Защо във Якутск сградите не са директво върху земята, ами има луфт, повдигнат със колони? При някои сгради е едва забележим, но при други е значителен и може вътре да се провре човек. Това нещо общо със суровия климат ли има или е местна архитектурна традиция?

Защо във Якутск сградите не са директво върху земята, ами има луфт, повдигнат със колони? При някои сгради е едва забележим, но при други е значителен и може вътре да се провре човек. Това нещо общо със суровия климат ли има или е местна архитектурна традиция?

Защото земята там е лед и кал. И се ползват дълбоко забити колони. Освен това този процеп се ползва за да може вятъра да отвява снега а не да го натрупва

Аналогично оградите им са така вдигнати за да отвява снега от пътищата

Сибир се намира в зона на вечна замръзналост, а Якутск е най-студеният град на света.

Строителството на сгради и съоръжения в райони с вечна замръзналост има своите особености.

Например при строежа на панелни блокове в Сибир, блокът се изгражда до гол панел и се остава да стои няколко години. Ако не почне да потъва се довършва, ако ли пък не, се търси ново място.

Така изглежда панелен блок в Якутск:

 

Строителството не спира и при температура -35 градуса по Целзий!

Защото земята там е лед и кал. И се ползват дълбоко забити колони. Освен това този процеп се ползва за да може вятъра да отвява снега а не да го натрупва

Аналогично оградите им са така вдигнати за да отвява снега от пътищата

 Точно така. Видях с очите си колко непригоден за тези условия е класическия метод на строитество. Това беше, след проучване, сграда от 30-те години на м.век, когато руснаците са започнали да усвояват северните райони. Покривът беше някакъв нереален тримерен S и пукнатини, където и да погледнеш. Те използват термина 'вечная мерзлота" - структурата на пласта е от големи, с неправилна форма блокове от пръст и лед, които на практика никога не се разтопяват. Но при макар и късото лято заапочва размекване на граничните слоеве между блоковете, пораждат се деформации и  и напрежения, непредсказуеми заради нееднородната среда. Инженерите по-късно решават такива проблеми по различен начин - пилоти, както казва  capnemo, дори хладилни зали под сградите и др. според условията, нуждите и района(сега погледнах в Wikipedia - дълбочината на този слой достига  до 1300м).

 Миналата година гледах един много интересен филм по Discovery Channel за едно,  може да се нарече инженерно чудо  - строителството на жп  от Голмуд в провинция Цинхай до столицата на  Тибет Лхаса. Около 180 км от трасето е на височина около 4000 м,  а най- високата точка е над 5000 м и се налага ползване на кислородни маски. Е, там имаше един участък с този проблем. През така нареченото лято носещия пласт се издигаше с около 1,5-2 м и трябваше да се намери оптимално и сигурно решение - успяха братята китайци! 

Да не говорим че там това е само един от проблемите. При такива ниски температури стоманата става крехка като стъкло и се чупи при малко по-силен удар. Та руснаците навремето вложиха доста енергия в откриване на сплав, от която да правят машините за там

И самите блокове са доста интересни. Забележете колко разстояние има до първия етаж и колко широка е фасадата от страни, това е колкото два стандартни панелни блока. пп. и панелките в Сибир изглеждат по-добре от нашите.

 

https://www.kaldata.com/forums/gallery/image/13993-2/

https://www.kaldata.com/forums/gallery/image/13992-1-converted/

 

Сега забелязах, че някои блокове са свързани със топла връзка. Голямо забавление е този стрийт вию, онзи ден бях на "екскурзия" из стръмните улици на Сан Франциско, а преди това из пустинната красота на Финикс, Аризона 

Редактирано 3 август 201412 г. от chakracleaner (преглед на промените)