Стихове

Лъжа

Да вярва в нещо човек има нужда, а неговата истина всъщност е чужда. Това му дава сили напред да продължи. А в какво всъщност вярва? Фалшиви лъжи. Че имало Бог, че доброто тържествува, замислете се хора... цял свят робува. На чужди интереси, на хората с власт, заложили капана на манипулативната паст. А с нашите умове тез хора боравят умело и тихо, без дори да разправят, как в мрежа оплитат нашето съзнание, способни да втълпят "велико предсказание". Ролята им аз наричам смело "кукловод" и отказвам да повярвам, че царува само Бог. Че горе мислят за мен, че живота ми е решен и да чакам съдбата до заветния ден.  А религии върховният морал да проповядвад и със заповеди Божий, на нас да заповядвад. Грешници да ни наричат, на провал да ни обричат, защото сме от хората, които няма да се вричат. Имам избора да бъда този, който пожелая и че трудно и опасно е по пътя стръмен зная, но избирам си това, пред великата съдба, моят избор толкоз' лесно аз не ще да подаря.

----------------------------------------------

----------------------------------------------

Oбичам полицаи

Май изгубих си куража  и не мога да разкажа, но ще пробвам, к'во да правя някак чувствам аз, че трябва. Във поредна тежка нощ пълна със зелена мощ, накачулени в колата ... се въртяхме в махалата. Изведнъж идея блесна,  никак даже не е лесна, но звучеше тя чудесно, ще ви пресъздам словестно. Та надявахме се ние неква банка да разбием, много злато да открием и за ден да се покрием. Таз идея тъй прекрасна, всъщност беше баш ужасна и се вкарахме във сxеми, носещи торба с проблеми. Но крояхме пъклен план, в който като торбалан банка ние ще ограбим, на света да се представим. А се случва т'ва когато, във колата доста яко се въртяха 2 масета, а пред нас познай - прасета. Вдигат палка, казват стоп, в багажника кило коноп, с пликове във всеки джоб, а очите зверски дроп. И във уличката тясна, спряхме от страната дясна. Гледаме в огледалата, т'ва прасе ръкав запрята. -"Със това кило коноп направо сме за ГДБОБ, тъй че давай да си ходим иначе ще се тормозим." Тази мисъл бе прекрасна, но пък уличката тясна, за това решихме ние, някво филмче да набием. -"Майор Петров от МВР." -"Как я караш бе братле?" Полицайчето невинно ме изгледа баш обидно. -"Документи на колата." -"Искаш ли една заплата?" Подкупа ми да приеме се надявах без проблеми. -"Всички вънка, ставай, ставай!" -"Споко брат, не се напрягай.." Вътре място уж за трима, а излязохме шестима. Т'ва обаче ни помогна, а Петров шофьора погна, как във тази "slim" кола, събрал е толкоз чучала. -"Лични карти." -"Ами нямам..." Почнах аз да се напрягам. -"Я ела със мен сега до полицейската кола." Тръгнах аз, какво да правя иначе пък ще е тяга, та отидох аз при тях, а зад мен реват от смях. -"Вместо ти да изгориш, по-добре кажи - капиш ?" -"Какво да кажа, не разбирам." Почнах аз да подозирам. -"Замириса на трева, имат ли във тях, сега ?" -"Не знам дори какво говориш." -"По-добре недей да спориш." -"Не разбирам и не знам." Казах му без капка срам. Да изкопчи баш от мен, нещо иска тоз кретен. Явно планът се разпадна, щом Петровчо леко садна. Лека вечер пожела и в Oпелчето се прибра. А ние изнагляхме пак и нагънахме качак, щото тез прасета могат само да ме поразходят....   

Редактирано 24 октомври 201312 г. от Marin Georgiev (преглед на промените)