В автомобилната практика отдавна се е наложило буквата S, използвана като добавка към съществуващо вече наименование на модел, да символизира или Sport, или Super – неизменно нещо, свързано със свръхвъзможности. Но какво тогава би могло да се каже при появата на този символ зад името на върховия модел на една от най-знаменитите компании за благородни спортни автомобили – Aston Martin Vanquish? Както биха казали някои майстори на перото, тук думите са излишни, но все пак ние ще се опитаме да вникнем по-дълбоко в същността на това, какво може да се получи, когато един от най-изумителните спортни автомобили на планетата получи още “по-насъскана” модификация.

Дори напълно обективно погледнато (а всъщност никой, който оценява достойнствата на един такъв автомобилен “джентълмен”, не си губи времето да гледа обективно), Aston Martin Vanquish е един от най-съвършените представители на най-висшата лига на спортните модели. От чисто техническа гледна точка той действително е изпипан докрай, задвижва се от един от най-фамозните двигатели, които може да предложи съвременната автомобилна индустрия, трансмисията му е почти сравнима с използваните във Формула 1 конструкции, каросерията му е изработена по най-модерните и скъпи технологии, а ходовата част и аеродинамиката му осигуряват динамика и стабилност на пътя, съперничещи на най-елитните състезателни образци. Като към това се добави и емоционалната страна на автомобила, която традиционно за модел, идващ от “мъгливия остров”, е издигната в своеобразен култ, се получава нещо, което няма и не би могло да има аналог в света. От самото си създаване Vanquish е на върха на “автомобилния Олимп”, което е и в основата на идеята на всеки модел на легендарната компания. Той се превърна и в поредното “оръжие” на гордостта на Нейно Величество – Агент 007, или Джеймс Бонд. Това също не изненада никого, тъй като продуктите на Aston Martin Vanquish винаги са били сред любимците му, когато става дума за преследване на (или, ако се наложи – за изплъзване от…) противниците на демокрацията. Както и да е – какво трябва да означава появата на автомобил, който да представлява нещо като спортна модификация на един безспорен шедьовър на легендарното британско автомобилно изкуство, какъвто е Aston Martin Vanquish. Кому всъщност е нужно да притежава Vanquish, разполагащ с още повече мощ и още “по-огнен” нрав и защо? Може би на въпроса “Защо?” е логично да се отговори с максимата “Колкото повече, толкова по-добре!”? Може би да, а може би не… Всъщност тук най-уместна изглежда крилатата фраза на Мечо Пух – “Колкото повече, толкова повече”… Да не забравяме, че благородните представители на британската автомобилна промишленост почти неизменно са насочени само и единствено към онези, които могат да ги разберат и да оценят истинската им стойност, а всички останали като че ли не представляват никакъв интерес за въпросните производители.

Промените във вида на модификацията Vanquish S не се забелязват лесно от пръв поглед. Всъщност дори при най-внимателно вглеждане те могат да се маркират само от човек, който има много засилен и задълбочен интерес към автомобилите на марката. Защо това е така? Първо – прояви на “екстремизъм” от рода на “самолетоподобни” дизайнерски “излияния” като огромни спойлери, крила и прочее прояви на своеобразен ексхибиционизъм са чужди на британците. И второ – величествената осанка на Vanquish е изваяна с такъв финес и стил, че да се направят съществени подобрения по нея изглежда невъзможно (а както практиката отдавна е доказала, ако нещо не може да се усъвършенства, но все пак се промени, то обикновено се разваля, а не се подобрява). Затова дизайнерите на аристократичния производител са се ограничили в действията си и само са подчертали най-изразителните черти на каросерията. Например сега предрадиаторната решетка с традиционната за марката форма е станала малко по-голяма и по-заоблена, а долният изпълняващ функцията на спойлер ръб на бронята сега стига малко по-ниско и е по-ясно очертан (същото важи и за по-ясно изразения отпреди ръб на задния капак). Всичко останало си е по старому и така трябва да бъде – все пак говорим за един от най-красивите автомобили въобще, въпреки че понятието красота трудно би могло да се вкара в определени рамки. Както и “стандартният” Vanquish, модификацията S излъчва едновременно неповторима изисканост и почти неудържима, стигаща до бруталност агресия – комбинация от принципно взаимно изключващи се неща, каквато само британците могат и знаят как да постигнат.

В интериора също не са направени многобройни промени, те се свеждат до новите седалки с още по-спортен контур и покритата с кожа централна конзола. Всъщност какво ли друго би могло да се подобри в кокпит, изработен ръчно от едни от най-скъпите видове кожа на най-елитната марка Connolly, суперкачествен метал и истинско стъкло (както и при DB9, разположеният на видно място на централната конзола бутон за запалване на двигателя е покрит със стъкло, а не с негова имитация).

Двигателят е бил подложен на не много на брой, но затова пък изключително ефикасни “манипулации”. Цилиндровите глави (във всяка от тях има по два разпределителни вала) са основно модифицирани, направени са съществени промени по всмукателния колектор, а максималните постижими обороти са се покачили. В резултат мощността от 460 е скочила на още по-фрапиращите 520 к. с., и то при цели 7000 об/мин. Максимумът на кривата на въртящия момент вече е 577 Нм при 5800 об/мин (при Vanquish стойността е 542 Нм, само че при 5000 об/мин). Ускоряването от място до 100 км/ч става за забележителните 4,8 сек, а максималната скорост от и без друго внушителните 306 км/ч при “по-слабата” версия достига до 321 км/ч при S. Трансмисията е с познатата свръхмодерна секвенциална 6-степенна конструкция. Промените по нея са свързани преди всичко с напасването й към увеличените възможности на задвижващия агрегат. Управлението на предавателната кутия става с бутоните на централната конзола, а превключването на предавките – с лостчетата зад волана. Тази трансмисия е пригодена дори за най-екстремни прояви от страна на шофьора – при т.нар kikdown (рязкото настъпване на педала на газта “до дръжката”) тя е в състояние да превключи директно от шеста на втора предавка! Една от най-полезните системи за сигурност в автомобила (наред с познатите като ABS, тракшън-контрол и т.н.) се нарича WSP (от Wheel Spin Protection), като нейната функция е при хлъзгав път да превключва на по-висока предавка максимум при 3200 об/мин, за да

се предотврати прибуксуване вследствие на чудовищния въртящ момент на двигателя.

Стабилността на пътя е подобрена още повече с помощта на оптимизираната аеродинамика и на промените по окачването и управлението. Коефициентът на аеродинамично съпротивление Сх е намален от 0,33 на 0,32, а вследствие на споменатите промени в предната и задната част чувствително е подобрена устойчивостта при високи скорости. В основните си принципи ходовата част е останала същата, както и при Vanquish, но все пак са направени някои много смислени фини настройки. Пружините са по-къси с 5мм (съответно с толкова е намален и клиренсът), а амортисьорите са “по-твърди” и имат по-къс ход. Управлението е с още по-директна настройка и Vanquish S може да се похвали с още “по-хирургична” точност при промяна на посоката на движение. Едва ли има нужда да се отбелязва, че на пътя не може да се усети много от собствената маса на автомобила (1875 кг), тъй като динамиката на този джентълмен не само е на превъзходно равнище, а дори превъзхожда почти всичко, което може да се види в наше време. За да може този чистокръвен звяр да бъде укротяван при нужда, спирачките са подобаващо оразмерени и притежават нужната чудовищна ефективност. Диаметърът на предните дискове е увеличен от 355 на 378 мм, спирачните апарати са 6-бутални отпред и 4-бутални отзад, а вентилацията, разбира се, е принудителна.

Дали наистина моделът се нуждаеше от подобна още по-мощна и още по-скъпа модификация. Принципно – не. Но кога най-елитните представители на британската автомобилна индустрия и в частност на живата легенда Aston Martin са били създавани с оглед на това, кое е нужно и кое – не? Правилно – никога. Да се създаде автомобил като този е “изкуство за самото изкуство”, а, както е известно, истинската цена на едно произведение на изкуството е далеч над неговата финансова стойност.

Вввеликолепно