Зинедин Зидан сякаш се засрами, че го аплодират в условията на пълен провал

Смятан за един от "петимата велики" в Испания, наред с Диего Марадона, Алфредо ди Стефано, Йохан Кройф и Пеле, Зидан пристигна в Реал М през лятото на 2001 г. благодарение на една салфетка. На нея тогавашният президент Флорентино Перес написа: "Искаш ли да играеш в Реал (Мадрид)?", и я подаде през една маса в спортния клуб в Монте Карло. Салфетка, на която Зидан написа "Да" на английски и я върна обратно. Естествено, той пристигна също така благодарение на 78 милиона евро. Миналия уикенд, след 214 мача и 5 сезона в Реал (Мадрид), след като отбеляза победния гол във финала за КЕШ през 2002 година, Зидан се готвеше да изиграе последния си двубой на "Бернабеу". Реал пък се готвеше да му отдаде почит.

Фланелките на Зидан бяха навсякъде, най-паметните моменти от кариерата му в Мадрид бяха излъчвани на гигантски екрани, а благодарствените плакати бяха осеяли целия стадион. Трибуните побеляха, когато двата тима излязоха на терена и феновете вдигнаха своите елементи от гигантската хартиена мозайка. В директорската ложа пък Перес се беше завърнал и отново играеше ролята на непоклатимия император.

Да, това беше специален случай. Въпреки че в действителност наистина беше време Зидан да се пенсионира, уморен от провалите на Реал и неспособен да издържи на физическото натоварване. Той обаче беше прекрасна гледка за окото - футболист с докосване, класа и елегантност, непостижими за другите. При все това той винаги е бил странен по галактическите стандарти. Той не искаше да бъде звезда и още по-малко искаше да губи. Елегантен балетен танцьор, способен на невероятни изпълнения, като онзи път, когато извъртя пирует покрай вратаря и пропусна на празна врата, въпреки това той е далеч от показния блясък. Човек с излъчване на държавник, Зидан излъчва тих авторитет. Работата е там, че присъствието му е именно такова - тихо.

Затова неделната вечер бе толкова характерна за Зидан - сякаш блясъкът, помпозността и хвалебствията го смутиха. Сякаш фактът, че празнува в условията на провал, го засрами. "Ако Реал беше продължил да жъне победи, той нямаше да се откаже", каза бившият треньор на Реал Висенте дел Боске. "Ако Реал беше отбор, а не някакво уродливо негово подобие, той щеше да остане", добави един наблюдател.

Въпреки тържествената церемония, плакатите и прожекциите на таблото Зидан си тръгна от Мадрид, без да изневери на себе си. Срамежливо, непохватно, скромно. Без нито една нотка на арогантност. Отбелязвайки гол във великолепния мач (гол, който Раул, отчаян след продължителната си суша, почти успя да му открадне), напускайки терена три минути преди края, аплодирайки феновете. След това французинът изчака тихо и търпеливо в тунела, за да си размени фланелката с Хуан Роман Рикелме. Наложи се да го върнат насила на терена, където Дейвид Бекъм беше останал сам в центъра, за да получи оглушителни овации, преди да се обърне, с наведена глава и сълзи на очи, и да напусне "Бернабеу" за последен път, измъквайки се тихичко от стадиона, без да пророни и дума.

Наистина голям футболист.Страхотна техника,винаги ми е доставяло удоволствие да го гледам как играе.Не съм чул да е замесен в скандал,да спори с съдия,съотборник или противник.Чета статии че ако Реал не бил в криза щял да поиграе още няколко сезона,но според мен годинките вече му тежат.Поне не отиде като Стоичков да се излага да играе в Япония или САЩ.

Много добра статия, браво! Зидан е футболист, който с класата си успя да стане символ на милиони. Заслужаваше много повече от това да бъде една от "звездите" на Реал и тогава вероятно още щеше да ни радва с уменията си, но уви. Този отбор пропиля талантите на десетки невероятни играчи и ще продължава да го прави и наистина съжалявам, че един от малкото истински магьосници във футбола вече ще само ще гледа как бившият му отбор все повече затъва. Заслужаваше едно грандиозно тържество, но май не се е получило. Е поне завинаги ще остане в сърцата на любителите на този красив спорт, което никак не е малко...

А какъв гол вкара на Байер на финала на шампионската...Няма такова воле.Марко ван Бастен ги биеше такива едно време.Велики футболисти.Сред такива титани за жалост нашето Ице малее...

Зидан бе от футболистите, които с едно докосване могат да накарат публиката да изпадне в екстаз! Много интелигентен фотболист ( можеби това е едно от най-добрите му качества) , притежава страхотен поглед върху играта ,невероятна техника , съобразителен в зафършващата фаза....изобщо --МАГЬОСНИК!!

Някъде четох как е започнал да играе :

10 годишен Зинедин Язид Зидан от евреиски или арабски (незнам точно , но е едно от двете ) произход се премества със семеиството си във Франция, кадето те намират работа.Един ден малкият Зинедин (което име означава "красота") отива на мач на тамошното махленското отборче , кадето игрят деца малко по-големи от него. Един от най-добрите играчи на отборчето се кунтузва , ала няма кои да го замени . След което треньорът извиква нашият човек и го пита дали преди е играл футбол ,на което Зидан отговаря с "Да"! И като в драматичен сериял след появяването му на терена малкият Зинедин започва да прави чудеса с топката! След това от този махленски отбор той преминава в школата на Бордо ( ако греша нека някои ме поправи ,защото се колебаех между Бордо и Марсилия) и така нататък......

Редактирано 11 май 200620 г. от ToBy (преглед на промените)

Е зидан беше супер футболист.