ЛИС на тема "История славянобългарска" страстен зов за национално пробуждане и самосъзнание, но не ми трябва цялото съчинение, а ми трабва само ПЛАН-КОНСПЕКТ на това съчинение...

Заглавието не ти е според правилата на форума... Мислиш ли, че някой ще се хване да ти пише този план конспект ?

1.УВОДПет вековното турско робство безмилостно ограбва българския народ във всеки един аспект, забава развитието му, докато свободните европейски народи вървят напред. В това тежко време, когато за поробените е било трудно да опазят собствения си живот и този на близките си, един знаменит българин намира силата да започне борба за свободата на анрода си, въоражен със силата на словото. Тове е отец Паисий Хилендарски, който с готовност да пожертва себе си, се отдава изцяло на създаването на пъвата история на България – „История славянобългарска”. Той посвещава живота си на това свое светло дело, имайки за стимул искрената си и чиста любов към родината. Без да очаква нищо в замяна на него му стига удовлетворението, че е служил за благото на народа си.2.ТЕЗАРазглеждайки днес, творбата на Паисий, за нас тя се явява не само източник на исторически факти, а и едно много точно и откровено описание на съвременниците на автора и на предшествениците му. Подреждайки историческите събития, Паисий ни разкрива характерните качества и недостатъци на българина. Чрез формата на общуване с читателя и слушателя, авторът дава доста сведения за представителите на българския народ от времето на Османско владичество. Той адресира „историята си” към три съсловия. Незлонамерено твореца разделя народа на интелектуалци и неуки, обикновени хора. Въпреки осезаемата болка Паисий се обръща и към родоизменниците, отрекли се от българското под влиянието на гърците. Всичко това ни обрисува един цялостен портрет на българския народ, погледнат през очите на историка.3.ИЗЛОЖЕНИЕ1) Интелектуалците – първия предговор2) Обикновените, неуки хора – основния адресат на Паисий3) Родоизменниците4) Българите от миналото4.ЗАКЛЮЧЕНИЕЧитателите и слушателите на „История славянобългарска” се сменят с епохите. Въпреки спорната историческа стойност на творбата, тя има неуспорим принос за самосъзнанието на българина. В образа, който ни представя монархът, ние откриваме, че до голяма степен съвременникът му се препокрива в българина от наши дни. Посочените качества, способни да разкрият достойнствата ни пред света, както и напомнените недостатъци, който и сега не забавят развитието ни, са актуални и днес. Това превръща „неграмотния” отец Паисий в ценен съветник за българина и от XXI век.