци
                заиграха танци луди.
       
       
       
               Минзухарът - ярък Пламен
               вечни снегове заяде.
               Слънцето, от мрачен замък,
               смело се подаде.
       
       
       
               Птичките извиха песни.
               Облак закачливо смига.
               Бялата мома - гротеска
               плашеща пристига.
       

         
  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.